В четвъртък Даниел Митов попари жестоко президента Румен Радев за служебния кабинет. Сега заместник-председателят на ГЕРБ и бивш министър на външните работи заяви, че е "наложително да се вразумим бързо и да влезем в някаква нормалност, от която се нуждаят държавата и българските граждани".

Ето какво още обяви Митова за политическата обстановка в България в интервю за "Фокус":

- Как започна служебното правителство – кратка справка показва: ускорени кадрови промени, разкрити нови постове за заместник-министри, предпоставки за раздути щатове, създаване на нови административни структури като Съвет за развитие към Министерския съвет, плюс гласувани вече шест заплати при напускане. За един работен ден подобна равносметка звучи впечатляващо и слабо се вписва в заявените амбиции за почтен и скромен стил на управление. Определящ за работата ли ще се окаже стартът на служебното правителство? Наш гост е заместник председателят на ГЕРБ и бивш министър на външните работи Даниел Митов. Ще съумее ли служебният кабинет да изпълни целите и амбициите на държавния глава, заложени иначе в състава му?
- По принцип служебните кабинети не би трябвало да изпълняват каквито и да било амбиции на държавния глава. Служебните кабинети са институция, която е заложена в Конституцията, за да организира избори и да преведе държавата от момента на сдаването на властта на един кабинет, докато се състави следващият.

В настоящата ситуация се създава впечатлението, че едва ли не президентът започва не само да управлява, а да изпълнява някаква програма, както казахте и вие. Абсолютно недопустимо.

Конституцията не позволява на президента да си изпълнява някаква собствена програма. Трябва да има избори, трябва да има нов парламент, този парламент трябва да състави мнозинство, което да излъчи правителство. Тогава вече, с волята на българските граждани, легитимно може някакъв кабинет да изпълнява програма. Това е едно. Второ, съставът на новия кабинет, с малки изключения, можем да му сложим някакъв етикет от типа на „Шанс за Орешарски-2”.

Виждаме влизане на БСП през задния вход във властта, тъй като те очевидно не могат по друг начин да влязат във властта – избирателите не са им дали това доверие. И виждаме, според мен поне, първият случай може би на злоупотреба с власт, а именно уволнението на основния свидетел по делото срещу Пламен Узунов, бившия президентски съветник.

Това не са добри знаци. Не мога да кажа, че цялото служебно правителство е проблемно, казвам с малки изключения – там има и добри попадения. Служебния министър на външните работи познавам добре – той е добро попадение, както и министърът на отбраната. Но оттам насетне не мога да не отбележа и да не подчертая още веднъж нещата, които вече казах.

- Първите стъпки на служебния кабинет не говорят ли за разчети за управление повече от един мандат? И не подсказват ли, че може би и 46-ят парламент ще повтори съдбата на 45-я, а този служебен кабинет ще удължи живота си до президентските избори?
- Силно се надявам, силно се надявам следващият парламент да излъчи кабинет, защото иначе отиваме в период на политическо безвремие и политическа безотговорност, която би била пагубна за държавата.

В последния парламент коалицията ГЕРБ-СДС беше единственият политически субект, който подходи отговорно както към своите избиратели, така и към всички български граждани – предложи структура и състав на кабинет и се опитахме да влезем в разговор с останалите политически партии, така че да можем да се обединим около някакви приоритети и политически път.

Разбира се, те отказаха – това е ясно. Но ако следващият парламент повтори тази формула, аз мисля, че българските граждани няма да ни простят.

Това би било безкрайно безотговорно и всъщност би дало власт в ръцете на хора, които не са легитимни. Служебният кабинет по принцип, пак ще повторя, Конституцията на Република България не му дава други функции, освен да преведе страната в рамките на няколко месеца от едно легитимно правителство към друго легитимно правителство и най-вече да се фокусира върху организацията на добре структурирани избори.

Там трябва да гледаме, там трябва да стане ясно какво се случва. Аз имам опасенията, обаче, че с този Изборен кодекс, който беше гласуван буквало за два дена, който беше абсолютно и категорично необмислен, който нарушава всички принципи, заложени в международните принципи за правене на демократични и свободни избори, с това налагане на машинното гласуване, ние можем да стигнем до момент, в който да бъдат оспорвани изборните резултати. Не го пожелавам.

Надявам се, че и ЦИК, и служебният кабинет ще се справят в тази ситуация, но имайте предвид, че машинният вот е много хлъзгава територия, от която са избягали добре организирани, демократични, дигитални държави, много по-развити от нас, те са бягали от 100% машинно гласуване. Някои от тях дори изобщо са се отказали от него. А тук нас ни принуждават в момента да гласуваме изцяло машинно.

Как ще осигурят тези хора както анонимността на вота, така и възможността при оспорване на изборен резултат да бъдат проверени тези резултати? Какво ще каже Конституционният съд? Между другото, вие знаете, че сме подали жалба до Конституционния съд във връзка с въвеждането на 100% машинно гласуване. Какво ще каже Конституционният съд по този въпрос, ние не знаем.

Така че в един момент можем да се окажем в много неприятна ситуация за българската демокрация, докарана от хора, които буквално не разбират, какво правят и рушат фундаментите на някакъв демократичен процес, който в крайна сметка в продължение на 30 години е работил.

И на последните избори наблюдаващите международни организации ни казаха, както и ние знаем, че изборите бяха честни, с всичките си проблеми, с всичките си възможни хълцания тук и там, но така или иначе, резултатът е легитимен и никой не може да го оспори. Аз се опасявам, че следващите избори могат да бъдат много по-голям проблем. Надявам се, това да не е така.

- С какво се обяснява тази мода по машинното гласуване?
- Според мен с това, че някои от партиите, които сега влязоха в парламента, си наумиха, че машинното гласуване може да им даде предимство. Което, между другото, е голям проблем, защото когато погледнем международните стандарти, по които се провеждат избори, има един принцип, който се нарича Принцип на политическа неутралност. Той казва така: методите, по които се гласува, начините, по които се гласува, трябва да създават равнопоставеност между отделни групи в обществото.

И ако се въведе една форма на гласуване и се приоритизира, в случая дори се създава условие за доминация на само една форма на гласуване, това означава, че определени групи население могат да се окажат извън изборния процес. Т.е. примерно възрастни хора, които се притесняват да гласуват с машини, могат да се откажат изобщо да гласуват, само защото някак си не успяват или чисто психологически не успяват да се мобилизират да гласуват с машини.

Същото важи и за други групи население, които могат да останат извън демократичния процес, просто защото някакви хора в парламента за една нощ са решили да въведат машинно гласуване, за да облагодетелстват собствените си категории избиратели. Това е огромен проблем и аз съм убеден, че той ще бъде отразен в международните доклади. Няма технологично развита държава в света, която да е отнела възможността на гражданите си да гласуват както с машини, така обаче и с хартиени бюлетини, а последното се оказва най-сигурният начин за гласуване. Не разбирам този порив на новите партии и се надявам той в крайна сметка да не доведе до драматични проблеми в избирателните процеси.

- Какъв тип избиратели облагодетелства гласуването с машини?
- Очевидно хора със специална, със специфична нагласа, които не се притесняват да гласуват с машини, но така или иначе, има момент, в който ние не можем да разчитаме, че всички хора, които разчитат на идеята, че могат да отидат и да упражнят правото си на вот, задължително ще искат да гласуват с машини.

Затова, когато се въвежда машинно гласуване, когато се въвежда електронно гласуване, електронно дистанционно гласуване по интернет, тези процеси са бавни, те се въвеждат в обществата постепенно, поетапно, хората се обучават постепенно. Дори и поколенчески това може да се окаже проблем. Чисто поколенчески се създава някаква пропаст между хората, които биха гласували с машини, и тези, които биха предпочели конвенционалното гласуване с бюлетини.

- Г-н Митов, какво очаквате от препоръката на президента Румен Радев да разкрие „истинското състояние на държавата“, както той се изразява? Това евфемизъм на ревизия ли е, която всъщност е втората, поръчана от президента, на правителство на ГЕРБ, като първата беше срещу състав на кабинет, чийто член бяхте вие? Въз основа на богатия ви опит с ревизиите, какво очаквате от тази?
- Ние ревизии сме виждали през годините много. Не знам какво значи „истинското състояние на държавата“. Истинското състояние на държавата е пред очите на всички. Има и доклади, има и решения на Министерски съвет. Ясно е, министерствата работят по определени правила, всички познават тези правила.

