Едно от многото неща, поставени на пауза, когато коронавирусът удари Европа, бе дебатът на ЕС за бъдещето на фискалните му правила, пише Труд бг.

През февруари Европейската комисия призова за обсъждане на “икономическото управление” на блока, предназначено да създаде политически условия за фина настройка на непопулярните и неудобни правила относно бюджетите на държавите-членки.

Европейският фискален съвет, съставен от независими икономисти, вече публикува редица доклади, оценяващи доколко добре (или по-скоро недобре) са действали съществуващите правила, изискващи държавите-членки да “упражняват стабилни публични финанси”.

Бяха предложени и съответните подобрения, но всичко бе спряно, щом пандемията се развихри.

Сега, с отварянето на икономиките, дебатът започва да оживява наново. Последиците от застоя ще принудят лидерите да огледат внимателно фискалните си рамки и да се запитат дали те са подходящи за днешната ситуация.

Всички държави-членки на съюза ще имат огромен бюджетен дефицит за текущата година и ще излязат от острата фаза на кризата с повече публичен дълг, отколкото се очакваше по-рано.

“Ефектът на COVID върху дълга ще постави страните в много различни позиции “, казва Силвия Мерлер, ръководител на изследователския отдел на инвестиционния фонд Algebris.

“Рискът е, че онези с по-висок дълг ще имат по-малко пространство за растеж и стабилно възстановяване”. Някои от държавите, чиито публични финанси понесоха най-тежки поражения, като например Италия и Испания, бяха диспропорционално задлъжнели още отпреди.

Рул Беетсма, професор по икономика от Амстердамския университет и член на Европейския фискален съвет, също коментира:

“Трябва да се признае, че съотношението на дълг към БВП ще бъде много различно след настоящата криза, като за някои страни ще е изключително високо”.

Никой не спори, че правителствата трябва да изхарчат каквото е нужно, за да преборят кризата и да вдигнат икономиките си на крака. ЕС без възражения активира общата предпазна клауза от своя пакт за стабилност и растеж, щом станаха ясни мащабите на пандемията.

Но комисията не определи срока, нито условията, при които клаузата ще бъде деактивирана.

“Нашата тревога е, че подобни разпоредби липсват. Най-малкото трябва да бъде определена дата за преразглеждане”, казва Беетсма.

Отвореният характер на предпазната клауза предизвика реакция сред някои от държави-членки с по-строги фискални възгледи.

Призивите за яснота по въпроса кога и какви правила ще се прилагат вероятно ще се засилят покрай обсъжданията на фонда за възстановяване от пандемията и новия седемгодишен бюджет на ЕС, необходим за началото на 2021 г.

“Щом предпазната клауза се деактивира, съществуващите правила по подразбиране ще се прилагат по същия начин, както и преди”, заявява Беетсма.

“Въпросът е дали моментът на деактивирането не е подходящ и за така необходимия преглед на правилата”. Фискалният съвет вероятно ще обърне внимание на това в следващия си доклад.

Някои икономисти предупреждават, че съществуващите правила не бива да се възстановяват в същия вид. “Фискалната рамка се нуждае от реформа и опростяване, включително отпадане на правилото за намаляване на дълга”, казва Мерлер.

Това правило изисква държавите-членки ежегодно да намаляват дълговото си бреме с една двадесета от частта, надвишаваща 60 на сто от брутния вътрешен продукт.

За страна като Италия това би означавало да съкращава съотношението дълг към БВП с 5 процентни пункта годишно, като същевременно се мъчи да възстанови икономиката си.

“Ние стоим зад предложението си за свеждане на правилата до единна дългосрочна цел за задлъжнялостта и просто правило за нетните разходи с оглед на постигането й”, заявява Беетсма.

“Същевременно, трябва да се набележат реалистични пътища за намаляване на дълга. Един от начините за това са диференцирани коефициенти за намаляване на публичния дълг при различните държави”.

Изглежда се задава битката за фискалните правила, макар и това е последното, което лидерите желаят на фона на все още нерешените проблеми около фонда за възстановяване и бюджета.