Дъщерята на плевенската феноменка Вера Кочовска - Десислава, е родена на 21 септември 1981 г. Има брат Николай, който е с 4 години по-голям от нея. Той живее и работи в София в “Ръководство на въздушното движение”.
Какво е да си дете на световен феномен, за който учени казват, че не принадлежи към човешкия род, какво не знаят хората за майка й, разберете от едно от малкото и със сигурност най-искреното интервю на Деси, публикувано на страниците на в. "ШОУ".
- Деси, изминаха седем месеца от смъртта на майка ви. Как сте? Казват, че времето лекува. Така ли е?
- Не съм съгласна с това, че времето лекува, защото няма как времето да излекува самата болка. Дори бих казала, че от ден на ден става по-тежко, а липсата – по-силна...
- Как живеете? Появиха се слухове, че мизерствате, че трябвало да започнете каквато и да е работа, за да си завършите образованието.
- Имах работа още преди майка ми да почине и продължавам да работя там. Търговски представител съм на един винпром за град Шумен. Уча в Шумен социални дейности, последна година съм вече, и стана така, че там си намерих работа. Не мизерствам, живея нормално, както и брат ми, както и всеки един човек в България.
- Предчувстваше ли майка ви смъртта си?
- Може да я е предчувствала, но никога не ми го е казвала, не ми го е споделяла. При последните ми разговори с майка ми, тя постоянно почваше разговора с думите: “Липсваш ми”. Но аз въобще не предположих, че може да стане нещо такова... Все си повтарях, че изпитите ще минат и че ще се прибера след няколко дни. Тя не ми беше казала – явно, за да ме предпази.
- Появиха се информации, че месеци преди това тя е знаела, че краят е близо, и се чудех дали ви е подготвила по някакъв начин? Дала ли ви е някакви съвети?
- Не. Тя съвети по принцип си ми е давала като майка, като родител, през целия си живот.
- Е, да,вие я приемате като майка, не като феномен.
- Абсолютно. Аз дори на нея й бях казала, че самата аз я приемам като родител, не мога да я възприема като феномен, заради което пък
тя малко ми се беше обидила.
Беше ми казала, че аз не се гордея с нея, а аз й казах, че това не е вярно.
- Е, всяка майка иска децата да я слушат... Тя всъщност давала ли ви е някакви, да ги наречем, генерални, насоки за живота, които вие да отказвате да приемете и затова тя така да реагира?
- Не. Тя просто избягваше. Никога не ми е казвала ще ти се случи това или онова, това ти е съдбата или нещо такова.
- Не е казвала “Ще имам три внучета от тебе или две от брат ти, ще се ожените еди кога си”?
- Не. Не е казвала никога такива неща.
- А за някое гадже не сте ли се изкушавали да я питате?
- Не съм, защото тя много не обичаше за тези неща да бъде притеснявана.
- В смисъл – за човешки отношения?
- Ами, да. За нея беше по-съществено да помогне за някоя болест, на някого, който има по-сериозни проблеми.
- Доколкото знам, тя е имала и двете страни на дарбата – и ясновидство, и способност да лекува. Предпочитала е да лекува, така ли?
- Тя и двете ги използваше, но повечето лекуваше. Използваше си и другата дарба.
- Да, но доколкото знам, нито вие, нито брат ви сте наследили дарбата й.
- Абсолютно не сме, да. Но аз доколкото знам, когато почине някой близък, живите го сънуват. На мен това ми е мечтата. Искам да я сънувам.
- Тя казвала ли е, че има смърт?
- Говорили сме с нея на тази тема. Казвала ми е, че Горе е много красиво и че е страшно до смъртта.
- А каква е точната причина за нейната смърт и не е ли можела да се излекува сама?
- Не, сам човек на себе си не може да помогне. А за причината за смъртта,
докторите бяха казали - белодробен отток. Колко е истина, и аз не знам.
- Вие смятате, че те не са направили всичко необходимо?
- Не, напротив, направили са всичко необходимо хората и аз съм им много благодарна. Те много внимателно се отнесоха – и в болница “Лозенец”, и преди това екипът в Плевен, който всъщност спаси живота на майка ми. В София я закараха благодарение на Бойко Борисов. Капка Сидерова се е обадила. Аз й се обадих да й кажа и тя тогава е разговаряла с премиера и по негово нареждане са изпратени линейки, за да вземат майка ми. Аз говорих след това с него по телефона, за да му благодаря. Той много човечно се отнесе, макар че не се познавам лично с него.
- Той не е ли идвал при Вера? Не се ли познавате?
- Той може да е идвал при майка ми, но аз да не знам, защото много хора са идвали при нея, а аз не знам за това. Майка ми не беше от хората, които да казват: този или онзи идва при мен.
- Говори се, че при нея са идвали много политици и бизнесмени.
- Всякакви хора са идвали. И обикновени хора, и политици, и бизнесмени, и хора от шоубизнеса...
- А тя не ви ли е разказвала след това? Пази тайна като лекарите ли?