Аз не я разбирам тая формула, „истинското състояние на държавата“. Всички си знаем истинското състояние на държавата. А това, че си имаме проблеми, е ясно, че трябва да си ги решаваме, също е ясно. Няма правителства, където и да било, не само в България, които за четири години да са решили всичко, всички проблеми.

Та това е от ясно по-ясно. Виждали сме в годините назад подобни заявки от хора, които идват в един момент, решават да употребят реториката на някакъв тип реваншизъм, за да създадат впечатлението, че ще свършат нещо голямо и кой знае какво се е случвало в тези години, и в един момент виждаме как задкулисието всъщност се е настанило на мястото на някакво легитимно правителство, което в крайна сметка, с всичките си недостатъци, все пак е постигнало някакви резултати.

- Защо е напънът да се закрият специализираните съдилища и прокуратура? От една страна се говори, че те са бухалки на властта, но от другата страна специалисти се позовават на тяхната необходимост.
- Ако има някой, който може да вдига подобен тип знамена, то това съм аз. Аз съм човек, който е пострадал от несправедливо отношение на прокуратурата към мен, но като политик и като граждански ангажиран човек, аз знам следното: цялата правосъдна система трябва да бъде реформирана така, че тя да може да действа независимо и да следва закона, да осигурява достъп на гражданите и на фирмите до правосъдие, което трябва да е бързо и да действа в рамките на законодателството и интерпретациите на законодателството, тълкуванията на законодателството трябва да са уеднаквени. Когато говорим за правосъдна реформа, не можем да се фокусираме само върху спецсъдилищата и спецпрокуратурата.

И пак казвам, ако действах от реваншистки някакви подбуди или от подбуди за отмъстителност, може би трябваше да се включа в този хор, но не го правя, защото реваншизмът и злобата, и отмъстителността винаги са лош съветник, те никога не работят, нито в личния живот, нито в политическия и обществен живот.

Това, което трябва да се прави, е да погледнем на правосъдната реформа в цялост, във всичките й сегменти – от момента, от начина, по който се обучават юристи, през следствието, през прокуратурата до съдилищата. В годините, през годините са правени реформи, които стоят някак си като кръпки във всеки един от тези сегменти.

И те започват постепенно, дори да се противопоставят една на друга, т.е. да отричат своята валидност и да стоят нехомогенно. Така че за мен ни трябва голям национален консенсус около идеята, че трябва да се извърши холистична реформа в правосъдието, която да включва законопроекти, както и идеи за промени в Конституцията, които обаче да са цялостни.

Трябва всички партии да започнем голям национален, продължителен, задълбочен и публичен, и прозрачен разговор около това как да си подредим правосъдната система от първия до последния сегмент.

Пак ще ги опиша: начинът, по който се обучават юристи в университетите, през полицията и следствието, през прокуратурата, до съдилищата. Това за мен е начинът, по който може да се свърши нещо, а не да се атакуват сегменти от правосъдието, колкото и да са спорни, защото в един момент можем категорично и окончателно, безвъзвратно да компрометираме идеята за правосъдна реформа в очите на гражданите.

- Случилото се в 45-я парламент има ли продължение в състава и началната работа на служебния кабинет и ако има такова продължение, логичната линия какво ще покаже и през следващите месеци до изборите?
- Очевидно е имало някаква координация между определени, можем да ги наречем протестни партии в 45-я парламент и президентството. Самият начин, по който се случиха промените в Изборния кодекс, след това бяха обнародвани буквално в 12 без 5, със задна дата –беше показателно безобразие. Такова нещо не сме виждали в историята си, едва ли и ще видим – надявам се да не виждаме и по-големи безобразия.

Но очевидно е имало някаква координация, очевидно има някаква задкулисна, неуловима за гражданите енергия, която движи този процес. И за мен най-важното е след следващите избори първо, гражданите да разберат, че цялото това движение е задкулисно и проблемно, и не може да бъде толерирано, и след следващите избори в крайна сметка разговорите между политическите субекти да се водят прозрачно и открито.

Ние направихме такъв опит, предложихме структура и състав на кабинет, съвсем открито и откровено предложихме и поканихме на разговор политическите партии, с които имахме намерение да разговаряме, и дадохме някаква заявка за това, че искаме в крайна сметка политическия процес да продължи да бъде достатъчно открит, а не това, което се случва в момента, което е страшно съмнително.

- Какви акценти, какви приоритети от работата на вашия кабинет щяхте да представите, ако имаше такива срещи? Бихте ли ги споделили със слушателите, защото не ви дадоха възможност да се чуят?
- Всички са описани. Всички са описани в програмата на коалицията ГЕРБ-СДС. При всички положения, можехме да приемем и част от приоритетите, които биха евентуално били предложени от потенциални коалиционни партньори. Но при всички случаи ние си знаем и слабостите и нещата, за които не стигна време на този кабинет, и то до голяма степен поради пандемията, защото тя отне не просто обществена енергия, отне и финансов ресурс, който можеше да бъде насочен в друга посока.

Отне ресурс, който можеше да се използва за продължаващата дигитализация на държавата, което премиерът Борисов каза – да премахнем гишетата, да започнем да създаваме много по-добри условия за бизнеса, да подобряваме бизнес средата, да въведем мълчаливото съгласие като начин за работа на администрацията с гражданите и бизнеса.

Разбира се, правосъдната реформа също е елемент от цялостния контекст, защото няма как една бизнес среда да функционира добре, ако инвестициите и собствеността не са добре гарантирани и осигурени, ако няма бърз достъп до справедливи съдилища и справедливо правосъдие. Така че много са акцентите. И във външната политика, разбира се.

Аз тук бих задал един въпрос, аз го казах онзи ден и на конгреса на ГЕРБ, но ще го повторя – бих задал въпроса: защо или поради каква причина българският президент скри декларацията от срещата на Б9 в Букурещ, където в нейното сърце се споменава Русия, агресивните й действия срещу Украйна, агресивните действия срещу демокрациите по принцип, опита да се дестабилизират демокрации и се споменава България и Република Чехия като държави, в които Руската федерация е организирала саботажи буквално?

Този акцент абсолютно категорично, изцяло липсва от прессъобщението на президентството.

Президентът очевидно се притеснява да произнесе думата „Русия“ и действията, които Руската федерация упражнява геополитически. А геополитиката също е част от разговора, който ще имаме тепърва, и разговора, който можеше да имаме с потенциалните си коалиционни партньори. Много е важно, къде стоим в свят, който все повече и повече бива разделен геополитически. Бездни се дълбаят буквално между света на демокрациите и света на авторитарните режими. Свят, в който ни се обяснява, че цинизмът се нарича „политически прагматизъм“, а пък анексията на чужди територии се поднася някак си като „възстановяване на историческа справедливост“.

- Виждате ли руска намеса в събитията, които се случват в България през последните месеци?
- Това е добре да се говори, когато имаме някакви данни за него. Всеки може да има своите подозрения. За съжаление, и през шпионския скандал, когато българските институции разкриха цяла шпионска мрежа, която действаше в полза на Русия, става ясно, че Руската федерация има своите инструменти да събира определени данни, а и да влияе върху политическия живот в България. Това си го знаем от години.

И аз съм един от хората, които са участвали и заемали много активни позиции за това подобни влияние да бъдат ограничени, не защото имам нещо против Русия, а защото това, което идва в момента от путинова Русия, е проблемно.

Проблемно е за нашата демокрация, проблемно е за институциите, които се опитваме да градим, и за принципите, които се опитваме да слагаме в основата на тези институции. Подобен тип авторитарни намеси ерозират и до голяма степен създават условия политическата тъкан в България да не може да се развива в степента, в която бихме искали, и със скоростта, с която бихме искали.

- Предстоят важни за България събития във външнополитическата област и областта за сигурността и отбраната. Вече такова събитие мина, което бе съпътствано и с гафа на държавния глава – срещата във формат Б9 в Букурещ. Но ни предстои Срещата на върха на НАТО, предстои ни също така и домакинството на инициативата „Три морета”, и разбира се, поемането от България на председателството на Процеса на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Готова ли е страната ни за това? Вие чувате ли нещо да се говори за мястото на България в тези събития?
- Според мен това, което служебният кабинет трябва да направи – и аз мисля, че в крайна сметка външният министър и министърът на отбраната са достатъчно разумни, улегнали и професионалисти, за да знаят, че резки промени в българските позиции не може да има.

