Средната работна заплата в България расте, но два пъти по-бавно от инфлацията. Което означава, че българите все така продължават да обедняват. В същото време републиканският бюджет е в отлична форма. Статистиката отчета ръст на преработващата промишленост с 21%, на добивната с 18,5, а на енергетиката /почти изцяло държавна/ - с 14 на сто на годишна база, пише "Марица".

Към това трябва да се прибавят огромните проходи в хазната от акциз и ДДС /на горива, електроенергия, алкохол, цигари и т.н./. В тази ситуация ролята на управляващите, които трябва да разпределят бюджета така, че да защитят най-застрашените от бедност, е изключително важна. Но пък в България те си биха шута и ни оставиха да се оправяме в кризите с кабинет по член 64.  

Последните данни на НСИ сочат, че средната работна заплата за първото тримесечие на 2022 е 1593 лева. Сравнено с данните за година по-рано, ръстът е с 9%. Любопитното е, че възнаграждения в частния и в обществения сектор най-после са почти равни. За второто тримесечие данните не са излезли още, но е сигурно, че доходите на работещите ще бъдат по-високи. Защо сме оптимисти? Икономиката на България в момента работи на високи обороти, БВП расте, а с него и приходите в хазната.

Работодателите имат много други грижи, но една от тях е, че им трябват хора. Безработицата обаче е на ниво 4,9%, а в Пловдивско и по-ниска. Тоест - хора няма. За да се задържат кадрите, най-лесният инструмент е увеличение на надника. Много компании прибегнаха до най-безболезнения вариант - раздаване на ваучери на храна, които може да са на стойност до 200 лева. Това си е реално увеличение на заплатите, върху което обаче не се дължат данъци, така че е изгодно за всички. Учителското съсловие, което никак не е малобройно, най-накрая може да се похвали с достойно заплащане.

От 1 септември минималната заплата за старши учител трябва да стане 1533 лева, като това е второ увеличение за годината. Заплатите в здравеопазването пък са, условно казано, от 900 до 9000 лева. Но и с всичките тези оптимистични цифри е ясно, че докато държавата богатее, народът продължава да обеднява. Защото при 9% средно увеличение на доходите за последните 12 месеца инфлацията го е изяла - през юни например тя удари рекорда от 16.9% на годишна база. Така че чувството за обедняване няма да ни остави на мира скоро, както и да се развива икономиката в следващите месеци.

Антилогиката в България

През март олиото ни върна успешно в соца. Мазната течност започна да поскъпва, удари 6 лева за литър и точно тогава се извиха най-големите опашки по магазините. Някои хипермаркети се принудиха да въведат ограничение в бройката до 4 бутилки на човек, за да има за всички. Сега литър олио по магазините на дребно масово е около 5 лева, като тенденцията е да пада още. „Завчера доставчик смени едровата цена на 3.75 лева, което означава че на рафта трябва да е около 4.50 лева“, разказва собственик на голям хранителен магазин в Пловдив. 

Три лева ни е много, 3.50 лв. - не

Почти по същото време на ранната пролет българите окупираха и бензиностанциите, защото се разбра, че горивата поскъпват и ще минат психологическата граница от 3 лева за литър. В последните месеци бензинът, дизелът и метанът са доста над 3 лева, минаха с лекота и 3.50 лева, но магистралите и градските булеварди се пукат по шевовете от коли.

Данните на НАП за продажбите на горива в страната показват, че потреблението изобщо не е спаднало заради високите цени. Напротив, продажбите през юни са скочили в сравнение с май. За първи път в последните три-четири месеца цените на горивата започнаха да падат, изключение обаче прави метанът. Горивото направи феноменален скок тази седмица и цената му се покачи с 1.66 лева само за един ден и удари средно 5 лева за кг.

В краен случай ще ядем хляб

Бившият вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова месеци наред прави неистови усилия да сложи юзди на цените на хранителните продукти. В крайна сметка правителството на Кирил Петков премахна ДДС за хляба и брашното и - о, чудо! Цените наистина паднаха. Дали обаче потребителите го усетиха?

