Арабистът проф. Владимир Чуков направи плашещ анализ на случващото се в сирия. Според него битката в страната ще „събуди“ спящите клетки на Ислямска държава в Европа.

Ето какво още каза той по темата в интервю за "Марица":

− Колко опасна е операцията, която Турция започна в Северна Сирия?
− Рисковете са много - от нова вълна от насилие, от нова хуманитарна катастрофа в региона, но най-вече износ на насилие, имам предвид възраждането на Ислямска държава в профила на нейните джихадисти европейци. Твърде голяма е опасността от потенциална бежанска вълна.

Военната интервенция може единствено да донесе разруха и неприятности - за региона, за съседите, най-вече за нас, европейците.

Всички губят от тази ситуация. Най-големите губещи, естествено, са цивилните, за които интервенцията означава бягство и смърт. Съмнявам се, с днешна дата, че може да постигне военна победа.

− Какво всъщност цели президентът Реджеп Ердоган - да се отърве от 1-2 милиона бежанци или да анексира сирийска територия?
− Историята между Турция и сирийските кюрди е много сложна, зигзагообразна. Следя темата много отдавна, в момента пиша книга за сирийските кюрди. До 2014 г. тези сирийски кюрди не бяха терористи за Анкара.

Голямото недоверие към тях се породи тогава, когато лидерът на турските кюрди Савахдин Гинеташ се кандидатира за пръв път за президент и мина бариерата от 10-те процента.

Когато през 2014 г. кюрдите в Турция влязоха като компактен партиен субект в турския парламент, президентът Ердоган се уплаши и обяви сирийските кюрди, техните политически и военни крила, за терористични.

− Защо обаче операцията се прави точно сега?
− Новият момент е вътрешно-политическата ситуация. Президентът Ердоган вече загуби властта в големите турски градове, най-вече в Истанбул. А темата за сирийските бежанци беше водеща по време на дебата в мегаполиса, при това беше вкарана от кандидата на опозицията и нов кмет Екрем Имамоглу.

Вероятно на изборите през 2023 г. именно Имамоглу ще бъде основен конкурент за поста на Ердоган. Със сегашната интервенция в Сирия турският президент всъщност казва на избирателите: аз, а не моят опонент, съм човекът, който се бори за решаване на проблема със сирийските бежанци!

Така че турската операция в Сирия е много силна заявка на Ердоган за бъдеща електорална победа.

В момента имаме 450-километрова зона на сигурност, с 30 км дълбочина, където президентът иска да засели 2 милиона сирийски бежанци. Подобна мащабна операция струва 29 милиарда долара.

Според Ердоган тези пари ще бъдат взети от ЕС и от богатите страни от Персийския залив. Лидери-те на ЕС обаче отказват да са спонсори.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви, че ЕС няма да даде нито цент за военните амбиции на Ердоган.

В момента операцията на Анкара е ограничена в рамките на 100 км почти обезлюдена зона между градовете Тел Абяд и Рас ел Айн. Турските успехи в района са много бързи, но с това, с което в момента разполага Ердоган като личен състав и техника, няма как да осъществи големия си план за настаняването на 2 млн. сирийци.

− Каква е ролята на САЩ и Русия?
− Операцията на Ердоган беше много интересно жонглиране на Русия. Москва беше тази, която силно го подтикна да направи това - с поведението си в Съвета за сигурност на ООН, с други официални изяви. Фактически това беше зелена светлина за операцията.

Всъщност така, с дулата на турските оръдия, Русия по-стигна целта си - да изгони САЩ от района. Президентът Тръмп вече каза: аз си отивам.

Въпреки че американците не си отиват изцяло - остават в ключови бази като тази на автомагистралата Багдад-Дамаск, но се изтеглят от района на турско-кюрдските сблъсъци.

Тук вероятно е уговорката между Вашингтон и Москва - американците си отиват, буквално прогонени, тъй като турската артилерия стреля по тях, уж погрешка. Любопитно е дали Русия ще затвори въздушното пространство. САЩ обещаха, но не го направиха.

