Акционерният капитал на британските публични компании се свива заради политическите рискове около брекзит, неубедителното представяне на местните борсови индекси, поевтиняването на британския паунд и по-атрактивните условия, които в момента предлагат дълговите инструменти, пише The Economist.

Преди няколко месеца хеджфондът Trian придоби 6% от капитала на базирания в Лондон доставчик на строителни материали Ferguson.

Изпълнителният директор на Tiran Нелсън Пелц има дълга история на “инвеститор активист”, който купува дялове от различни компании и след това използва влиянието си върху мениджмънта, за да повлияе позитивно върху цената на акциите.

Ferguson реализира по-голямата част от своите продажби в САЩ, но акциите ѝ се търгуват на по-ниски нива, в сравнение с нейните американски конкуренти. А Trian счита, че може да направи нещо по въпроса.

През септември компанията обяви, че ще отдели в ново дружество своето британско поделение и ще се фокусира върху бизнеса си в Съединените щати. Освен това мениджмънтът обмисля преместване от Лондонската фондова борса на тази в Ню Йорк.

Ако това се случи, Ferguson ще се превърне в част от един по-голям тренд – свиването на акционерния капитал във Великобритания, пише още изданието.

Подобна тенденция се наблюдава и на други пазари, включително и в САЩ, благодарение на големите обратни изкупувания на акции, по-малкия брой IPO-та и придобиванията, финансирани с дългови инструменти.

Но във Великобритания има и други фактори, които превръщат страната в подходящ “донор” на акционерен капитал.

От началото на 2018 г. нетната стойност на свободно търгуваните книжа на британския капиталов пазар е намаляла с 3%. Темповете на спад са по-бързи от тези в Съединените щати. Ниските лихви със сигурност са една от причините, но в момента те са ниски почти по целия свят.

Великобритания обаче може да се похвали с култура на зачитане на миноритарните акционери, което има вековна история. А “инвеститорите активисти”, като Trian, могат да извлекат редица ползи от това.

Едно от обясненията за случващото се на британския капиталов пазар е изменението на показателя за т. нар. “очаквана възвръщаемост”. Той е обратнопропорционален на съотношението цена/печалба на акция и измерва реалната възвръщаемост за акционерите.

Средната стойност на този индикатор за компаниите от широкия борсов индекс FTSE All-Share e 7.6%. А доходността по корпоративния дълг, с отчитане на инфлацията, е под нулевото равнище.

Разликата между тези два показателя представлява премията, която инвеститорите изискват, за да държат по-рисковия актив (акциите). Но от друга страна, това е и цената, която компаниите плащат за емитирането на акционерен капитал вместо дълг.

Това разминаване в цената на финансирането е особено отчетливо във Великобритания. Според анализатора на Citigroup Робърт Бъкланд то дава на инвеститорите възможност за “арбитраж”, или с други думи - замяна на “скъпия” акционерен капитал с “евтино” дългово финансиране.

Британските борсови индекси се представят по-слабо от тези на останалите развити пазари, откакто британците гласуваха на референдума за излизане от ЕС през 2016 г.

Над 70% от приходите на британските компании идват от чужбина, като една четвърт от тях са от Северна Америка. Точно затова американските инвеститори в момента се възползват от възможността да си “напазаруват” евтини акции, генериращи доларови постъпления.

Според Робърт Бъкланд в момента има цяла серия от британски компании, основно в индустриалния сектор, които реализират повечето си продажби в САЩ, а в същото време се търгуват на по-ниски нива от американските си конкуренти.

На повечето капиталови пазари трудно могат да се намерят подценени индустриални компании. Проблемът с инвестицията в подобни активи обаче е, че трябва впоследствие да се намери някой, който да ги купи на по-висока цена.

Няма закон, който да постановява, че една “евтина” акция не може да остане такава за дълъг период от време или дори да поевтинее още.

Стратегията на “акционерите активисти” е да откриват подценените компании, да придобиват част от капитала им, след което да работят за реализирането на техния “скрит потенциал” и да ги направят актрактивни и за масовия инвеститор.

Във Великобритания подобен подход има по-големи шансове за успех, отколкото в Германия, Япония, Южна Корея или друг пазар, на който акциите изглеждат подценени.

Миноритарните акционери могат да окажат натиск върху ръководството за обратно изкупуване на част от капитала или за продажба на част от активите на друга компания или на частен инвеститор.

В краен случай, ако купувачите не дойдат сами, акциите могат да бъдат преместени за търговия на друга борса, където оценките са по-благоприятни (например в САЩ).

Засега изглежда, че британският капиталов пазар ще продължи да се свива, било то чрез сливания, придобивания, отделяния на част от бизнеса в нови компании или просто заради липсата на нови публични предлагания. Корпоративните мениджъри обръщат гръб на акционерния капитал за сметка на дълговите инструменти.

Иронията е, че безупречният имидж на британската борса и дългогодишните ѝ традиции в защитата на миноритарните акционери задълбочават още повече тенденцията на отлив на капитали от Острова.