Икономисти обориха най-често повтаряната мантра за ползата от въвеждане на еврото в България - че ще доближим стандарта на живот на по-развитите страни от еврозоната.

Еврото носи предимно икономически негативи на страните членки, пише в анализ на икономистите Стоян Панчев и Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Откакто е създадено еврото през 1999 г., до днес то не успява да стимулира икономическо сближаване между страните от еврозоната. Напротив, забелязват се различия в развитието им по редица ключови икономически показатели.

Фактите са, че през 1999 г. БВП на човек от населението в Италия (отчитайки и ценовите различия) е със 7% по-висок от средния за еврозоната. През 2021 г., БВП на човек от населението в Италия вече е с 9% по-нисък. Спрямо Германия изоставането е още по-голямо. През 1999 г. БВП на човек от населението в Италия е с 2,6% по-ниско от това в Германия, а през 2021 вече е с 20,7% по-ниско, предава "Труд".

През първите години на съществуването на общата валута до около 2007 г., нивата на безработица в петте най-големите икономики на еврозоната се сближават. Но след глобалната финансова криза има видимо увеличение на различията.

Безработицата в Германия и Холандия спада година след година. Но в Испания безработицата продължава да е тройно по-висока, а в Италия е около два пъти по-висока отколкото в Холандия и Германия.

Икономическите различия поражда конфликти между страните членки по отношение на това каква трябва да е паричната политика на Европейската централна банка. ЕЦБ води парична политика, която не решава, а задълбочава проблемите на еврозоната, посочват икономистите.

Политиката на ЕЦБ за “количествени улеснения”, която цели да намали лихвите по държавния дълг на фискално слаби страни членки, води до задълбочаване на техните икономически проблеми.

Тази политика не е устойчива в дългосрочен план, рано или късно натрупването на икономически дисбаланси в еврозоната или ще доведе до дългова криза във фискално слабите държави, или ще принуди ЕЦБ да води про-инфлационна парична политика, която ще доведе до трайно увеличение на инфлацията в еврозоната, пише в анализа.

От своето създаване до днес икономическото развитие на еврозоната изостава спрямо повечето развити икономики. Брутният вътрешен продукт на еврозоната се покачва с 30,4% между 1999 и 2021 г. За същия период растежът в САЩ е 55,3%, в Канада е 513%, в Швеция е 62,3%, а в Швейцария е 49,1%.

Според ЕКИП това се дължи на факта, че страните от еврозоната са твърде разнородни в своите икономически модели и политики, поради което общата валута възпрепятства икономическото им развитие.

Разликите в степента на икономическо развитие на различните страни се задълбочават от създаването на еврозоната до днес. Държавният дълг към БВП в Испания нараства от около 60% през 1999 г. до близо 120% през 2021 г., а в същото време в Холандия спада от 58,6% до 52,4%.

С оглед на надеждите, с които паричният съюз е създаден, сериозните икономически различия между някои от най-големите и най-ранните страни-членки би трябвало да е достатъчно, за да заключим, че еврозоната е провал, поне във формата, в която съществува от основаването си до днес, пише в анализа.

От ЕКИП заключват, че проблемите в еврозоната може да бъде разрешени само по два начина. Пълна политическа интеграция, тоест обединение на страните членки в една държава с обща фискална политика е първата опция, която обаче изглежда политически невъзможна на този етап. Алтернативата е отказ от проекта за обща валута и завръщане към националните валути на различните страни членки на еврозоната.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук