При инвестиционен разход под 10,5 милиарда евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30, лихва под 4,5%, проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Това сочи анализът на БАН.
Проектът става значително по-жизнеспособен, ако в него участва държавата. В региона се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата. Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по проекта „Белене”, смятат от БАН.

АЕЦ „Белене” може да бъде реализиран, ако се спазва анализът на БАН, пише БГНЕС.  

От своя страна енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че решението за АЕЦ „Белене” трябва да е бързо, но не прибързано. Трябва да намерим начин да оползотворим по най-добрия начин парите, които са вложени в АЕЦ "Белене", а това са над 3 милиарда. Решението трябва да се вземе с консенсус, защото засяга бъдещите поколения, каза Петкова. Анализът бе направен в сложна обстановка, когато имаме платено оборудване, имаме площадка, имаме специален закон за НЕК с отпуснати над 1 млрд лв. заем, който трябва да се върне през 2023 г., добави енергийният министър. Крайното решение за „Белене” трябва да се вземе само след широка дискусия на анализа, каза още тя и отбеляза, че не могат да си поставят краен срок за АЕЦ „Белене”. Решението за АЕЦ „Белене” трябва да е бързо, но не прибързано, подчерта още Теменужка Петкова.

Сагата АЕЦ „Белене“
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом", убедени в това, че проектът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 млрд. евро. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска „Фортум” и френската „Алтран”, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор. Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов. В него последният е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт”.

На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна. Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни. След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г.

България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. Там вече се намира половината от него и се очаква до края на 2017 г. да бъде доставена и останалата част. Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова многократно заявяваше през последните месеци, че държавата няма ресурс, за да завърши сама проекта и по тази причина трябва са се намери инвеститор.