Началото на учебната година глътна 125 млн. лева от семейните бюджети. От тях 25 млн. лева е ДДС, което влиза в хазната всяка година. Това показват предоставени разчети на Националната агенция по приходите (НАП), цитирани от в. „Монитор“.

В тази цифра не влизат сумите, похарчени от родителите в китайските вериги или големите магазини. Причината е, че в отчетите на НАП отделна графа имат книжарите на дребно, а останалите пари, дадени за канцеларски материали минават в общия оборот.

За тази и миналата година през август ДДС-то, събрано от книжарите, е около 11-12 млн. лева, а а през септември 2017 г. оборотите скачат с милион и данъкът добавена стойност достига над 13 млн. лева. 

За септември тази година данъчните ще знаят след 15 октомври, когато изтича срокът за подаване на декларации от търговците.

Около първия учебен ден данъчните са започнали проверки на онлайн търговците, които продават усилено учебни помагала, моливи, флумастери, чанти и приспособления. От големите куриери в началото на месеца са изискани данни за извършените наложени платежи между физически лица през септември. Не е тайна, че така при търговията в нета се укриват най-много обороти, но куриерските фирми са задължени да посочват в товарителницата си при всеки клиент какво разнасят. Алгоритъм при данъчните светва като червена лампа, когато има много превозни документи за товари на едно лице.

Данните на НАП показват още, че през последните години се отчита спад на продажбите на дребни канцеларски материали, чанти и други в книжарниците за сметка на търговци на дребно като веригите супермаркети. Тоест докато купуваме домати и перилни препарати, взимаме тетрадки и химикалки на най-малките в семейството. Въпреки това повече пари сме похарчили при книжарите с 15 на сто през 2017 г. спрямо 2016 г., показват данните на НАП. 

Най-вероятно ръстът се дължи на по-голямата търговия с книги, която беше отчетена и от родната статистика. През 2017 г. според НСИ ръстът при тиражите на книгите е 18 на сто. 

Но по данни на европейската статистическа служба Евростат българинът харчи най-малко в ЕС за канцеларски материали, книги и вестници. Дъното на класацията българските потребители споделят с гръцките. Най-много за тези стоки харчат домакинствата в Словакия. През 2016 г. домакинствата в ЕС са изхарчила малко повече от 90 милиарда евро или 1.1% от всички изхарчени пари за покупката на книги, вестници и канцеларски материали, се казва в изследване на Евростат. Това представлява 0.6% от БВП на ЕС или се падат по около 200 евро за жител от Евросъюза. През годината домакинствата харчат двойно повече за книги, вестници и канцеларски материали около празниците. Разходите им за тези стоки са два пъти по-малко, отколкото разходите им за услуги, свързани с почивка и култура. Най-високо е потреблението на книги, вестници и канцеларски материали в Словакия (2.1%), след това се нареждат германците (1.6%) и поляците (1.4%). На дъното са гърците и българите (0.6%), като малко над тях са чехите, испанците и малтийците (всички с 0.7% )

Несесерът на първокласника двойно по-скъп в мола
Пазаруването на най-необходимото за писане на първокласниците ни струва двойно повече в мола. Проверка показа, че т.нар. троен моливник, зареден с всичко нужно да чертаят и пишат хлапетата, е най-малко 65 лева от джоба на родителите, ако бъде купен от търговски център. Същите пособия излизат около 30 лева, ако бъдат купени от книжна борса. Последното изисква повече време и предварителна поръчка.

По 40 лева струва първа група в детската градина
Колкото един основен пазар в магазина струват учебните книжки и материали за старт на учебната година в първа група в детската градина. Учителите нямат право да събират пари и с това се нагърбват родителите, които събират по 40 лева на калпак. С тези пари се купуват помагала, моливи, флумастери, цветни листа, разказаха родителите. Толкова се събира и през втората година, за трета и четвърта вече учебните помагала са осигурени от държавата.