Аз познавам и двамата, знам много добре на какви позиции стоят и съм убеден, че поне там в известна степен можем да разчитаме на приемственост, докато не се сформира легитимен кабинет, подкрепен от правителство на мнозинството.

Разбира се, внимателно ще наблюдаваме действията. Аз се притеснявам единствено от конструкциите, които могат да дойдат от президентството. Но се надявам, че съответните министри ще могат да удържат някакъв нерационален политически напън на президента, който би могъл да бъде в контраст с нашата геополитическа ориентация.

- Въпросът е дали на тези срещи, като случая с декларацията след тази на Б9, ще се избягва споменаването на Русия? Докато то всъщност ще бъде в центъра на разговорите.
- Ако продължава да се избягва споменаването на Русия, това означава, че президентът и политическите сили, които го подкрепят… Между другото, тук имам реплика към „Демократична България“ – аз не мога да си обясня, как е възможно те да се сближават все повече и повече с човек, с президент, който обясни, че над Крим се вее руско знаме и няма какво повече да се направи и едва ли не Крим си е руски, който искаше да купи „Грипен“ вместо F-16, който не е казал и думичка по отношение на разкритата шпионска мрежа в полза на Руската федерация.

Как е възможно те изобщо да се сближават с този човек? И имам проблем да разбера техните политически позиции – според мен те се отделят изцяло от своите идеологически принципи и фундаменти.

- И от своите избиратели?
- И от своите избиратели съответно, точно така. В момента, в който отстъпиш от принципните си позиции, в момента, в който не изразяваш критично мнение по отношение на подобен тип мълчание или говорене, или дори в полза на геополитическия си опонент, се отделяш, се отлепяш и отделяш от собствените си избиратели.

Това е абсолютно правилно и е точно така. Затова аз, честно казано, не мога да разбера, понеже ме питат много често, защо съм си тръгнал от тази общност – ами, не съм си тръгнал аз, те си тръгнаха от мен. И сега го виждам най-ясно в тази ситуация, в която те заемат позиция, сближаваща се с президента.

И дори в четвъртък слушах председателя на ДСБ ген. Атанасов, който успя да обясни, как президентът е обединител на нацията, предлагайки този служебен кабинет.

Прощавайте, ама нацията, част от българския народ, българската нация е гласувала, и то 1/4 от хората са гласували за ГЕРБ. ГЕРБ не е представена в тоя служебен кабинет и не можеш да твърдиш, че това е някакъв кабинет, който едва ли не олицетворява единството на нацията. Там липсва една огромна част от нацията. Така че подобен тип говорене създава все повече и повече нагласи у мен и у много от избирателите на „Демократична България“ за политическо лицемерие и безпринципност.

- Казахте на няколко пъти в разговора, че в ГЕРБ си знаете слабостите. Кои са те?
- О, ако тръгнем да ги анализираме, ще ни отнеме много време. Пък и не знам дали една политическа партия трябва да започва да си говори за слабостите публично. Ние си ги анализираме вътрешно и трябва да умеем да си ги признаваме пред себе си. Естествено, когато управляваш толкова дълго време, не може да не допуснеш грешки, не може да не допуснеш слабости – това е естествено.

Аз много, много често говоря за Маргарет Тачър – 14 години управление и в крайна сметка не можа да удържи. Това е един от най-великите британски министър-председатели. Нормално е след дълго управление да има допуснати грешки, да има допуснати слабости. Ще си ги анализираме.

Въпросът е в следното: това, което ни се предлага, обаче, като алтернатива, представлява нещо като минимум изключително съмнително, имайки предвид задкулисния начин, по който се работи, имайки предвид случките в последното Народно събрание, които бяха част от самата атмосфера, говоренето, начинът, по който се действаше, те излизаха извън рамките на нормалния парламентаризъм и демократичен процес. Това трябва да се промени.

Ние ще подхождаме и ще продължим да подхождаме с добронамереност към всички. В една демокрация се разговаря и трябва да върнем културата на разговори и на диалог. Но в крайна сметка, това минава и през цивилизовано отношение към политическия процес, което, за съжаление – надявам се за кратко – беше нарушен. Но възможно е да се вразумим бързо и да влезем в някаква нормалност, от която се нуждае както държавата, така и всички български граждани.