Разкриха с колко още ще поскъпне алкохола в магазина

 Г-н Чорбаджийски, кризата с цените на природния газ и електроенергията ще се отразят ли негативно върху произведените количества вино?

- Повишаването на цените на горивата се отразява на цените на основни суровини като стъклени бутилки, тапи, етикети, картонени опаковки, алуминиеви кенчета, а също и върху разходите за логистика и транспорт.

Съвсем възможно е това да се отрази на произведените количества вино за част от производителите, които няма да имат възможност да покрият разходите си.

Прогнозирам, че всяка една от фирмите ще направи анализ на разходите си още преди гроздоберната кампания и ще прецени какви количества грозде да изкупи и колко и какви напитки да произведе.

Проблемът не е само в цените на горивата – никой в момента няма гаранция и дали произведените количества ще се реализират на пазара заради усложнената епидемична обстановка и намалената посещаемост на заведенията в ситуация на пандемия.

Ако фирмите производители изкупят по-малки количества грозде, това ще се отрази и на гроздопроизводителите, които от своя страна няма да могат да реализират продукцията си на пазара и ще завършат гроздоберната кампания на загуба.

Това създава предпоставки те да осъществяват продажби в сивия сектор. Ще изпаднем в ситуация на порочен кръг, който ще доведе до милиони лева загуби за всички по веригата и за държавата включително.

- Разполагате ли със статистика относно добитите литри през изминалата година? Наблюдава ли се ръст/спад спрямо предходната година?

- Информацията от подадените декларации за произведено количество вино все още се обработват, но количеството е около 90 – 100 млн. литра.

В сравнение с него през 2020 г. то е било 82 млн. литра, а през 2016 г. – 125 млн. В момента се намираме на 21-во място в света по производство на вино в литри, а класацията се води от Италия, Франция, Испания и САЩ.

- Наближава Трифон Зарезан. Има ли опасност да останем без българско вино за празника?

Засега не се очертава да останем без българско вино на пазара, но ако държавата не предприеме мерки в насока винопроизводството да се превърне в национална политика и то да бъде нашата визитна картичка пред света, секторът е обречен на колапс.

Имам предвид това, че трябва да се предприемат действия в подкрепа на бранша още от суровината, като се стимулират гроздопроизводителите, които осигуряват гроздето за вътрешния пазар.

Ако те получат финансиране, каквато е практиката в държавите, които произвеждат най-големи количества, нашето вино може да стане много по-конкурентоспособно на родния и външните пазари, а секторът ще продължи да се развива.

- Потребители алармират, че от началото на годината алкохолът е поскъпнал с 10%. Увеличението на цената в рамките на 2-4 лева ще бъде ли достатъчно, за да покрие загубите на производителите?

- Прогнозирам, че за част от потребителите ще има втора вълна на повишаване на цените. Различните производители подхождат различно що се отнася до цените, защото пазарът е много чувствителен, всички цени растат, но доходите на потребителите са същите.

Затова някои от колегите повишават цените постепенно, други са заложили вече в сметката си повишените разходи и са увеличили цените с по-голям процент. Средното поскъпване при вината ще бъде около 20%, след което ще има задържане на цените.

- Смятате ли, че по-високите цени ще доведат до намаляване на консумацията на алкохолни напитки? Регистриран ли е спад на реализацията на вино на вътрешния пазар?

Според Националния статистически институт (НСИ) средната консумация на вино през 2020 г. в България беше 24.1 литра на човек от населението, или с литър по-малко в сравнение с 2019 г.

Спадът беше в резултат на пандемията, затова прогнозираме, че количеството за 2021 г. ще бъде сходно с това през 2020 г. НСИ изследва само консумацията в домашни условия, съответно за консумацията в ресторанти и питейни заведения си вадя изводите от пазарните данни.

Опитът ни от предходните периоди на пълен локдаун показа, че продажбите и консумацията спадат значително при затваряне на ХоРеКа канала.

В момента заведенията не работят на пълен капацитет заради изискването за зелен сертификат и пика на четвъртата вълна, а виното и високоалкохолните напитки обикновено се консумират в социална среда.

- А на чуждестранните?

- Да, спадът в консумацията се отнася и за вносните вина.

Говорейки за цените на алкохола, няма как да не попитам и за сивия сектор. Процъфтява ли той в условия на пандемия?

На почти всеки се е случвало да отиде в заведение и да му предложат наливно домашно вино. Плододаващите лозя в страната са над 600 000 дка, а лицензираните производители прибират годишно 150 000 тона грозде.

Това количество е едва 50% от предполагаемата реколта от грозде. Ако към тях добавим и други плодове, съдържащи захар, които се използват за производството на ракия – сливи, круши, джанки и прочие.

От тези цифри съдим, че сивият сектор в страната представлява около 60% от пазара на спиртни напитки. Предполагаме, че на тъмно се произвеждат над 10 млн. литра ракия годишно и в тази цифра не включваме другите спиртни напитки.

Какви стъпки предприемате от Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) за неговото намаляване?

За справяне със сивия сектор трябва най-вече воля. Решението е затягане на контрола над нелегалните производители и това може да се осъществи чрез мобилни групи на местата, където се продава суровина – пазари и тържища.

Проверка на и за фискални устройства може да бъде осъществена от контролните органи на Националната агенция по приходите (НАП), а на регистрираните малки дестилерии може да бъде приложен същият стандарт на контрол, какъвто и на лицензираните – с видеонаблюдение и контрол на точките на входовете и изходите.

Това, което НЛВК може да направи, е да говори за проблема с институциите и медиите и да отправя посланията, които отстояват интереса на бранша, тъй като НЛВК е браншова организация, а не законодателен орган.

- Как биха могли потребителите да познаят хубавото вино?

- Хубавото вино е произведено от лицензираните производители. На нашия пазар това е българското вино, тъй като по-голямата част от достъпните за българина вносни вина са с по-ниска себестойност и натоварени с транспортни разходи.

Затова призовавам потребителите да заложат на българските напитки от лицензирани производители с доказано качество и произход, да консумират отговорно и да заложат на качеството, а не на количеството.ВИЗИТКА:

Председател на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните
Изпълнителен директор и член на УС на изба в Поморие
Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2019 г.
Завършил е финанси и икономика на търговията в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов