Все по-малко млади хора у нас се насочват към професиите "шлосер" и "стругар", а това превръща тези някога гръбначни за българската индустрия специалности в едни от най-дефицитните на пазара на труда, предава БНТ.
Занемарен интерес, остарели нагласи
Ангел Арнаудов, който има над 17 години опит в машиностроенето като оператор на струг с цифрово програмно управление, казва, че през последните години интересът е почти изчезнал.
"Училищата вече не подготвят достатъчно кадри. Младите смятат, че струговането и фрезоването са остарели професии. Искат модерно звучащи специалности, свързани с технологии и интернет", споделя той.
Индустрията е в криза
Според бизнес консултанта Мариян Генчев, дефицитът е системен:
"В почти всички предприятия, с които работя, няма достатъчно шлосери и стругари. Най-често има по един-двама специалисти – хора в пенсионна възраст. Младите предпочитат дигиталната сфера и IT сектора, защото това им изглежда по-престижно."
Данните са тревожни
По информация на Министерството на образованието, в момента в професионалните гимназии и обединените училища се обучават едва 300 ученици по специалност "шлосер" и само 28 по "стругар".
А според Националната агенция за професионално образование и обучение, през 2024 г. само 64 души са получили диплома за шлосер и 68 – за стругар.
Образованието залага на езици, не на умения
"Залитането към езиковото обучение вреди на младите хора. Да, езици трябва да знаят всички, но те трябва и да имат професия", коментира Васил Велев, председател на Общото събрание на АИКБ. По думите му дуалното обучение, което съчетава теория и практика, все още среща съпротива по места.
Възможните решения – роботи или мигранти
Според Генчев светът вече върви по два пътя – внос на работна ръка и роботизация.
"Роботите вече могат да заменят един служител и се изплащат за две-три години. Това ще стане неизбежно, ако няма кой да поеме машините", казва той.
"Първо трябва интерес"
Ангел Арнаудов обаче вярва, че човешкият фактор все още няма заместител.
"Може да има машини, но без интерес и любопитство към професията няма кой да ги управлява. Ако младите видят, че от тази работа има перспектива, може би ще се върнат към нея."
Проблемът с липсата на технически кадри вече е не просто икономически, а национален въпрос – ако България не успее да върне младите към занаятите, индустриалното ѝ бъдеще ще остане без ръце.
