"Когато имаме надут жилищен балон, се оформят няколко проблема. Цените на жилищата стават все по-недостъпни за младото поколение, това води до социални проблеми.

Жилищният балон е съпътстван с инфлация. При инфлацията има спекуланти, които купуват по 10-20 апартамента и хора, които, ако продадат жилищата си, не знаят какво да правят с парите си и задържат продажбата".

Това каза проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Държавния икономически университет в Охайо.

"Голямото количество празни апартаменти и къщи в Гърция и България е класическа версия на балони. Правителството в Германия започва да взема сериозни мерки за това, че жилищата са станали ужасно скъпи.

Когато балонът отиде в крайна фаза, много правителства виждат социални проблеми, освен чисто икономическите.

За да бъде спукан балонът, е необходимо да бъдат натиснати банките и Централната им банка да ограничи осезаемо кредитите", каза той, цитиран от "Фокус".

"В момента, в който се затегне банковият кредит, балонът започва да издиша бавно, и тогава хората казват, че е време да продадат всички тези спекулативни жилища, с цел очакване на по-висока цена.

Балоните по света са уникално сходни, българският не се отличава от гръцкия, немския, американския или британския. Има известни специфики, но за жилища те са уникално сходни по динамика и поведение.

Решението за всяка една държава е да не надува балона, а да му се даде възможност да издиша", поясни проф. Красимир Петров.

"Ако държавата се намеси във формирането на цената на необитаемите жилища, ще настъпи пълен пазарен хаос. Но държавата може да даде известни стимули, ако жилището не се ползва, данъкът да е троен.

Много по-лесно е статистически, административно и бюрократично - първо жилище основно - стандартен данък, второ жилище, което имате -  по-висок данък три, пет или осем пъти, за да има икономически ефект. Трябва този, който има 2-3 или 4 жилища да се удари лекичко и да го поразръчкаме",  обясни проф. Красимир Петров.

Броят на сделките от началото на годината продължава да пада, а цените на жилищата продължават да се качват. Но това, което наблюдавам е че вътрешният кредит за цялата банкова система от януари до сега нараства с по 1 милиард лева месечно.

Ипотечните кредити растат с безумните 22% на година, при условие, че е нормално да растат с темпа на икономиката, ако тя расте с 3-4%, съответно и кредите растат с 3-4%.

"Не допусках, че хората ще продължават да взимат кредити толкова безумно, а също така и че банките ще продължават толкова да натоварват хората. Жилищата са социален проблем, защото превръщат младото поколение в кредитни роби и това е фундаментален социален проблем за тези млади хора, които са малко над средното ниво и могат да си позволят тези жилища", заключи проф. Красимир Петров.