Представете си, че в супермаркета посягате към любимия си шоколад. Опаковката и цената изглеждат непроменени, но след отварянето му забелязвате, че блокчето е видимо по-малко. Това не е илюзия, а феноменът, известен като „невидима инфлация“. Икономистите използват различни термини за това явление – „скрита инфлация“, „шринкфлация“ (от англ. shrink – смаляване) или „сникфлация“ (от sneak – промъквам се). Това е стратегия, при която компаниите прехвърлят нарасналите си разходи върху потребителите, без да променят етикета на рафта.
Докато купувачите често се поддават на „парична илюзия“ и съдят за стойността само по цената, корпоративните гиганти тихомълком намаляват реалното съдържание на продуктите.
Шринкфлацията се среща навсякъде: от по-тънките ролки тоалетна хартия до намаления грамаж на чипса и бисквитите. Понякога промяната засяга качеството – по-малко количество дресинг в бутилката или по-малко съставки в пакетираната салата.
Изследване на професора по маркетинг Йоанис Евангелидис показва, че потребителите възприемат намаляването на размера като много по-несправедливо от директното вдигане на цената.
Едва 55,6% от хората смятат свиването на продукта за честна практика, докато близо 70% са склонни да приемат по-висока цена, ако тя е обоснована с растящи производствени разходи.
Невидимата инфлация засяга и сектора на услугите под формата на „скимпфлация“ (от англ. skimp – скъпя се). При нея качеството на обслужване спада рязко при запазена цена.
Примери за това са по-дългите опашки заради съкратен персонал, по-рядкото почистване на хотелските стаи или ограничаването на функции в абонаментните планове за стрийминг платформи.
Под натиска на скъпите горива и логистичните проблеми, бизнесът намира и други креативни начини за допълнително таксуване.
Amazon например въведе временни такси за гориво и логистика, а авиокомпании като JetBlue и United Airlines увеличиха таксите за чекиран багаж, за да избегнат вдигането на основните тарифи.
Този тип инфлация е сериозен враг за семейния бюджет, тъй като често остава незабелязана, докато не причини сериозни щети на финансите. Икономистите съветват потребителите да бъдат по-внимателни и винаги да проверяват грамажа, съдържанието и дребния шрифт на опаковките.
Прозрачността е най-доброто лекарство за реномето на бизнеса – когато компаниите са откровени за причините за промените, клиентите са много по-склонни да останат лоялни. Дотогава единственият начин за защита е критичното следене на реалната стойност на всяка покупка.
