Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви пред BBC, че си струва да бъде понесена „малко икономическа болка“ в името на дългосрочната международна сигурност.
Докато Международният валутен фонд предупреждава, че войната на САЩ и Израел с Иран може да потопи световната икономика в рецесия, Скот Бесънт заяви, че конфликтът е с цел да се елиминира заплахата от ирански ядрени удари срещу западните столици.
„Чудя се какъв би бил ударът върху световния БВП, ако ядрено оръжие удари Лондон. Казвам, че съм по-малко загрижен за краткосрочните прогнози, отколкото за дългосрочната сигурност“, каза американският министър на финансите.
В началото на войната Иран е имал уран, обогатен до 60%, според висши американски служители, но Техеран няма ядрени оръжия.
Правителството на Обединеното кралство заяви, че „няма оценка“ от неговите военни, че Иран ще се опита да атакува Европа с ракети. Бесънт каза пред BBC, че е по-малко загрижен за икономическия удар, отколкото за риска, който Иран представлява за световната сигурност.
Той напомни на британците, че иранците са стреляли по базата "Диего Гарсия" в Индийския океан и че те имат междуконтинентални балистични ракети със среден обсег, които биха могли да достигнат Лондон, както и че искат да разработят ядрена програма.
Той добавя, че ударите на САЩ и Израел са премахнали риска от ирански ядрени удари срещу западни страни.
Говорител на британското правителство заяви: „Няма оценка, че Иран се опитва да насочи ракети към Европа. Но ние разполагаме с военния капацитет, от който се нуждаем, за да предпазим Великобритания от всякакъв вид атаки, независимо дали са на наша земя или от чужбина. Готови сме да защитим страната, каквато и да е заплахата.“
В своя доклад за Световните икономически перспективи МВФ заяви, че в най-лошия сценарий - при който цените на петрола, газа и храните скочат и останат високи тази и следващата година - глобалният растеж може да падне под 2% през 2026 г.
„Това би означавало близо до глобална рецесия, каквато се е случвала само четири пъти от 1980 г. насам“, се казва в съобщението, като последният път е по време на пандемията от Covid.
Цените на енергията се покачиха рязко от началото на войната преди повече от шест седмици, след като ключовият корабен маршрут през Ормузкия проток на практика беше затворен и мирните преговори между САЩ и Иран се провалиха.
МВФ заяви: „За пореден път световната икономика е заплашена да бъде изхвърлена от курса си - този път от избухването на войната в Близкия изток в края на февруари 2026 г.“
Според него най-тежките условия, които биха могли да доведат до забавяне на световния икономически растеж, биха включвали цените на петрола, достигащи средно 110 долара за барел тази година и 125 долара през 2027 г.
Въз основа на тези предположения, МВФ заяви, че инфлацията може да достигне до 6% през следващата година. Това би могло да принуди централните банки да повишат лихвените проценти, за да забавят темпа на покачване на цените.
Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас заяви пред Би Би Си, че продължителен конфликт би довел до спираловидна инфлация, би увеличил безработицата и би довел до продоволствена несигурност в някои страни.
Той предупреди, че дори конфликтът да приключи днес, въздействието върху доставките на петрол би било толкова голямо, колкото и последиците от петролната криза през 70-те години на миналия век, когато арабските производители на петрол наложиха ембарго на САЩ и други страни, които подкрепиха Израел по време на войната Йом Кипур.
Но Гуриншас казва, че светът сега е по-малко зависим от петрола и изкопаемите горива, така че въздействието върху потребителите би било по-малко тежко.
Превод и редакция: БЛИЦ