Хлябът в Пловдив се продава в много широки граници, дори един и същ, от една и съща марка и производител. В момента например самун от 650 г на „Симид“ струва на дребно между 1.46 и 1.60 лева. Преди нулевото ДДС същият хляб се продаваше по 1.50 лева в хипермаркет, 1.70 лева в квартален магазин и 2.40 лева - в друг хипермаркет. Пазарна икономика в действие! След промяната големите вериги наистина обявиха, че сменят етикетите, и го направиха. Разликата в цената преди/след е между 5 и 25 ст.

Наесен ще е трудно

Всички вещаят, че наесен наистина ще е трудно и за бизнеса, и за домакинствата. На политиците обаче изглежда не им пука много за това. Те са заети с важността на собствените си особи и пак ще правят избори. В кампанията всички заедно и поотделно ще се опитат да ни убедят, че точно тяхната партия или лидер знае как да ни избави от бедността и ще ни убеждават, че носят поредния BG рог на изобилието. Ние, естествено, не им вярваме, защото отдавна знаем, че сиренето е без пари само в капана за мишки.

И си знаем - зимата ще е още по-трудна от предишната  заради неизвестностите ще има ли газ, колко ще струва, колко още ще поскъпнат горивата, колко ще е токът на свободния пазар и ще има ли компенсации за фирмите. За да се сгреем, ще се надяваме, че следващите управляващи, на които случим, ще знаят повече как тези неща да се предвиждат и ситуацията да се контролира, за да може доходите да започнат да изпреварват инфлацията и да се спре най-после с повсеместното българско обедняване.  

Шампиони на седмицата

Шампион по поскъпване за миналата седмица е маслото. Пакет от 125 грама добави 5.3% и стигна едрова цена от 2.80 лв., става ясно от седмичния обзор на Държавната комисия по стокови борси и тържища. На второ място излиза лещата. Тя вече тръгва от складовете на едро средно на 3.77 лв./кг, а на трето - захарта с +4.0% до 2.33 лв. За килограм. Нагоре са и яйцата, кравето сирене,замразеното пиле, пилешките кренвирши, оризът, тоалетната хартия  и др.

Най-много е поевтиняло брашното тип 500, с 5.8% до 1.29 лв./кг едрова цена, следвано от зрелия фасул, който е на минус едва с 1.6% и стартира на едро от 3.80 лв./кг.

Три услуги със „замразени“ цени

На фона на всеобщото поскъпване все пак има няколко услуги, чиито цени са замръзнали. Тяхното застопоряване обаче не е по пазарни причини, а е „спуснато отгоре“. И тъй като в икономиката няма безплатно сиренце, плаща държавата, тоест ние чрез данъците си.

В Пловдив например билетчето за автобус от години струва 1 лев. Превозвачите обаче вземат субсидия, която да им допълни приходите. ЖП транспортът също не е поскъпвал. Именно заради това напоследък железницата става все по-предпочитан начин за придвижване. Бившият министър на транспорта Николай Събев имаше много амбициозен план да я възроди, дори в Плана за възстановяване и устойчивост е включена покупката на бързи и модерни мотриси.

Потребителската такса за преглед при лекар е закована на 2.90 лева от доста отдавна. По закон тя е 1% от минималната работна заплата, тоест в момента трябва да е 7.10 лева. Пациентите обаче от години плащат 2.90 лева, а останалото се субсидира от държавата. Голяма група от граждани дори са освободени от нея. Наскоро от Националното сдружение на частните болници официално поискаха потребителската такса да се актуализира спрямо размера на минималната заплата, но властта остана безмълвна.

Винетката също не мръдвала напоследък. С нея даже ще се случи невероятно - от началото на 2023 година цената ѝ ще падне. Това беше решено още при кабинета на Кирил Петков. Стойността на всички видове винетки ще намалее с 10%, като там, където сумата не е цяло число, ще бъде закръглено в полза на потребителите. Така най-търсената винетка - годишната, която в момента струва 97 лв., от догодина би струвала 87 лв. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук