Над 1000 лева пенсия взимат 64 332 българи, показва справка на Националния осигурителен институт, изготвена за “Труд”. Или това са едва 3% от всички 2 130 000 пенсионери в България. В тази бройка влизат и хората, които получават новия таван на пенсиите – 1200 лева.

С орязани пари обаче остават 26 000 пенсионери. Въпреки че ще получават максимална пенсия, която стана 1200 лева от 1 юли, те няма да взимат реалния размер на възнагражденията си за старост. Тези хора са се осигурявали на по-високи суми и действителният размер на пенсията им би трябвало да е по-висок, ако не съществуваше таванът на пенсиите.

От 1 юли той беше повишен от 910 лева на 1200 лева. След вдигането му обаче други 43 000 пенсионери, чиито пенсии досега бяха ограничени на 910 лева, вече получават реалните си възнаграждения за старост.

Малко над 133 000 са лицата с изплащан размер на пенсиите (лични и наследствени), в т.ч. добавките, над 800 лева, посочват още от НОИ. Или с приличен доход от над 800 лева на месец са 6 на сто от възрастните хора.

От началото на юли минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст получават 383 730 българи, което са близо 18 на сто от пенсионерите. В това число влизат и 64 303 души, които са се пенсионирали по чл. 68, ал. 3, тоест на които не им стига трудов стаж. Те взимат по 186,52 лв. на месец, уточняват от осигурителния институт.

От 1 юли всички пенсии, отпуснати преди края на предишната година, бяха увеличени с 5,7%. Така се изпълнява законовата разпоредба всяка година от 1 юли пенсиите да се осъвременяват с половината на ръста на осигурителния доход и на инфлацията.

Повишение със същия процент има и при пенсиите, приравнени на минималния размер за съответния вид пенсия, включително и за отпуснатите през 2019 г.

Така, независимо от датата на отпускането, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече е 219,43 лева при досегашните 207,60 или с 12 лева повече.

Социалната за старост расте с едва 7 лева – от 125,58 на 132,74 лв. Нови ще са и минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност, както и несвързани с трудова дейност, които се определят в процент от посочените минимални размери.

В резултат на увеличението се очаква средният размер на пенсията на един пенсионер през 2019 г. да е 386,27 лв., изчисляват от Националния осигурителен институт.

За новите размери на пенсиите няма да бъдат изпращани разпореждания. Хората ще могат да се информират за тях чрез електронната “Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК” на интернет страницата на Националния осигурителен институт (НОИ) или като заявят безплатното получаване на екземпляр от разпореждането в съответното териториално поделение на института.

За увеличението в бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени 277 млн. лв., информира Националният осигурителен институт. Изплащането на пенсиите за юли 2019 г. от НОИ ще започне на 8 юли (понеделник) и ще приключи на 22 юли (понеделник).

До 4 ноември искаме преизчисляване

25 000 смятали парите си с калкулатора на НОИ

Националният осигурителен институт не води статистика колко хора са поискали да им се преизчислят пенсиите по старата методика.
Активно обаче се ползва електронната услуга “Изчисляване на прогнозна пенсия” на интернет страницата на НОИ – до края на юни т.г. са направени справки с Персонален идентификационен код (ПИК) за 24 780 лица, показват данните на института.

Отделно от това около 1500 бъдещи пенсионери са се консултирали относно вариантите за изчисляване на индивидуалния коефициент на бъдещата им пенсия чрез организираните мобилни приемни на НОИ през май т.г.

До края на 2022 г. бъдещите пенсионери могат да избират по новата или по старата формула да им се изчислява пенсията. Това трябва да бъде посочено в новия образец на заявлението за отпускане на пенсия. До 4 ноември хората, на които пенсии вече са им отпуснати след 1 януари 2019 г., могат с молба да поискат преизчисление и по старата формула, за да преценят дали не са били ощетени.

За 2018 г. почти всички са на червено

Частните фондове с по-малка доходност от инфлацията

4,66% е най-високият резултат

Повечето частни пенсионни фондове имат доходност, по-малка от инфлацията, показват изчисления на “Труд” на база данните на Комисията за финансов надзор и НСИ. Годишната инфлация е 3,5%, според последните официални данни на НСИ. Седем от действащите на пазара девет универсални пенсионни фонда, в които задължително се осигуряват родените след края на 1959 г., са постигнали значително по-малка доходност за 12-те месеца от юли миналата година до 1 юли 2019 г. Това означава, че парите на хората с тези фондове реално намаляват. Един от универсалните фондовете дори има малка отрицателна доходност (-0,05%).

Подобна е ситуацията и при доброволните пенсионни фондове, в които хората се осигуряват по желание за трета пенсия. Само един от тези фондове има доходност по-висока от годишната инфлация, а два имат отрицателна доходност.

Ако обаче погледнем данните за 2018 г., се оказва, че ситуацията е много по-лоша. Всички универсални пенсионни фондове имат отрицателна доходност за 2018 г., с изключение на един, който е постигнал 0,07% положителна доходност от управлението на парите на осигурените в него граждани. Два от фондовете имат значителна отрицателна доходност съответно от -6,13% и -6,39%. Сред причините за това, е че основният индекс SOFIX на Българската фондова борса през 2018 г. се понижи с 12,25% и в последния работен ден на декември достигна 594,46 пункта. Това беше най-ниското ниво на индекса от февруари 2017 г. насам. Като почти през цялата изминала година трендът на движение беше надолу. Отрицателните лихви на Европейската централна банка също оказват негативно отражение на доходността на всички инструменти, в които фондовете може да инвестират.

От началото на годината SOFIX също не се представя много добре. Има сериозни движения както нагоре, така и надолу, но в началото на месец юли нивото му е с близо 2% по-ниско, отколкото в края на миналата година.

Хасан Адемов, председател на социалната комисия в НС:

Европейски пенсии, когато стигнем доходите в ЕС

Когато стигнем доходите на другите европейци, тогава можем да очакваме техните пенсии, заяви д-р Хасан Адемов, председател на социалната комисия в парламента. По думите му, за да се вдигнат пенсиите, трябва или да се увеличат данъците, или да се вземат заеми, друг начин за попълване на необходимия ресурс за пенсионното осигуряване не е измислен.

България трябва да провежда догонваща политика, каза Адемов. Той поясни, че устойчивостта на пенсионната система зависи от регулярни приходи в приходната част, за да може да се разчита и на разходите, които очакват всички български пенсионери и тези, които работят в момента.

“Проблемът е в това, че във формулата за изчисляване на размера на пенсията има един много важен показател, който се нарича “среден осигурителен доход” за страната през последните 12 месеца. Всяка година, всеки месец този среден осигурителен доход расте и оттук идва разликата в размера на пенсиите на тези, които се пенсионират сега, и тези, които са се пенсионирали преди 10 години. За да може да бъде преодоляна тази разлика, съществува инструментът “преизчисляване”, обясни Адемов.

Предвидливост

630 хил. правят доброволни вноски за старини

Над 630 хил. души са осигурени в доброволен фонд и на старини ще получават и трета пенсия в допълнение на държавната и на тази от задължителния универсален пенсионен фонд. Вноските в доброволните фондове се правят от самите осигурени или от техните работодатели като бонус към заплатите. Но средните месечни суми, които постъпват по сметката на всеки осигурен, намаляват – от 103 лв. за 2018 г. на 83 лв. за първото тримесечие на 2019 г. Причината е, че повечето вноски се правят от работодатели. А когато човек смени работата си, той остава осигурен, но новият работодател може и да не прави вноски на негово име. Средният размер на натрупаните пари по сметката на един осигурен в доброволен фонд е 1771 лв., или по-малко от една и половина средна заплата за страната.

Не много по-различно е положението и в универсалните пенсионни фондове. Средната сума, натрупана по личната сметка на всеки осигурен в тях е 3147 лв., или по-малко от три средни заплати. Натрупаните средства на младежите, които сега започват кариера, са по-малко. Но и хората на възраст 55-59 г., които след няколко години ще се пенсионират, нямат много повече натрупани пари – средно по 3927 лв.