Детайлите по два изключително важни проекта, които ще осигурят енергийната независимост на държавата, ще обсъждат днес на съвместно заседание в Бояна правителствата на България и Гърция. Сътрудничеството в областта на енергетиката и енергийните проекти ще са основната тема на съвместното заседание, на което ще участват премиерите Бойко Борисов и Алексис Ципрас, съобщава „Стандарт”.
На първо място ще се обсъжда развитието на проекта за интерконектор с Гърция. По него има проектна готовност, съгласувани са техническите решения, знае кои са участниците. Тепърва предстоят процедурите по отчуждаването по трасето Комотини-Стара Загора и получаване на строително разрешение, заяви вчера за "Стандарт" енергийният експерт Атанас Тасев. Според него по интерконектора могат да минават по 5 млрд. куб. м газ, 3 от които да изнасяме през връзката с Румъния за Европа.
 
На заседанието ще бъде обсъден и проект за изграждане на газов терминал в Александруполис. В него ние участваме с "Булгартрансгаз" заедно с частните фирми от Гърция и Италия "Посейдон" и "Едисон".
 
До края на годината трябва да се изяснят юридическите, финансовите и техническите рамки на проекта за терминал за регазифициране на втечнен природен газ (liquefied natural gas - LNG). Терминалът дава възможност за внос на алтернативен на руския газ през междусистемната връзка с Гърция, която ще се захранва и от Трансадриатическия газопровод (ТАП), чийто строеж започва. По него ще тече 10 млрд. куб. м азербайджанско гориво, от които 6 ще остават в Турция.
 
"Допълнително се появи инвеститорски интерес за изграждането на регазификационния терминал в Александруполис поради това, че американската компания "Шание" предложи доставки на шистов газ от САЩ", заяви Атанас Тасев.
 
Най-силният тласък за България са договорените по време на визитата в Иран доставки на до 3 млрд. куб. м годишно втечнен газ, твърди Тасев. Освен това иранците проявили инвеститорски интерес да участват в изграждането на терминала. "Това ново явление - когато доставчикът на газ иска да участва в строителството и експлоатацията на терминал, означава, че проектът е с висока степен на възможност за реализация и става още по-печеливш за страната ни", смята Тасев.
 
Терминалът ще бъде и основна възможност за реализация на сключеното ново споразумение между "Булгартрансгаз" и "Газпромекспорт" отпреди 3 седмици. С него "Газпромекспорт" разреши между България Гърция да има виртуални сделки до 3 млн. дневно, което годишно прави 1 млрд. куб. м газ.
 
"Това означава, че когато украинската тръба пресъхне през 2020 г., ние можем да правим виртуални сделки с Украйна и да й доставяме газ. Т.е. ако Украйна има проблеми с Русия, тя отива и купува 1 млрд. газ от Гърция. Но физически този газ остава в Гърция, а Украйна реално си го взима от транзита на руски газ за Европа или Гърция. А на Гърция й се представя газ, примерно от Алжир, САЩ или Египет", казва Тасев.
 
Според него това е революционно постижение на управляващия "Булгартрансгаз" екип, които са убедили руската страна в логиката на виртуалните сделки.
 
Според експертите България има силен интерес от изграждането на терминала. "Имаме 3 независими източника на енергия - 1 млрд. от виртуалните сделки, имаме и два конектора с Гърция и Румъния. Всичко останало е плюс, което дава зелена светлина на идеята, която всички оплюха - за газов хъб. Но бавно и полека тази идея започна да обраства с реални плодове", твърди Атанас Тасев.
 
Гърция е в топ 5 на инвеститорите у нас
 
Гърция е сред първите пет най-значими инвеститори в България. Вложенията на съседите в страната ни за периода 1996-2014 г. възлизат на 2,307 млрд. евро, което представлява около 6,13% от общия размер за същия период (37,619 млрд. евро). За периода 2004 - 2014 г. четири проекта с участие на гръцки инвеститори са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и са изпълнени успешно.
 
По данни на Българска агенция за инвестиции Гърция е в челните места на държавите източник на преки чуждестранни инвестиции у нас в секторите търговия, финансово посредничество и недвижимо имущество.
 
Гръцкият бизнес оценява бизнес средата в страната ни като изключително благоприятна и конкурентна, сочат данните на финансовите анализатори. Най-високо се оценява благоприятното данъчно облагане в България, както и намалената бюрократичната тежест върху бизнеса. Според класациите на гръцките бизнес организации и гръцките медии най-големите компании с мултинационална имат инвестиционно присъствие в България - банките Пиреос, Етники/ОББ и Юробанк, холдинг "Виохалко", "ГЕК Терна", ЕЛПЕ, холдин "Фурлис" и мн. др.
 
Гръцкият бизнес проявява интерес към към инвестиции - преки или чрез смесени фирми, в 5 сектора: селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, туризъм, транспорт и логистика, строителство.
 
Към Южна и най-вече Югозападна България, се насочват множество гръцки малки и средни фирми в сферата на преработка и производство, както и търговията и услугите. Икономическият ефект от установяването на малки и средни предприятия е голям - откриват работни места и плащат данъци и осигуровки. Тези фирми се занимават предимно с износ на произведени в България стоки, както за Гърция, така и за други страни от ЕС или трети страни.
 
Все повече гръцки фирми се регистрират у нас заради по-благоприятните данъчни условия. Това съобщиха анализатори за "Стандарт" Тенденцията засяга най-вече малките и средните предприятия. По неофициални данни на гръцкия бизнес съвет в България има известна тенденция за преместване не само на дейност на гръцки фирми у нас, но и на прехвърляне на финансово обслужване през банки в България.
 
Бежанската криза ще е една от топтемите, които ще обсъжда днешното междуправителствено заседание на България и Гърция, научи "Стандарт". И за двете страни прилагането на адекватни мерки срещу проблема с имигрантите е от особено важно значение. Затова днес ще се дискутира сътрудничеството по границата. Неотдавна военният министър Николай Ненчев и гръцкият му колега Панос Каменос, който бе у нас, се договориха за съвместно учение между специалните части на границата. Атина и София ще кандидатстват заедно и по различни програми за засилване на сътрудничеството и обезопасяване охраната на българо-гръцката граница. Гърция има готовност да подкрепи наше евентуално искане за засилване присъствието на НАТО в акваторията на Черно море за предотвратяване на бежански потоци, ако такива се насочат към България.
 
На днешната среща ще се обсъждат и системите за ранно предупреждение, както и как да се идентифицират потенциални масови придвижвания на големи маси бежанци. Борбата с трафикантите на хора също ще е сред дискутираните теми. Миналата седмица премиерът Бойко Борисов обсъди въпроса за бежанската криза с германския канцлер Ангела Меркел. Премиерът посочи, че той, министърът на отбраната Николай Ненчев и ръководството на МВР непрекъснато лично следят ситуацията по границите. Осигуряват се допълнително служители, патрули и техника, което налага разходването на повече средства от бюджета. Борисов поиска и съдействие от Фронтекс за осигуряване на техника, кораби, хеликоптери.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!