На 3 ноември т.г. около 15 ч. звъни телефонът в жилище на ул. "Младежка". Вкъщи е само 12-годишната Ани. Мъжки глас от жицата се представя за полицай и казва, че бащата на детето е обгорял при авария. Иска пари, за да помогне. Момичето взима парите от къщи и отваря, за да му ги даде. Той обаче влиза в жилището, заплашва детето, кара го да мълчи и рови навсякъде за още пачки и ценности.
Накрая си тръгва, без да нарани физически момичето. Ужасът от нападението обаче остава. Пред в. &quot;Марица&quot;&nbsp;се изповяда бащата на нападнатото дете - 52-годишния Димитър Димитров, служител във фирма за професионални домоуправители. <br /> <br /> <strong>- Г-н Димитров, разкажете какво се случи със семейството ви на 3 ноември. </strong> <br /> <br /> - Следобед моята съпруга ми се обади по телефона и ми каза, че е станала беля вкъщи с малката. Имайте предвид, че 40-50 минути преди да нападнат детето, аз съм си бил у нас. Аз бях на работа и веднага тръгнах към къщи. Пред нас гледам - двама полицаи чоплят семки и разбрах, че е станало нещо сериозно. Тръгнах да се качвам, а полицаите ми казаха нищо да не пипам. <br /> <br /> <strong>- Кой се е обадил на полицията за нападението? </strong><br /> <br /> - Малката е позвънила на тел. 112. В паниката детето е забравило и моя телефон, и на майка си. След това дошли двамата полицаи и нищо. Щом влязох у нас, Ани ми се хвърли на врата и заплака. <br /> <br /> <strong>- Какво заварихте у вас след влизането на крадеца? </strong><br /> <br /> - Разхвърляно. Ани плачеше, беше уплашена и притеснена. <br /> <br /> <strong>- Какво ви разказа детето за случилото се? </strong><br /> <br /> - Обаждат се по стационарния телефон и казват: &bdquo;Баща ти е изгорял при пожар по време на работа. Той е на смъртно легло, а майка ти му дава кръв. Ще трябва да се дадат много пари, за да се направи нещо&rdquo;. Човекът отсреща се представя за полицай. Точно тогава имахме малко пари вкъщи за едно мероприятие в Истанбул. Детето знаеше къде са парите - около 2000 лева в български пари и валута. Взима ги и ги дава на човека долу на входа, който се представя за полицай. Когато тя тръгва да се качва нагоре, той - след нея и влиза в апартамента. След това заключва вратата, взима телефона и маха батерията. 15-20 минути е ровил из целия апартамент пред очите на детето. Наредил на Ани да не мърда и да не вдига шум. Намира около 250 грама злато - семейни бижута. След това излиза, заключва отвън, като си тръгва с ключовете и батерията на телефона. Благодарен съм, че бандитът не е посегнал на детето. <br /> <br /> <strong>- Колко годишен е бил нападателят? <br /> </strong><br /> - Около 40-45 години. Говорел развален български - но дали е бил ром, или друг, не мога да кажа. Сигурен съм, че са били поне двама. Съмнява ме, че е имало и една циганка, която е стояла отвън да пази. <br /> <br /> -<strong> Как разбрахте, че са били поне двама? <br /> </strong><br /> - Докато ровел у нас, говорел с друг мъж по телефона, но малката не разбрала какво казва и не може да обясни. <br /> <br /> <strong>- Това разказахте ли го на полицаите? </strong> <br /> <br /> - Да, всичко е казано. Разпитаха детето поне два часа след случката. Но преди това, като ги видях двамата полицаи как се мотаят като мухи без глави, се обадих на един мой човек с молба да се наблегне на разследването. Същия ден беше първият протест на полицията. Въпреки това след малко у нас се изсипа сякаш цялото Второ районно. Едни взимаха отпечатъци, други разпитваха, трети гледаха. След това отидохме в Районното, разпитаха малката, взеха отпечатъци. Оттогава никой за нищо не ни бръсне. Преди седмица и половина със съпругата ми отидохме в Районното, за да получим някаква информация. Все пак, след като е регистрирано някакво престъпление, трябва да има и някакво действие. Най-малкото да ни кажат, че нищо не са открили. Но само ни заявиха, че до два месеца имало следствена тайна и нищо. Дори не знаем кой следовател работи по нашия случай. С това приключват отношенията ни с полицията. <br /> <br /> <strong>- Имате ли някакви подозрения? <br /> </strong><br /> - Според мен всички тези измами стават с помощта на мобилните оператори, които безконтролно продават голямо количество карти на едно име. А когато отиде човек за единичен номер, му искат данни до десето коляно. Чудя се, след като този човек се е обаждал два пъти по телефона, как не можаха да го засекат. Самият аз си направих експеримент - поръчах си безименна мобилна карта по интернет. Платих 5 лева плюс 4 лева доставка и пратката веднага пристигна в офиса на куриерска фирма. Не я взех, отказах пратката, но видях, че става. Пазя интернет адреса вкъщи. <br /> <br /> <strong>- Кажете в какво психическо състояние е Ани месец след инцидента? </strong><br /> <br /> - В момента вече се е поуспокоила. Но в началото беше много изплашена. <br /> <br /> <strong>- Сега какво очаквате от полицията? <br /> </strong><br /> - Вече абсолютно нищо. Тези обири и измами се случват от години. Аз имам роднини, които също са опарени от такива измамници. <br /> <br /> <strong>- Какво ще направите, ако намерите нападателя? </strong><br /> <br /> - Ще го &bdquo;посъветвам&rdquo; така, че втори път да не смее да върши такива неща. След като няма кой да ни пази, закона кой ще го изпълнява? <br /> <br /> <strong>- Като човек, преживял подобен ужас, какво ще посъветвате родители, учители? Какво да кажат на децата си, за да ги предпазят от подобни злини? </strong><br /> <br /> - Аз изпадам в още по-голям ужас при мисълта, че сме безсилни. Не може да очакваме от едно малко дете или от възрастен човек на 70-80 години психически да може да удържи на тези изпечени манипулатори и крадци. <br /> <br /> <strong>- Детето ви е на 12 години. Сигурно сте говорили много пъти на Ани, че не бива да отваря на непознати. </strong><br /> <br /> - Постоянно говорим, още от малка. Забранявали сме да отваря вратата на непознати хора, когато нас ни няма. И тя много добре го знае. Но това са изпечени лъжци. Как да посъветваш едно дете? Когато то изведнъж чуе, че нещо лошо се е случило с баща му, насълзяват му се очите и се доверява. При този шок не може да се очаква, че детето ще реагира като голям човек. Макар че повечето случаи са с възрастни хора. <br /> <br /> <strong>- Какво трябва да се направи според вас? </strong><br /> <br /> - Мисля си, че цялото общество трябва да се организира за преследването на такива престъпници. Аз не вярвам в институциите. Вече не вярвам. /БЛИЦ