За да бъде спазена законовата процедура, днес Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди проекти на постановления на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работа заплата и на линията на бедност за 2017 година.
Новите проекти на постановления на Министерския съвет са отново за размер на минималната работна заплата от 460 лева за тази година и за линия на бедност 314 лева, но тъй като минималното възнаграждение и прагът на бедност не бяха обсъдени преди приемането им от МС от социалните партньори на тристранен съвет, те ще бъдат разгледани днес.

В доклада на социалния министър в оставка Зорница Русинова е посочено, че за определянето на нов размер на минималната работна заплата от 460 лв., способства икономическия растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години, увеличаване броя на заетите и тенденциите в ръста на средната работна заплата. Размерът на минималната работна заплата от 460 лв. от 1 януари 2017 г. е съобразен с бюджета за 2017 година, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 -2019 година, както и на обективната икономическа и социална рамка, включваща устойчивата динамика на средната работна заплата, индекса на потребителските цени и осигуряване на необходимите средства за преживяване на заетите на минимална работна заплата.

С предвиденото увеличение на размера на минималната работна заплата, делът и в средната работна заплата е възможно да надхвърли средната стойност за ЕС, но сравнявайки я с наличните данни за страните от ЕС, независимо от повишението, размерът на минималната работна заплата у нас остава на най-ниското ниво в сравнение с другите страни, за които са характерни процесите на конвергенция, пише в доклада. Ръстът на минималната работна заплата от 9,5 на сто спрямо 2016 г. ще способства за мотивиране на работната сила за търсене на работа и задържане на трудовия пазар, за запазване на жизненото равнище на най-ниско доходната част от работната сила и намаляване на дела на риска от бедност сред работещите, се посочва още в доклада. Работодателите остават категорично на позиция против предложеното увеличение на минималната работна заплата.

От бизнеса припомнят, че през април 2016 г. беше отклонено предложението на БСК за обсъждане в НСТС на тригодишната макроикономическа и бюджетна рамка, в която беше заложено това увеличение. От БСК смятат, че неоправдано е забавена подготовката на механизъм, фактори и показатели за определяне на МРЗ. Бизнесът смята, че направеният опит за оценка на въздействието от увеличението на минималната заплата е незадълбочен и не дава представа за негативните ефекти върху заетостта на нискоквалифицираната работна сила и други неравностойни групи на пазара на труда. Предвиденото годишно увеличение не отговаря на ръста на линията на бедност през 2017 г. от 4,7 на сто, на изключително ниския ръст на производителността на труда и заетостта, и на динамиката на средната заплата през последните години, смятат от БСК .