Депутатът от ДПС Хамид Хамид разкри много важни детайли относно законопроекта за фалираната от Цветан Василев банка КТБ, който той и колегите му от партията Делян Пеевски и Йордан Цонев внасят в парламента. Ето какво заяви Хамид в интервю за БНТ.
- Г-н Хамид, кое наричате вторично ограбване на КТБ?
- Под това наименование станаха ясни всички процеси по ограбване на активите, които трябваше да бъдат в масата на несъстоятелността, т.е.да послужат за осребряване на претенциите на държавата и кредиторите при изпадане на банката в несъстоятелност.

- Кои са тези активи и кой според Вас ги е ограбил, за да е необходим закон за връщането им?
- Не сме се старали да изследваме всеки актив по отделно. Предлагаме законопроект, който да обхване всички случаи. Нямаме нито избирателен подход, нито сме се спирали на всеки отделен пример. Това, което видяхме от докладите на "Алекс партнърс" от постоянните и редовни доклади на синдиците на КТБ, които се качват на сайта на банката, е по какъв начин се  ограбват тези активи.

Трябва да ви кажа, че става въпрос за активи на огромна стойност. 

За съжаление тези активи, било заради престъпно поведение на някои лица в началото, когато банката е била поставена под особен надзор, било в последствие заради бездействието на някои институции, са преминали в трети страни. Схемата е била проста, но ефективна. Всички знаем как е функционирала КТБ. Това се установи и от дейността на временната анкетна комисия в НС.

Банката е предоставяла необезпечени кредити през няколко фирми и след това се появява трета фирма, свързана със същата престъпна група, която изкупува съответното "вземане", защото няма никакво плащане, просто се прави цесия. След това се предявява вземане към съответната фирма, която притежава актива, като тя се обявява в несъстоятелност, а преди това си е увеличила капитала. Така вземането е станало много по-голямо и дори синдиците да предявяват претенции към този актив вече, мнимият кредитор, т.е. тези които искат да усвоят актива контролират и производството по несъстоятелност към съответното юридическо лице.

- Казвате, че всичко започва от лятото на 2014 г. Кои институции са причина това да се случи?
- От докладите става ясно, че квесторите, които в този тежък момент е трябвало да опазят имуществото са заличавали обезпечителни мерки, особени залози и ипотеки без да имат това право. Те затова са обвиняеми в момента.

- Кой е назначил тези квестори през 2014 г?
- Този въпрос трябва да го зададете на БНБ. 

- Т.е. тогавашното ръководство на БНБ?
- Да. Тогавашното ръководство на БНБ е назначило тези квестори!

- Как според Вашия закон могат да се върнат тези активи?
- Три са основните момента в законопроекта за КТБ, които дават правен способ в ръцете на синдиците на КТБ, за да върнат заграбеното от държавата.

На първо място трябва да се обявят за недействителни всички мними прихващания и мними цесии, които станаха известни на цяла България и всеки си задава въпроса: Няма ли някой да направи нещо срещу тези фиктивни цесии?

Другият момент е, че със задна дата обявяваме за нищожни заличаванията, които са извършили тези квестори. Т.е. активите, които са служили като обезпечение на вземания на банката към длъжници стават отново обезпечени и те стоят такива до приключване на съдебните дела. Съдът вече ще установи дали има дълг и ако прецени, че такъв има ще се пристъпи към осребряване на този актив. 

Ако съдът прецени, че дългът не съществува, а цесията е действителна, то тогава синдиците ще имат задължението да заличат тези възбрани и ипотеки.

- Не Ви ли притеснява мнението на някои юристи, че в случая има противоконституционност?
- Вижте, това не е първият закон, който има обратно действие. Дали един текст е противоконституционнен, това го обявява Конституционният съд, а не юристи, които може би са ангажирани със ситуацията, която доведе до този пладнешки обир.

- Какъв може да е ефектът от Вашия закон 3 години след фалита на банката?
- Аз съм оптимист. Мисля, че парите могат да се върнат в масата на несъстоятелността и ако съдът прецени, че претенциите на синдиците са основателни, то във Фонда за гарантиране на влоговете могат да постъпят значителни средства.