Ако трябва да се обобщи изминалата седмица само с една дума, то тя със сигурност би била Брекзит. Най-важното събитие за световните финансови пазари през тази година премина и без съмнение донесе драма. Британските гласоподаватели преобърнаха не само политическата картина в Европа, но и хвърлиха в шок финансовите пазари на Стария континент и по света.
В месеците преди самия референдум неизвестността, спекулациите и несигурността на инвеститорите постепенно растяха на фона на социологическите проучвания, които даваха предимство ту на едната, ту на другата страна. Станалият съвсем реален риск от отделянето на една от най-големите икономики в ЕС даде отражение и на фондовите борси, които се оцветиха в червено през първите три седмици от юни, а в същото време поскъпваха златото, държавните ценни книжа и считаните за сигурни валути - японска йена и швейцарски франк, пише „Стандарт”.

В дните непосредствено преди референдума обаче пазарните настроения бяха доста по-различни. Последните няколко проучвания показаха минимална преднина за лагера на "оставащите", а букмейкърите даваха значително преимущество на същия залог. Това изглежда заблуди повечето инвеститори и те решиха да се възползват от ниските цени на акциите и да заемат "печелившата" позиция преди да стане ясен изходът от вота. В резултат първите четири дни от седмицата бяха оцветени в зелено за фондовите борси, а паундът дори достигна 6-месечен връх спрямо долара.

Крайният резултат от референдума, който стана ясен в петък сутринта, бе изненадващ за повечето борсови играчи. А както знаем, финансовите пазари никак не обичат изненадите и неизвестността.

Реакцията, разбира се, бе рязък спад на паунда, акциите и еврото и ръст за по-сигурните активи като йената, златото и държавните ценни книжа. В първите часове, след като започна да се изяснява печелившата страна от гласуването, паундът се срина с 10% спрямо долара (най-големия му спад в историята) до най-ниската си стойност от 31 години насам. Японската борса в петък падна с 8%, а на старта на европейската търговска сесия основните индекси панически изтриха 8-10% от стойността си. В последващите часове обаче инвеститорите се поуспокоиха и част от тези загуби бяха възстановени.

В крайна сметка фондовите пазари завършиха седмица с понижения, които обаче, благодарение на ръстовете от първите четири дни от седмицата, съвсем не бяха толкова притеснителни. Щатският бенчмарк S&P 500 отстъпва с 1.6%, а европейският Stoxx Europe 600 пада с едва 1.1%. Британският индекс FTSE 100 дори успя да завърши седмицата с ръст от 2%, въпреки че в петък изгуби 3% от стойността си. По-значителни бяха движенията на валутните пазари, където паундът за седмицата губи 6% спрямо йената, 5% спрямо долара и 3.5% спрямо еврото. Единната валута спечели срещу паунда, но отстъпи спрямо долара и йената съответно с 1.4% и 3%. Най-големият печеливш бе японската йена, която нарасна спрямо всички основни валути. Златото поскъпва с 2%.

Едно от последствията от референдума, което много анализатори прогнозират, най-вероятно ще бъде промяната в паричната политика на най-важните централни банки, от които ще се очаква да предприемат допълнителни стимулиращи мерки. Не би било изненада, ако Централната банка на Великобритания прибегне до намаляване на рекордно ниския си лихвен процент от 0.5% още през следващия месец. За Федералния резерв на САЩ вече е много по-вероятно да отложи за догодина планираното вдигане на лихвените проценти. Банката на Япония, която отдавна се опитва да обезцени йената, също ще трябва да предприеме още действия в тази насока, след като японската валута бе един от най-търсените активи и поскъпна до най-високите си нива спрямо щатския долар от 2014 г. насам и дори за кратко падна под психологическата граница от 100 йени за долар.

От тук нататък пътят пред Великобритания е доста неясен. Но при всички положения ефектът върху реалната икономика съвсем няма да е толкова рязък и силен, колкото беше реакцията на финансовите пазари. Вотът на британците не налага моментална промяна на статуквото, така че ще има време международните връзки и търговските споразумения да бъдат предоговорени. Дори и британската икономика да изпадне в рецесия, тя едва ли ще се пренесе и на глобално ниво. Пред инвеститорите обаче се появява нов източник на притеснение: дали и други държави няма да последват примера на Обединеното кралство и този единичен случай да предизвика ефекта на доминото в ЕС.