Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги.
Ето какво разкрива климатологът в интервю за "Марица".

- Проф. Рачев, какъв ще е месец юли?
- Месецът се очертава хубав, топъл и относително сух. Юли е най-топлият в годината. Това традиционно е месецът с максимални годишни температури. В района на Пловдив, в Горнотракийската низина, средните месечни температури са между 23 и 24.5 градуса. Максимумите засега се очертава да бъдат до 38-39 градуса. Нищо чудно да се случат и 40, но това не е толкова страшно.

В Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора всяка година има десетина дни, в които максималната температура стига 35-38 градуса.  Докато в Западна България средномесечните валежи за юли, в зависимост от надморската височина, са между 40 и 60 литра на квадратен метър, в Източна България, за морето валежите са едва 30-40 литра. Очаква се да е дори малко по-сухо от нормалното.
Страшни са продължителните топли вълни

Прословута в това отношение беше 2003 г., когато над Западна Европа в продължение на три седмици имаше две последователни топли вълни. Тогава в Германия, Франция и в района на Бенелюкс починаха 75 хиляди души.

Тази година подобна опасност няма. Който мисли да ходи на море - сега му е времето, идеално е за плаж. През юли на морето се очаква да е топло, слънчево и сухо. Естествено, може да има ден, в който да мине буря и да изсипе дъжд - това е характерно за юли.

- Ще продължи ли тенденцията през август и септември? Ще има ли дълго лято?
- За август, както казват студентите ми, нещата са заспали - слънце, слънце. Идилията по морето ще стане пълна, защото досега водата беше малко хладна. Още от началото на юли температурата на морската вода е вече 23-24 градуса, а до дни ще е вече съвсем като чай - на места до 25 градуса.

А по принцип лятото в България е най-дългият сезон, независимо че се дели и на пролет, лято, есен. 
За пълноправно лято температурите трябва да се движат между 15 и 25 градуса

Така поне за района на Пловдив, Горнотракийската низина, тази година се очертават около 120 дни типично лято - от май до септември.

Температурата на морската вода ще се движи между 24 и 26 градуса през юли, август, дори началото на септември. Прекрасно за почивка.
Особено първата половина на септември -  докъм 20-и, тази година се очертава, както и предишните три, времето да е слънчево, топло и да става за море. А морската вода и през септември ще е топла.   

В края на юли ще бъдат прословутите горещници, които през последните две години не бяха никакви горещници. За Пловдив не стигнаха дори 33 градуса. Засега през уикенда до понеделник се очертава в района на Пловдив да премине с 3-4 градуса по-хладен въздух и са възможни гръмотевични бури и евентуално градушки заради влажната и топла земя. 

- Ще помогнат ли тези благоприятни условия да спасим туристическия сезон?
- Това е абсолютно невъзможно, химера. Сезонът не може да бъде спасен, ще бъде замазано положението от българите. Хората, които управляват българския туризъм, хотелиери, концесионери, включително министерството, имат дълг към българския турист, който е перфектен, един от най-добрите туристи. Но бяхме прогонени от Българското Черноморие, викаха ни в началото и в края на сезона да дооформяме голямата печалба.

Всяка година сравняваме нашето с гръцкото море и се питаме защо 1.2 милиона българи ходят в Гърция, 80 процента от тях за туризъм, като реализират огромно количество нощувки. 

Да сравняваш българското и гръцкото море обаче, е все едно да сравняваш водка с табуретка

Трябва хората в туризма да се замислят защо българите избират гръцкото море, което е по-скъпо и два пъти по-солено. С островите Гърция има 13 000 км  брегова линия, докато ние имаме 370. Гръцкият пясък е 100 пъти повече от нашия, имат прекрасни курорти. За пореден път балканците ще спасят туризма на Гърция.   

Нашият туризъм обаче е неспасяем. Ние ще му помогнем, българите отново ще летуват на нашето Черно море, но чужденците ги няма и до тоя момент. И за да не съм голословен, ще кажа, че през май България е била посетена от 800 чужденци, от които туристите са били стотина. През май 2019 г. чуждите туристи у нас са били половин милион.

През юни тази година имаме 120 000 посещения, докато през юни 2019 г. у нас са дошли 900 000 чужденци, от които 500 000 туристи - 100 хиляди руснаци, 120 000 германци, англичани. Вече изоставаме с 1 милион туристи.

- Какво можем да направим за туризма в ситуация на пандемия?
- Можем много да се поучим от нашите южни съседи - гърци и турци. Трябва да разберем, че туризмът е особена форма на  икономическа дейност. Не само губим пари, няма и да спечелим - ще останат непродадени домати, ракия, десетки милиони бири неизпити, рибата ще остане непродадена, да не говорим за услуги, знаем как се харчи по морето. Дружно ще обеднеем, 12 процента, а и повече е делът на туризма в реализираните печалби у нас.   

Негативите са натрупани от години - презастрояване, бетониране
От години говорим и отново има високи цени. Който има високи цени, трябва да бъде оставен на пазара. Да даде по 100 лева чадър, никой няма да седне там и той ще загуби.

И рекламата ни куца, но не е само тя. Ръководството на този сектор се нуждае от коренна промяна.  

- Може би критичната ситуация сега ще ни принуди да си научим урока?
- О, този урок го учим вече 30 години. И не става. Катастрофални ще бъдат загубите от българския туризъм. И продължаваме да говорим само за морето, никой не обръща внимание на спа курортите, градския туризъм.

Миналата година в Пловдив беше пълно с чужденци - и то организирани, такива, които идваха с нискотарифните полети, радваха се на българския пейзаж, консумираха. Заведенията на Витошка преди година пращяха, чужденците чакаха на опашка за място. Сега е пусто и празно. И изведнъж пак се сетихме за българите.  

Всички, които се занимаваме с туризъм, сме в огромен дълг да върнем доверието на българския потребител, който е най-добрият турист. 

- Ще ни помогне ли лятната жега да надмогнем коронавируса? 
- Винаги през лятото действат природните дезинфектанти - на първо място слънчевото греене, слънчевата ултравиолетова радиация и сухият въздух. Но не може да дивееш в дискотеката или на мача, а в същото време университетите да не работят.

Студентите ми ходят на дискотека, но ги е страх да дойдат в университета. Природата може да помогне, и то с много, но не е всесилна, самият вирус също е част от природата. Личната отговорност е на първо място.

Не може 20 хиляди да са на стадиона, и да спазват мерките за сигурност. Отидоха две абитуриентки при премиера и той им разреши да правят балове! А всичко е в близкия контакт - ядене, общуване, забавление. Едва ли позитивните у нас са само 5000, сигурно са 100 пъти повече.  

- Къде ще летувате Вие?
- Няколко дни на "Градина" край Созопол или на Крайморие и ще отида няколко дни в Северна Гърция. Правя това вече 20 години.