Вече по света се наблюдава натиск към властите за повторно принудително затваряне на икономиките.

Постоянното тръбене по медиите, което трябва да убеди хората да приемат същите драконовски мерки както през март, следва същата логика - чрез заглавия от сорта на:

"В Аризона изгубиха контрол върху епидемията" или "леглата в интензивните отделения са пълни", пише икономистът Райън Макмейкън, цитиран от money.bg. 

Американците, а и не само те, трябва да очакват още от същото в бъдеще. През септември броят на хоспитализациите заради сезонните грипове ще започне да нараства. Тогава статиите за "пълните" болници ще са ежедневен и даже ежеминутен феномен. 

Без съмнение политиците и държавните "експерти" като Антъни Фаучи за кратко ще се появят от луксозните си домове и затворени общности, за да настояват отново средната класа и работниците да изоставят дейностите си, да получат понижение на заплатите и да си стоят у дома. (Разбира се, политиците, които искат това, ще продължат да получават шестцифрени суми.)

Но има проблем с тези планове. Те допускат, че американците ще спазят заповедите, както това се случи през март и април. Подобна хипотеза не е много мъдра, поради най-малко две причини.

Първо, все повече американци се съмняват в официалната версия за коронавируса. Второ, хората вече са в значително по-тежко финансово състояние, отколкото бяха през първия локдаун. И двата фактора ще доведат до значителен отпор срещу подобни мерки.

Заплахата за икономиката

Повторното затваряне ще доведе до колосален икономически риск за домакинствата. Защитниците на локдауна от самото начало представят опонентите на мярката като хора, които "просто искат да отидат на фризьор".

Действителността обаче е много по-неприятна от това и заплахата за икономическото благосъстояние на много хора ще направи второто затваряне много по-тежко от първото.

При първия локдаун, много американци спазваха разпоредбите, защото стартираха от относително добра икономическа основа. Политиците продължаваха да ни убеждават, че мерките ще приключат "само за две седмици" или най-много месец. Все пак, когато локдаунът започна, икономиката беше в състояние на рекордна заетост.

Тогава САЩ беше в заключителната фаза на бума. Но все пак бум се наблюдаваше. След затварянето на икономиката, 40 млн. американци станаха безработни.

Над 20 млн. от тях все още са такива, а повече от 1,3 млн. американци се присъединиха към тях само през последната седмица. Приходите от данъци също спаднаха, отразявайки понижаването на доходите на гражданите.

Вече и банкрутите растат. През последните седмици само някои от компаниите, които фалираха, са: J. Crew, Gold's Gym, Neiman Marcus, Hertz, GNC и Chuck E. Cheese. Хиляди техни търговски обекти ще затворят. Персоналът им е освободен.

Идеята, че хората могат просто "да работят от вкъщи", винаги е била фантазия на богатите. Този мит е особено вреден за индивидите с ниски доходи, афроамериканците и хората с латиноамерикански произход.

Освен това, когато училищата затвориха, много семейства, които ги разглеждат просто като "безплатна" грижа за децата им, се разделиха с тази услуга.

До момента негативните ефекти от всичко това се потискат с най-щедрите дози "стимули", чиито цели са да предпазят компаниите от фалит и да помогнат малкия бизнес и домакинствата. Последните вече получиха по-голямата част от тази помощ и трябва да се подготвят за спирането ѝ.

Федералният бюджет тази година вероятно ще надхвърли 10 трлн. долара, което е двойно по-голяма сума от миналогодишния, именно заради трилионите новонапечатани долари, които бяха изсипани, за да финансират колосалното харчене на правителството.

Ако отново станем свидетели на локдаун, "стимулите" ще трябва да са още по-големи, така че бюджетът ще нарасне до 12 или 14 трлн. долара или още повече. Пределът ще е небето.

Но очевидно безкрайното печатане на пари не може да продължава вечно. В някой момент ще станем свидетели на натиск в посока нагоре върху лихвите по американския дълг и на опасения за стойността на долара.

Когато те станат твърде интензивни, Федералният резерв и Конгресът няма да могат да имплементират нов рунд от разходни политики.

Ако това се случи през тази година, финансите на домакинствата ще се сринат моментално. Още повече бизнеси ще фалират. Заетостта ще изчезне.

Не бива да забравяме, че 30% от американците вече пропуснаха вноските по ипотеките си само през юни. Можем да очакваме това да се влоши още повече, ако мерките отново бъдат затегнати.

Ако хаосът се върне, можем да очакваме повторение на ужасяващите феномени, на които се нагледахме през март и април: повече насилие над деца, повече самоубийства, повече свръхдози наркотици.

Освен това ще сме изправени и пред ръст на смъртните случаи от предотвратими причини, тъй като здравните грижи ще станат "избирателни" чрез изпълнителната заповед на властите.

Новият локдаун ще е по-дълъг

Ако икономиката бъде затворена отново, това ще продължи значително повече от месец-два. Хоспитализациите (не сам заради коронавирус) ще се увеличат, тъй като северното полукълбо ще навлезе във вирусния сезон. А към есента неговият край все още ще е много далеч.

Ако плановете на "експертите" и политиците е да наложат шест- или осеммесечно затваряне на икономиката на следващото лято, икономическата депресия ще е напълно безпрецедентна.

Привържениците на локдауна винаги са смятали, че икономиката ще остане невредима, защото загубата на работни места, бизнеси и доходи е само "временна". Според тях, работещите ще пропуснат само няколко месеца, но след това ще започне възстановяването.

Дори и в настоящия си вид това не е вярно, но ако срокът на мерките се удължи, тъй като все пак идеята е, че те се затягат с увеличаване на случаите, каквото наблюдаваме в момента, ще сме изправени пред драстично увеличаване на безработните с всеки следващ месец.