​​​​​​​В изминалите две-три седмици и кусур се случи нещо уникално, което малцина могат да смелят. Турската уйдурма пък хептен изтласка на заден план чисто българските кахъри в енергетиката. Става въпрос за последната дълбока и черна дупка, в която пропадна непрестанният български, в частност енергиен - преход.  Хубавото е, че този път ямата зейна толкова  черна и  толкова дълбока, че дори слепците видяха дъното.   
 
Всъщност какво се случи? - Просто българската енергийна мафия отново се озъби. Но,  ако досега някой е хранил илюзии, че понятието „енергийна мафия” плюс добавката „недосегаема”, е било само медийно чучело, плашещо гаргите на българския преход,  най-после всеки би трябвало да осъзнае истината - това затворено мафиотско общество продължава да бъде туморът, превърнал се в „най-черната дупка”, която лапа и топи милиардите на държавата като захарен памук в ненаситната си паст, и  поглъща  една огромна част от всичко, което държавата се мъчи да събере. Уникалното е, че само ден след като Георги Кадиев – най-новият лидер на най-новата партия „Нормална държава”, и най-независимият депутат, независим от никой друг  освен от гуруто си Румен Овчаров, сигнализира чрез фейсбук,  че изпълнителният директор на АЕЦ ”Козлодуй” Димитър Ангелов има офшорка и срещу него има подаден сигнал за корупционни практики, последният мигом беше освободен от поста.
 
Без проверка и право на обжалване
 
Истината е, че фамилия Кадиеви  имат проблем с енергийния си бизнес, а светкавичната екзекуция на Ангелов беше извършена на заседание на Българския енергиен ходинг. Официалното съобщение гласи, че шефът на АЕЦ „Козлодуй” е освободен поради изтичане на мандата му още на 3 юли. На същата дата обаче изтече мандатът и на други двама висши мандатоносители в съвета на Българския енергиен холдинг /БЕХ/, но те бяха преизбрани за още три години. Както се казва, коментарът е излишен.
 
Кой е Георги Кадиев?

Според спомени на „ШОУ” Георги Кадиев беше ангел небесен и целият в бяла премяна преди битката му с Йорданка Фандъкова за столичния кметски престол. Тогава на питане на изданието ни, цитат: „Завършвате Международни икономически отношения в Москва. Прибирате се в България. Очертава се уникален двубой на предстоящите кметски избори за столицата. В битката за София един срещу друг ще застанат сигурната кандидатка на ГЕРБ Йорданка Фандъкова и оспорваният от лидера си /!?/ Станишев – б. а. / кандидат на БСП Георги Кадиев... При Йорданка Фандъкова всичко е просто – педагог, зам.-кмет, министър – шеметна и ясна кариера. При вас почти нищо не е ясно?..” – на този въпрос Кадиев ни отговори с контра въпрос: „Кажете какво ви смущава, защото лично за мен всичко в собствената ми биография е ясно?” . Може би на самия Кадиев всичко му беше ясно относно собствената му биография, но не и на нас, които продължихме да го питаме, като напоително му припомняхме факти от неговата биография: „Завършвате Международни икономически отношения в Москва, прибирате се в България и вместо финансист, или икономист, ставате репортер в “24 часа”, с ресор “Извънпарламентарни партии и религиозни движения”. Изявите ви впечатляват вицепрезидента на “Мултигруп” Димитър Иванов - той ви привлича към кабинета си, за да му помагате при анализа на медиите, пишете от името на Илия Павлов култовата публикация “Време е гущерът да откъсне опашката си”, и “Мулти” ви праща на специализация в Лондон, както се говори...” Какво ни отговаря Кадиев: „Не е така. Връщам се от Москва, специализирам в Лондон, връщам се, и след това идват “24 часа” и Димитър Иванов. Но никой не ме е взимал в кабинета си. Цялата история на работата ми за “Мулти” и Илия Павлов е
 
в рамките на един час
 
В ресора ми беше и партията „Либерали” на Петко Симеонов. След една тяхна пресконференция заместничката му Светлана Шаренкова ми каза, че вицепрезидентът на групировката Димитър Иванов иска да се срещне и да говори нещо с мен. Отидохме заедно при него. Той ми обясни на две-на три за какво става въпрос – искал да напише нещо, което да излезе от името на Илия Павлов. Аз го попитах какво „нещо”, и той в продължение на един час ми изложи вижданията си. Задачата ми беше да синтезирам казаното и да му придам някакъв добре написан вид. Отидох в редакцията, седнах и го направих за около два часа - разпечатах го и му го занесох, доколкото си спомням, без заглавие. Това е всичко. Не знам какъв е пътят на текста по-нататък. Прочетох го три-четири дни, след като излезе в “Дума”. Честно казано, учудих се, че нямаше абсолютно никаква редакторска намеса.

