Акад. Георги Марков с люта закана към мераклиите за НС
35 години преход стигат! Дойде време да вдигнем бариерата за влизане в парламента, отсече историкът
"35 години преход стигат! Дойде време да вдигнем бариерата за влизане в парламента" - това заяви бившият конституционен съдия акад. Георги Марков.
"Свалиха Живков, защото каза, че ще успее не перестройката на Горбачов, а на Китай. Така и стана", казва големият историк по повод събитията около 10 ноември в България и допълва:
"Социалистическата система рухна, тъй като не издържа икономически. Правителството на СДС не успя, защото нямаше управленски кадри".
Ето какво още заяви акад. Георги Марков в интервю за "Стандарт":
- Акад. Марков, пишете книга за прехода в България. След 35 години демокрация какво не разбрахме за този период?
- Пиша второ допълнено издание на "Българската история вкратце" и разбира се, последната глава е за тези 35 години. А те са много - половин човешки живот.
Като човек, живял в две епохи, мога да сравня същността на събитията. Ние очаквахме много от 10 ноември. Но самият 10 ноември е следствие от 9 ноември - падането на Берлинската стена.
Горбачов реши да спаси системата, но не като я смени, а като я реформира в т.нар. "перестройка".
Преди падането на Берлинската стена имаше събития като Унгарската революция, Пражката пролет, "Солидарност"... Не беше възможно да се смени системата без промяна в Москва. Както тази система е наложена от Червената армия, така и от Москва трябваше да бъде променена.
- В какво точно се изразяваше промяната?
- Горбачов се отказа от доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет на социалистическите държави. Обяви го по време на Пражката пролет.
Но промяната на системата или подмяната й се извършваше в отделните страни по различен начин. То и самата система беше различна в различните държави.
Тогава имах възможност да бъда и в ГДР, и в Унгария, и в Чехословакия. И виждах, че там нещата са по-различни, отколкото при нас. Да не говорим за Румъния и Албания.
- Какво се случи на 10 ноември?
- Свалянето на Тодор Живков след 35-годишно управление, е всъщност изпълнение на повелята на Горбачов. На 10 октомври той махна Хонекер в ГДР.
Днес е паметната дата за България, последвалите събития ще се помнят вечно
На 10 ноември изпраща у нас Виктор Шарапов, посланик и генерал от КГБ, за да спусне решението му за Живков. Живков не вярваше на перестройката.
През май 1987 г. той е в Пекин при Дън Сяопин. Когато се връща в Москва, отсяда в посолството ни и там казва: "Вижте, от перестройката на Горбачов, нищо няма да стане, защото тя не започва от икономиката. Китайската перестройка ще успее".
- То така и стана.
- Да, така стана. Но тогава Горбачов му прати генерал Шарапов, съюзиха се тук Луканов, Младенов и другите, свързани с Москва, и свалиха Живков от власт. Това беше един вътрешнопартиен преврат. Не революция, както някои сега се бият в гърдите.
Преврат, за да стоварят всичко върху главата на Живков и да го хвърлят в затвора, защото той направи така, както Хрушчов на времето изобличи Сталин като каза: "Системата не е виновна, виновен е Сталин и сталинизмът".
10 ноември бе преврат, който имаше развитие. Но Луканов не можа да удържи властта.
- Защо управлението на СДС се оказа толкова кратко?
- СДС не беше подготвена, нямаше кадри да управлява. Филип Димитров пък поиска вот на доверие, който го уби.
- Ако ролята на Москва в 10 ноември е ясна и видима, то имат ли САЩ някакъв пръст в падането на комунистическия режим?
- Не. Поначало Щатите бяха изненадани от рухването на системата.
На 12 юни 1987 г. Рейгън произнася речта си пред Бранденбургската врата, призовавайки: "Г-н Горбачов, разрушете тази стена!". След което казва на асистента си - добра реч си ми написал, но ние няма да я доживеем.
Въпреки ЦРУ, въпреки мозъчните тръстове, Щатите бяха изненадани от рухването на Съветския съюз.
- Защо не издържа системата?
- Не издържа икономически. Ние нямахме конкуренция, имахме съревнование. Това е главната причина.
- За младите хора 10 ноември днес вече е просто история. Те нямат представа какво е било онова време, то е в книгите. Какво бихте казали на младите, за да разберат тези събития?
- Да, събитията са вече история. Никога не съм мислил, че 35 години по-късно ще има такова развитие, каквото е днес. През 1989 г. постоянно се казваше 45 години стигат.
А сега? 35 години преход...
