Доминото от кризи ще предопредели резултатите от изборите на 14 ноември. Това смята политологът доц. Антоний Гълъбов. В интервю за "Марица" той допълни, че редовното правителство подлежи на граждански и парламентарен контрол. Другото е диктатура. Според него в последните месеци българските медии са поставени на чудовищен натиск, невиждан в последните 30 години. Ето какво още каза той:

- Доц. Гълъбов, как оценявате резултатите от спешната среща на служебните министри при президента за ковид мерките? Под контрол ли е положението с пандемията?

- Това е предизборна акция. Държавното управление не се осъществява чрез пиар събития. Управлението, особено в условия на подобна множествена криза, не се прави чрез подобна политическа парвенющина. Не ме интересува дали г-н Радев иска да си направи пиар - той носи отговорност за всичко, което става у нас в последните шест месеца. Така че подобен тип фанфарни събития, лансирани като спасителни мерки, говорят за изключителна липса на политическа култура.



Всички партии, включително БСП, критикуват антиковид мерките на служебното правителство, а ковид кризата се превръща в основна тема на предизборната кампания. Доколко тя, в комбинация с галопиращите цени на храните и горивата, може да преобърне нагласите?

- Какво очаквате да се случи на 14 ноември? 

- Надявам се на отрезвяване, надявам се българските граждани да видят истинските проблеми зад онова, което година и половина ни се предлага като продължаване на промяната. Надявам се българите да разберат, че зад тези претенции за власт не стои капацитет за управление. Ние се озовахме в сегашната ситуация, защото през всички тези месеци имаше системен отказ да се осъществяват мерките, които вече бяха на фокус.

Ако имахме ефективно налагане на тези мерки, може би нямаше да стигнем до тази критична ситуация. Но това е въпрос на много сериозен дебат, за който няма място. Българското медийно пространство е подложено на чудовищен натиск. Не съм виждал такава цензура в българските медии през изминалите 30 години.

- Кризите ли ще определят избора на хората?

- Предполагам, че да. Става въпрос за множествена криза. Проблемът е много сериозен, тъй като става въпрос за изместване на представата за подобен тип рискове - повишаването на цените, на енергоносителите, с ковид пандемията, с всичко това, което засяга всекидневния живот на хората. Най-важното в момента е да се разбере, че управлението на страната страда от изключително дълбока некомпетентност и безотговорност. 

От шест месеца виждаме отказ за носене на отговорност. Това не означава, че предишните управляващи са били добри, но те поне можеха да бъдат контролирани.

В момента повече от шест месеца България се управлява абсолютно безконтролно от човек, чиито болни амбиции за власт започват да се превръщат в заплаха за националната сигурност на страната.

- Ще стимулира ли тази сложна обстановка хората да излязат масово да гласуват?

- По-скоро не. Опасявам се, че българските граждани няма да отидат да гласуват и това ще бъде ново ниво на задълбочаване на кризата. Опасявам се от ниска избирателна активност, от отказ на българските граждани да участват в процеса на вземане на решения.  А това ще делегитимира властта. Не вярвам на прогнозите за 55 процента активност. Практикувам професията си от 37 години и винаги съм стоял зад думите си.

- Ако имахме не служебен, а редовен кабинет, би ли се осмелил той да предприеме по-драстични мерки като тези в съседна Румъния например?

- Румъния не е добър пример - намира се в много тежка ситуация и вече изнася свои пациенти в съседна Унгария, тъй като не е в състояние да полага грижи за тях. Така че да не се сравняваме с Румъния. Надявам се да излезем от ситуация, в която се озовахме неслучайно и изглежда не за кратко.

Важно е да се разбере, че когато има редовно правителство, то подлежи и на граждански контрол, упражняван през парламента. А решенията, които бяха взети миналия четвъртък, нямаше как да минат през нормално функциониращо правителство. Този фатмашки манталитет на командорене  е недопустим в парламентарна демокрация и е време да си отиде в историята.

- Дори при ниска избирателна активност очаквате ли пренареждане в следващия парламент?
 
- Естествената реакция на българските граждани е по-скоро да заложат на нещо, което им изглежда по-сигурно. Така че очаквам засилване на подкрепата за ГЕРБ-СДС, за БСП и ДПС. Със сигурност ще има и хора, които ще потърсят поредния индустриален продукт - имам предвид "Продължаваме промяната", но засега не изглежда вероятно да имаме ясно очертано от избирателите мнозинство.