Няма как да съм бил стипендиант на “Мултигруп”, защото всичко това става през 1995 г., а специализацията ми в Лондон беше през 1993-1994 г.,  
 
по линия на английското външно министерство
 
С Димитър Иванов се срещнах още веднъж, а на Илия Павлов не съм му видял очите, той беше в Америка”, обяснява от първо лице Георги Кадиев една от тъмните дупки на прехода. След като го попитахме защо подаде  оставка като зам.-министър на финансите при Орешарски, Кадиев отговори що-годе искрено: „Първата година-година и половина работихме добре. После нещата взеха да се натрупват постепенно. Става въпрос за няколко случая, които бяха крайно неприятни за мен и в които прецених, че не мога да работя против интересите на държавата и на министерството. Единият беше около
 
данъка за хазарта
 
Другият беше около Валентин Захариев /б.а. царят на скраба, първият приватизатор на “Кремиковци”, който купи комбината за 1 долар при управлението на Иван Костов /. Проблемът беше с разсрочването на неговите данъци. След това имаше една история около безмитните магазини. После проблеми с някои кадрови назначения и т.н. Нещата се натрупаха....”  По-нататък разговорът продължава по темата митници и конфликта с Румен Петков по повод искането на последния за пълен достъп до Информационната система на агенция “Митници”. Кадиев: „Това не беше някакъв мой личен конфликт с Румен Петков. Просто абсурд е 60 000 души да имат достъп, защото информация и без това изтичаше постоянно”. Пореден изстрел на „ШОУ”: „Някои пък се питат как така се превърнахте от върл противник, в яростен защитник на шефа на митниците Асен Асенов, наследен от Милен Велчев?” – Отговорът:  „Това са глупости. Никога не съм бил върл противник на Асен Асенов, по простата причина, че го познавам от 1988 г. като състудент в Москва и го ценя като човек. Виждал съм го в най-различни ситуации. Асен Асенов е един много качествен служител. След неговото напускане агенция “Митници” се върна десет години назад. Всеки знае, че това, което стана през последните две години от управлението на коалицията, нямаше нищо общо с времето, когато ги управляваше Асенов. Защото Цайса се появи в агенцията през 2006 г., но по времето на Асенов и дума не е казал, седи си скромно на бюрото и не съм му чул гласа, камо ли да организира някакви схеми, или пък да налага негови хора”.  И отново деликатен въпрос на „ШОУ”: „ А аферите “Мургина”, “Запалката”, “Дебелия” и пр., и пр. не се ли очертаваха още по ваше време, вие не ги ли забелязвахте?”

Отговорът: „Специално това за зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов беше шок за мен. Толкова грубо и на такава висока длъжност да се работи за противника – алкохолните производители, които никога не са искали да плащат акцизи и ДДС, не съм очаквал. Колкото до Мургина, видинските ДДС-ари са
 
първата организирана структура още от времето на Костов
 
Така че имаше слаби места в системата, които трябваше да бъдат затворени. А Мургина дали не ги затваряше, защото не можеше или не искаше, е въпрос, на който и аз нямам отговор. Най-лошото при нея беше, че липсваше мотивация у хората й да работят. Много напуснаха и отидоха да работят от другата страна – станаха счетоводители на фирмите, които си имаха проблеми с... данъчните. Мургина остави след себе си такъв потоп, че не знам колко време ще трябва, за да оздравее системата. А ако питате за мен лично, аз какво съм направил,  ако питате Орешарски - престоял съм в министерството две години и „не съм се ориентирал”. Така или иначе, още тогава отправих въпрос към премиера и казах: "Г-н премиер, аз като зам.-министър вършех ли си работата или не? Ако не съм я вършил, да си връщам заплатата обратно. Ако съм я вършил, кажете на Пламен Орешарски да спре да говори. Жена ми получи лиценз за търговия с ел. енергия
 
месеци след оставката ми
 
и след като поне 50 фирми в България имат такъв. Ако беше станала кондукторка, сигурно пак някой щеше да намери конфликт на интереси. Защо? Колкото до Румен Овчаров, и други са ми казвали, бягай от него и от Корнелия Нинова, те са непопулярни фигури. Защо да бягам? Докато съм бил зам.-министър, Румен Овчаров никога не е искал нищо от мен и никога не е лобирал за никого!” Проследихме целия този разговор с Кадиев – целият в „бяла премяна”, защото пак се питаме:
 
Кой е днес Георги Кадиев?
 
Човекът, който може да сваля дори шефовете на АЕЦ „Козлодуй”? Тоест, новият Румен Овчаров? Или Далай Лама на българската енергетика?

Отговорите на тези въпроси тепърва предстоят.
 

Славей КОСТАДИНОВ