- Не, не ми е разказвала. Предполагам, че не е разказвала нито на мен, нито на брат ми, за да ни предпази от натоварване. Имало е случаи да дойдат хора при нея и аз излизам веднага от стаята, а тя да ме кара да стоя и да слушам.
- Защо?
- Не знам. Аз също не мога да си го обясня. Питала съм я. Тя казва: “Просто искам да стоиш тук”. Карала ме е да стоя при различни хора, без значение от какъв ранг са.
- Според японски учени майка ви не принадлежи към човешкия род, имала гръбнак на делфин, както и мека фонтанела.
- Аз по този начин си обяснявам ясновидските способности, които майка ми притежава. Структурата й е малко по-различна от нас, обикновените хора.
- Но тя не се е родила по този начин?
- Не, всичко при нея става вследствие на катастрофа.
- Когато се променя цветът на очите й?
- Да, тогава. Тя е била на 13 г. Играела си е с другите деца пред къщата, в която са живели в Перник, и се качват в една каручка, при което човекът, който я управлява, тръгва да ги гони с камшика. Едното дете слязло, а тя тръгнала и
в този момент я блъска камион.
Два месеца е била в кома, цялата в гипс и в момента, когато се събужда от комата, е започнала да казва на докторите какво ще се случи в бъдеще. Почнала да вижда вътрешностите им, органите им, но не черно-бяло като на рентген, а такива, каквито са си на цвят. А фонтанелата й беше мека до смъртта й. Аз съм я пипала и мога да го потвърдя. Веднъж съм я пипала, тя ми разреши.
- Вярно ли е, че докато е лекувала, е изпадала в особени състояния дори в клинична смърт?
- Не мога да го кажа това. Малко се променяше, но точно какво, не мога да ви кажа, явно не съм обръщала достатъчно внимание, защото аз съм свикнала с това нещо. Не допира човека, докато го лекува. Има дори записано видео с майка ми как лекува хора, приспива ги прави и ги движи от разстояние.
- А как приемате твърденията, че тя не е истински лечител, че е лъжела хората и че била наказана, защото е станала меркантилна?
- Ще ви кажа как ги приемам, честно, без значение дали ще обидя някого или не, на мен вече не ми пука – за мен това са хора с болни мозъци. Не го казвам, защото ми е майка. Стилиян Иванов също направи филм за нея. Доказано е, в Шуменския университет са я изследвали. Нека тези, които са го казали, да минат една част от онези изследвания, които са направени на майка ми, и тогава да се говори. Правени са й изследвания и в Япония, в Русия. Изследванията ги има в този филм.
- Къде са сега тези изследвания?
- Мисля, че в къщи. Тя беше подарила една част на Националната телевизия.
- Говореше се, че тези изследвания са били дадени на съхранение в архив на Алексей Петров.
- Абсолютни глупости! Мога съвсем спокойно да потвърдя, че те с Алексей Петров бяха сравнително добри приятели.
- Защо да не му даде да й съхранява изследванията, тогава?
- Не, не, не въобще. Тя го възприемаше по коренно различен начин, не като пазител на нейните неща. Тя го е лекувала него. Три пъти му е спасявала живота.
- Каква е истината за отношенията й с покойния Андрей Луканов?
- Бяха много близки. Тя дори го беше предупредила.
- За убийството?
- Да.
- Т.е. той е знаел, че ще умре. Какво е направил?
- Знаел е, че ще умре, но абсолютно нищо не е направил.
- А тя знаеше ли кой го е убил и защо?
- Не мога да кажа. Предполагам, че знае, но не желаеше да говори за тези неща.
- Той е бил болен от нещо ли?
- Не, други са причините.
- Доколкото знам, нейната голяма земна мисия е била създаването на клиника за присаждане на стволови клетки. Какво стана? Говореше се, че политици са й ограбили дарени от Япония пари за това.
- Парите изчезнаха. Не знам точно подробности. Става въпрос за доста голяма сума от Япония и в един момент парите изчезват. Става въпрос за периода 1992-1994 г.
- За политици, които са били близо до нея ли става въпрос?
- Точно близо до нея, не. Човекът, който е взел парите, си е признал пред друг човек, близък на майка ми.
- Но този човек е политик ли?
- Политик, да.
- И си ги присвоява?
- Абсолютно, да.
- Тя не е ли можела нещо да направи, за да си ги върне?
- Явно не е искала да се занимава. Не знам защо, просто го е допуснала. Парите бяха във фондацията и друг човек отговаряше за нея. Не знам как е станало. Не ми е разказвала.
- Според вас ще се случи ли тази клиника? Вие ще продължите ли?
- За момента нищо не правя, защото нямам никакво желание.
- Усещам огорчение в думите ви. Казано е, че никой не е пророк в собствения си град, в собствената си страна.
- Има огорчение, да. Докато майка ми беше жива и лекуваше, те й обещаваха, а нищо не се направи. Можеше много да се направи. И за България щеше да е добре да я има тази клиника, щяха много пари да влязат. Самите те не позволиха, оттам-нататък аз какво мога да направя?!? При положение, че майка ми – тя е име, тя е искала да го направи и те не са й позволили, аз какво мога да направя?!?... Не са й помогнали. Докато им помагаше и им говореше за клиниката, те само й обещаваха и нищо повече.
- Коя е най-голямата лъжа, казана за Вера Кочовска?
- Ох, те са много, дори и това, за което говорихме – че не е феномен.
- Защо куклите и часовниците са й били слабост?
- Тя обичаше много часовници, от които излизат човечета и вършат нещо. Обяснявам си го по този начин, че тя не е имала детство, израснала е в сиропиталище. Явно оттам – неизживяно детство.
- Тя сираче ли е?
- Да.
Нейният баща е убит, тя е била на годинка и майка й я оставя на гроба му.
Намира я някаква циганка и я занася на нейната баба и дядо, които са родители на починалия й баща. Известно време е живяла там и след това в сиропиталище. Оттам тази слабост към тези неща. Тя много обичаше, когато дойде Коледа и Великден, постоянно да се купуват играчки за тези празници, обожаваше ги.
- Чувала съм, че е имало подаръци, които не иска да приеме.
- Тя не обичаше да взема. Тя си имаше определени хора, от които вземаше подаръци. Имаше и хора, от които не приемаше. Не знам защо.
- Говори се, че руската лечителка Людмила Ким й е пратила накрая чудотворна икона на Света Богородица, която е помогнала едно време на Путин да стане президент?
- Нищо вярно няма в това. Те дори не се харесват двете. Людмила Ким се въртеше по-рано при Ванга, когато тя беше жива.
- Каква е истината за взаимоотношенията на Вера Кочовска и Ванга?
- В интерес на истината,
Ванга приемаше майка ми като нейна дъщеря.
Когато майка ми ходеше при Ванга, тя никога не приемаше хора. Майка ми с часове стоеше при нея и си говореха.
- За техни неща?
- Да. Аз не съм ходила при Ванга никога, макар че ми е било мерак да отида.
- Защо не ви е взела? Тя знаеше ли, че искате да отидете?
- Не знам защо не ме е взела. Знаеше, че искам да отида, но не ме водеше. Явно съм била малка.
- Тя доверявала ли ви е някакви предсказания за много важни неща, които ще се случат за България или за чужбина?
- Не, такива неща въобще не ми е казвала. Никога не сме ги обсъждали двете. Имало е много близки приятели, на които тя е звъняла и ги е предупреждавала да не тръгват на път, примерно, или да не правят нещо си, защото ще се случи еди какво си и точно така е ставало. Те я слушаха.
- Само на приятели ли е звъняла?
- Предсказанията й са страшно много. Ще ви разкажа нещо. Майка ми смяташе, че лейди Даяна може да бъде спасена. Беше дошла от английското посолство една жена – пациентка, и майка ми я помоли тогава да изпрати писмо до кралството с предупреждение, че има опасност за живота на лейди Даяна, но жената отказа - каза, че не може да изпрати такова писмо.
В последните няколко години не бях близо до майка ми. След счупването през 2005 г. тя спря да приема хора, защото малко е неудобно тя да е легнала и някой чужд човек да влезе в дома й. Идваха приятели, но не да им гледа или да ги лекува, а просто да се видят, тя да се разтовари.
- Т.е. здравословното й състояние се е отразило на дарбата й?
- Не, напротив. Способностите й с годините станаха по-силни. Тя просто не искаше хората да я виждат така, а да я запомнят в предишното й състояние, когато е била здрава. Спря да излиза от къщи, защото се срамуваше, че хората ще я заглеждат. Беше властен човек, искаше да я възприемат като силна. Затова се беше затворила в къщи. Не желаеше да я виждат в това състояние.
- Каква беше Вера Кочовска като майка, в ежедневието?
- Тя беше много добър родител, взискателен. Обръщаше внимание и на мен, и на брат ми, никога не ни е оставяла, не ни е обръщала гръб, водила ни е абсолютно навсякъде със себе си, където е можела да вземе и нас.
- Включително и в чужбина, където са й правени изследванията ли?
- В Япония не сме били с нея. Извеждала ме е в чужбина, искаше да видя и друг свят. Живели сме в Русия. Аз бях там с нея на лечение, слагаха й стволови клетки.
- Какви са отношенията ви с брат ви?
- Бяха писали някакви глупости за брат ми, че той източил банкови сметки, че сме се изпокарали с него за някакви милиони, които са били на майка ми, че съм го била изгонила от нас. Това не е истина! Това са абсолютни лъжи! Единственият имот, който е оставила майка, това е апартаментът в Плевен. Майка ми е един достоен родител, защото тя ни осигури домове, където да живеем. Образованието, което имам, е благодарение на майка ми.
- Но милиони в банкови сметки, за които вие да се карате, не ви е оставила?
- Не. Няма такова нещо. Брат ми дори, като му казах, той се смее и ми вика: “Сестра ми, кажи къде са тия милиони и половината ти ги давам и обещавам, че няма да се караме”.
Едно интервю на Мария КОСТОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