България е изправена пред изключително сериозни изпитания, които изискват много ясна управленска програма поне за година напред.
Нужно е българите да чуят ясно, че който има възможност да води преговори за управление, ще отстоява определени приоритети, жизненоважни за България.

Засега обаче не чувам абсолютно нищо подобно. Несериозни са всякакви претенции за власт от хора, които не са управлявали нищо, освен личния си автомобил, хора с претенции за частен бизнес, който обаче е съвсем различен от управлението на държавата. Много важно е гражданите много внимателно да се вслушат в това, което се обещава, и в онова, което се прави.

- Дори ГЕРБ да са първа сила, те са в изолация. Кои са тия 3 или 4 играча, които са в състояние да формират мнозинство и кабинет? Какъв е шансът за редовен кабинет този път?

-  Шансът продължава да е много малък. Имали сме четворна коалиция през 2013-2014 г., но в парламент с осем парламентарни фракции. Но 4-членна коалиция сега, която представлява 10-15 партии, е изключително неустойчива конструкция при шест парламентарно представени фракции. За мен мисленето в категориите брой мандати в момента е абсолютно непродуктивно. Необходимо е съгласие около приоритети, а не около границите на парламентарни формации.

Всеки човек на улицата може да каже кое е най-важното за България в момента, всеки го вижда, с изключение на българските политици. Трябва да се преговаря по този дневен ред. Хората са уплашени от увеличаването на цените, нямат яснота относно перспективата, затова трябва да се преговаря по конкретен управленски дневен ред в рамките на година. Ако трябва на шест месеца, дори по седмици - какво трябва да се направи, за да се намали натискът върху българските домакинства. Тогава може да бъде постигната работеща формула за управление.

-  Възможно ли е напролет пак да се наложи да ходим на избори?

- Вероятността за това нараства. За съжаление, следващите избори няма да решат политическата криза в България, която е много сериозна. ГЕРБ-СДС продължават да се ползват с подкрепата на около една трета от българските граждани, но имат нужда от партньор за формиране на мнозинство. Независимо от яростните атаки обаче не възниква смислена алтернатива, на която хората да се доверят за управление на страната.

Нито ДБ, нито "Продължаваме промяната", нито "Има такъв народ", нито "Изправи се, БГ" са политически формации, които в разстояние на 10-15 години да могат да носят отговорност за управлението на страната. Това е големият проблем - липсата на алтернатива. Нито искаме да се върнем назад, нито знаем накъде да продължим. Трифонов, когото наричам Магьосникът от Оз, защото ни говори през Фейсбук, не е този, на когото да се доверим.  

Искрено се надявам твърде много българи да не повярват и на новата формация, защото става въпрос за примитивно търгашество, за съшито с бели конци усилие да бъдат излъгани хората.

-  Колко избори ще са нужни, за да се появи алтернатива?

- Ако се провалим и сега, може би ще се активират дълбоки съпротивителни сили в българското общество. Надявам се да възникне смислен дебат. Засега никой не говори с никого. Разделени сме на някакви воюващи политически племена и никой не се интересува какво се случва с българските граждани.

Политическата парвенющина е само диагноза за това колко зле пада българското общество. През 1990-те имахме депутати, които на фона на днешните политици изглеждат като колоси в политиката - и вляво, и вдясно.

-  Според една от агенциите при избори днес г-н Радев има шанс да спечели и на първи тур. Възможно ли е това?

- Нека не бъркаме пропагандата със социологията. Българските граждани ще изберат президента си на втори тур на 21 ноември.
Президентските избори са по-малко важните. На 14 ноември избирателите ще посочат на кого имат доверие да формира ефективно управление на страната - това е по-важният въпрос от болните амбиции на един човек.

- Възможен ли е обрат на втори тур?

- Възможен е. Точно затова са всички тези панически опити на служебното правителство,  пред което стои поредица от взривове, от горещи социални проблеми. Ако започнат да гърмят, до втория тур картината може да е радикално различна. Точно затова всеки от министрите, повикани в президентството като на казармено обучение, е отговорен да потиска тежки социални проблеми, за да не гръмнат междувременно.

Целта е ясна - това е самонаета бригада сапьори, които трябва да охлаждат тези взривове преди изборите.

Доц. Антоний  Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии.