Деница Сачева от ГЕРБ-СДС критикува бюджета за 2026 година, представен от министър-председателя Гълъб Донев. Според нея държавният дълг ще нарасне с почти 13 млрд. евро за две години, а предложените мерки не решават структурните проблеми на икономиката.
Човекът управлявал България 11 месеца кат министър-председател през последните 5 години, заедно със своите заместник-министри, всяка от които е била министър на финансите в последните 5 години, излезе представи бюджета за 2026 година и обвини за всичко....тежкото наследство.
Това написа в профила си във фейсбук Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. „Какво ни каза Гълъб Донев?
1. „Няма да намаляваме доходите“, но всъщност увеличава осигуровките Това е първото противоречие. Донев твърди, че няма да намалява доходите, но едновременно с това увеличава максималния осигурителен доход, вдига минималните осигурителни прагове и прехвърля осигурителни вноски към държавните служители.
Ако държавата трябва да компенсира всички служители, за да не загубят нетен доход, възниква прост въпрос: Къде тогава е бюджетният ефект? Ако има компенсация – няма икономия. Ако има икономия – има намаление на реалния доход. Не могат да бъдат верни и двете твърдения едновременно.
2. Най-голямата приходна мярка е... винетка Прави впечатление колко слаб е пакетът от приходни мерки. 30% увеличение на винетките.5% увеличение на минималните осигурителни прагове. По-висок максимален осигурителен доход. Това не е реформа.
Това е прехвърляне на тежестта към хората, които вече плащат. Няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката.
3. Големият проблем остава непокътнат – публичният сектор Донев обвинява публичния сектор за дефицита. След това обаче изрично казва, че съкращения няма да има в МВР и МО. Там са едни от най-бързо растящите разходи през последните години. Обявява проблема, но изключва най-големите му компоненти от решението.
4. Борбата със сивата икономика е бюджетна фантазия Людмила Петкова твърди, че сивата икономика е 34,6% от БВП. Ако това е вярно, това означава десетки милиарди евро. Но бюджетът разчита на ефекти от мерки, които още не съществуват: бъдещо електронно фактуриране; бъдещи контролни механизми и бъдещи секторни проверки.
Тоест част от приходната база е изградена върху предположението, че администрацията внезапно ще стане много по-ефективна. Това не е приходна политика. Това е надежда.
5. Дефицитът расте двойно, а дългът продължава да расте още експлозивно Тук е най-съществената критика. Донев представя бюджета като оздравителен. Но неговите собствени числа показват: 2026 г. – 37,7 млрд евро дълг; 2027 г. – 44,7 млрд евро; 2028 г. – 50,5 млрд евро. Тоест за две години държавният дълг расте с почти 13 млрд евро. Въпросът е: Ако това е оздравяване, как изглежда болестта?", пише още Сачева.