− Дава ли това развитие на нещата реален шанс за възраждане на Ислямска държава?
− Това е дебат между Анкара и кюрдите, които твърдят, че над 800 лица, свързани с джихадистите, са избягали. Според Анкара това е пропаганда.

В Сирия има около 30 лагера за джихадисти от ИД и 7 големи затвора. Знам със сигурност, че все още охраната на тези лагери не е свалена. Напоследък обаче са възстановени някои от медийните издания на Ислямска държава. Това подсказва, че тя се възражда, преминавайки от състояние на спящи клетки към групи, които се активизират.

− Има ли опасност от сирийска бежанска вълна към Европа?
− Засега хората, които бягат от двата вече окупирани града Рас ал Айн и Тал Абияд, вероятно и от Айн Иса, където има затвор на ИД, напускат домовете си.

Счита се, че това са около 100 000 души, огромната част от които отиват към вътрешността на Сирия. Част от тях могат да отидат към Северен Ирак в Иракски Кюрдистан.

Но в териториите под контрола на правителството бежанците не са желани. Така най-вероятно скоро обетована земя за тях ще стане Европа. Вече се появяват нови, алтернативни канали, като този през Кипър към европейски пристанища.

− Премиерът Борисов се обяви за сдържаност по отношение на турските действия. Каква е разумната българска позиция в тази деликатна ситуация?
− Да, за нас ситуацията е изключително деликатна. Европейските ни партньори поставят акцента върху правата на човека - Турция е изолирана, няма държава, която да я подкрепи, с изключение на Катар. Няма как да подкрепим подобен тип интервенция.

Ние обаче сме съседи на Турция, за разлика от Франция, Германия, Великобритания. Има изградено доверие между София и Анкара. Като страна извън зоната на Шенген имаме отделно подписано споразумение с Турция.

Поне на този етап турските власти активно съдействат, така че бежанци директно към нас да не минават. Същото обаче не може да се каже за тези, които вече са достигнали до Гърция и за които бихме били транзитен коридор към Европа.

Очаквам, че ще има бежанска вълна, при която вероятно ще се търсят алтернативни пътища към Европа - през Кипър, дори през арабските държави като Алжир, през Русия.

Не мисля обаче, че ще има повторение на огромните тълпи бежанци с жени и деца от 2015 г. Този път няма да ставаме преки свидетели на подобен бежански поток, но това не означава, че той ще намалее. Дори ще се увеличи.

− Може ли сирийската криза да се превърне в своеобразен Виетнам, в който да затъне Ердоган?
− Има такава вероятност. Тактиката на кюрдите засега е много далече от пораженска.

Преди дни ген. Мазлум Абди, командващият Сирийските демократични сили, заяви, че се готвят за война, която ще продължи година. В момента в сектора между Тал Абияд и Рас ал Айн има тотално преимущество на турската армия. Тя обаче е с много ограничен личен състав.

А под командването на ген. Абди има 140 000 души, ангажирани в сектора сигурност, при това въоръжени с  изключително модерно американско оръжие. Много зависи какви сили ще мобилизира президентът Реджеп Ердоган. Това, което има на терен в момента, не е достатъчно за осъществяване на целите му.

Споразумението, подписано преди дни между Дамаск и кюрдите, включва предаването на трите точки - Кобане, Манбидж и квартали в Алепо, доскоро под контрола на кюрдите. Страните се ангажират да продължат общите действия по освобождаването на Африн, което означава изтласкване на Турция от вече завзети територии.

Битката в Сирия няма да приключи толкова бързо, както му се иска на Ердоган. Ако Русия затвори въздушното пространство за турски самолети, Ердоган има много малък шанс да осъществи твърде амбициозните си планове - дори окупиране на 30-километровата зона, да не говорим да засели там 2 млн. сирийски бежанци.