- Дойде ли времето да кажем 35 години преход стигат?
- Разбира се. Стигат! Преходът не може да продължава 35 години.
Нашата политическа система от еднопартийна стана многопартийна и днес всеки си прави партия. Вече дори не мога да ги преброя.
Хората се обезвериха. Политиците постигнаха своето - да се гласува все по-малко, избирателната активност да бъде все по-ниска и да остане твърдото ядро - партийно, корпоративно, купено.
За съжаление, те отвратиха хората от политиката.
- Виждате ли в това, което се случва днес в политиката, някакъв паралел с друг исторически период, от който можем да се поучим и да извлечем примери?
- Виждам примера с управлението на Демократичния сговор - периода на световната икономическа криза 1929-1934 г. Там също са няколко партии, които се сменят.
Андрей Ляпчев, голям български държавник казва: парламентът се превърна в говорилня, там всяка партия се бори за тлъстия кокал, а не а постното дробче. Тогава нашето министерство - на народното просвещение е било постно дробче, докато министерството на финансите и на министерството на войната са били тлъсти дробчета.
Но тогава е имало офицерство.
На 19 май забраняват политическите партии и заключват народното събрание за 4 години. След това през 1938 година не се възстановяват партиите, а се прави мажоритарна система, избират се личности.
Още в дълбоката древност племенните вождове са се нареждали в кръг и са избирали главния вожд. Има предел на партиите.
Не можем да ходим 8-ми път на избори за 4 години, както в случая става, дано не съм прав. 1 милиард лева да ги изхвърлим ей така - по избори.
- Време ли е вече да се вдигне бариерата за влизане в Народното събрание (НС)?
- Да, трябва да се вдигне, 4 процента е несериозно. Доколкото знам в Турция е 10 процента.
Вижте какви случайни хора попадат в парламента.
Сравнете сегашното Народно събрание с Великото народно събрание (ВНС). Къде е днешният Гиньо Ганев? Там имаше личности. Във ВНС беше акад. Валери Петров, изключителен човек, бяха Йордан Радичков, Светлин Русев.
А сега в парламента са хора, които не само нямат политическа култура, те нямат първите 7 години. Отблъснаха нас, интелектуалците. Сега някой си направил Исторически парк и иска да е в парламента. У нас има много политици, но няма държавници.
- 10 ноември роди надеждата за по-добро бъдеще. Защо тази надежда не се осъществи или напротив - осъществи се, пък ние не разбрахме?
- Партиите обещаваха, че ще има средна класа. Защото силната средна класа е в основата на демокрацията.
Къде е тази силна средна класа сега?! Няма я. Получи се разслоение. Има много богати и много бедни. Хората бъркат по кофите за боклук.
След 10 ноември телевизиите показваха къщата на Тодор Живков на "Секвоя" - къща с един декар двор. А вижте сега палатите с хеликоптерни площадки, вижте яхтите и частните самолети.
Българските икономика и селското стопанство бяха разорени и ограбени.
- Кои уроци на прехода останаха ненаучени?
- Ненаучен остана един урок - не трябва да разчитаме на големия брат. Навремето Петко Славейков казваше: Кат` Русия няма втора.
Ама царска Русия си отиде, изчезна. Съветският съюз го няма, Вторият и Третият райх изчезнаха.
Трябва да знаем, че всичко зависи от нас. Не да чакаме спасители от страната и от чужбина. Много спасители станаха.
И какво? Обещаваха ни че ще влезем в клуба на богатите, но все още сме най-бедните. Спасението е в нашите ръце, не в спасителите.
- Кога според Вас ще свърши преходът?
- Както Ви казах - 35 години стигат! Крайно време е да станем нормална европейска държава, защото ние сме европейски народ.
И да разберем, че ние избираме големците. Хората не бива да са безразлични, трябва да гласуват. Защото политиците искат да ни откажат от гласуването.
- На фона на картината която очертахме, има ли нещо оптимистично за финал?
- Има един исторически оптимизъм - преживели сме и по-страшни времена и сме оцелели като народ. Вярно е, че тогава народът ни е бил друг, не е бил разглезен от цивилизацията.
Но щом сме преживели толкова неща на този болен кръстопът - Балканите, значи ще се справим.
Представете си 500-те години османско владичество и въпреки това ние надделяхме.
Пиша и военна история. В Балканската война, въпреки че по това време българите са нямали право да носят оръжие, ние победихме Османската империя. Стигнахме на 40 км до Златния рог.
Нашият народ ще издържи и сега, но нека не бъде толкова търпелив. И да гласува.
Последвайте ни
2 Коментара: