В дискусиите за опазването на българската природа най-гласовити са „зелените“ неправителствени организации, които не предлагат решения, а поставят ултиматуми. Отдавна не се търси мнението на доказаните български учени, които от десетилетия работят за защитата и развитието на биоразнообразието у нас.

Темата коментира професор Димитър Пеев – експерт от Института по ботаника към БАН (през 2010 г. звеното се обединява с още две в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания), от който е бил част близо половин век и го е ръководил. Човекът, посветил живота си на опазването на природата, даде интервю за в."Труд".

– Професор Пеев, преди близо 12 години участвахте в определянето и оптимизирането на защитените зони от Натура 2000 в България. Спомняте ли си какъв беше дебатът тогава?
– Много добре си спомням. Имаше притеснения, че е много 34% от територията на малка страна като България да бъдат включени в защитени зони. Но аргументът не е в размера на страната. Например, ако имате огромна пясъчна пустиня, която е еднородна по характер, може да се определят 5 квадратни метра в Натура 2000.

Става дума за богатството на биологичното и хабитатното разнообразие. А в това отношение България няма равна в Европейския съюз. У нас е събрана една трета от цялото европейско биоразнообразие, както и 50 на сто от местообитанията. Натура 2000 тук не е като във Финландия. Там има основно гори и езера и комбинаториката от хабитати е много малка. Ние сме длъжни да опазим това природно мноогобразие, въпреки малката ни територия.

– През последните години някои екологични неправителствени организации у нас разпространяват твърдението, че в Натура 2000 едва ли не е забранена всякаква човешка дейност. Така ли е?
– Няма такова нещо. Тези хора или не са чели законите, или ги четат както Дявола чете Евангелието. Натура 2000 позволява екологосъобразно строителство и мероприятия. Просто трябва дейността да е съобразена с мястото, където се провежда. Този месец показваха в новините как багер копае на къмпинг „Градина“. Е, как е възможно това нещо да се случва, кой е дал разрешение? „Градина“ е една от малкото останали дюнни територии, но очевидно всякакви парадокси могат да се наблюдават в България.

– Какво означава екологосъобразно строителство в Натура 2000?
– Първо тази дейност трябва да се консултира с отговорните институции. Не може в защитена зона, през която прелитат милиони птици, да се изгради нещо, което да им пречи. На първо място трябва да се гледа да се пази биоразнообразието. Ако няма да му се повлияе, тогава може да се строи.

– Защо част от екологичните неправителствени организации (НПО) умишлено манипулират как в Натура 2000 е забранена всякаква човешка дейност?
– Поведението на тези НПО, за които говорите, се промени много с течение на времето. Преди години започнах работа в първоначалните фази (за определянето на зоните по Натура 2000 – б.а.) заедно с хора от „Зелени Балкани“, Българско дружество за защита на птиците и така нататък. В началото на своята дейност те не бяха ориентирани комерсиално.

Постепенно обаче комерсиализацията зае основно място в това, което правят. Да не кажа, че измести темата за защита на природата, но поне се изравни с нея и започнаха пазарлъците – „защо давате толкова тук“, „ама защо не дадете повече там“ – такива неща. Най-накрая се получи така, че от тези организации не може да се очаква чисто отношение към природата. Техният подход към околната среда е комерсиален.

– За борба за все по-голямо финансиране ли става въпрос?
– Е, за какво друго – разбира се, че за финансиране. Например, за поставянето на една къщичка за птици, конкретно за скорец, колегите от орнитологична неправителствена формация, няма да й казвам името, взимат луди пари. За да оправдаят получените средства хвърлят много усилия, които водят до минимален резултат.

– Вие сте признат учен, експерт и убеден природозащитник. Защо борбата за финансиране надделява над стремежа за опазване на природата?
– Ами, неправителствените организации виждат, например, че някой институт на Българската академия на науките получава, да речем, 1 милиона лева по еди каква си програма. И, разбира се, искат да се включат. Добре, но в БАН работят учени, специалисти, професори, а НПО-тата, с цялото ми уважение към тях, са предимно от доброволци. Те нито имат квалификационен статус, нито практически опит. Но имат голямо желание. Като гледат другите как получават финансиране и на тях им се иска и започва борба за пари.

– Вие сте от учените, които подкрепят промените в Закона за биологичното разнообразие, срещу които се обявиха част от екологичните НПО, защото не желаят да предоставят първичните научни данни на Министерството на околната среда и водите. Защо не искат да дават тези данни?
– Първичните научни данни се предоставят на този, който финансира дадения проект. Почти винаги у нас това е Министерството на околната среда и водите. Аз като участник в проекти, плащани от МОСВ, винаги съм предавал данните. Причината е проста – министерството, което финансира работата, вече е платило за тяхното събиране.

Този, който е събрал данните, го е направил благодарение на тези пари. Защото средствата отиват за командировъчни, работа на терен, купуване на препрати, GPS-и и така нататък. Така че тези данни вече са платени от възложителя. А НПО-тата искат да ги продават – е как може да търгуват със стока, която вече им е платена? Стоката е притежание на този, който я е платил, а не на този, който я е изработил. Един обущар, като направи 10 чифта обувки и ги продаде, губи собствеността върху тях.

– Налице ли са всички данни от картирането на Натура 2000 в България?
– Не знам как са се развили събитията в последните години, но когато аз работех и бях администратор и отговорно лице, всичко предавах на възложителя в законния срок. Сега не мога да коментирам как процедират колегите. Но по отношение на моето мнение за Закона за биологичното разнообразие реакцията им беше много остра. Имах кабинет в Института по ботаника към БАН като негов дългогодишен директор.

След като бе разпространено становището ми, че първичните данни трябва да се предоставят, получих писмена покана да си изнеса вещите. Причината – трябвало да се настанят млади учени. Е, вече ще стане почти година – кабинетът си стои празен. Така че този мотив е бил проформа. А писмото, с което ме приканиха да си тръгна си беше с откровен тон – „вашата позиция е срещу политиката на Института, така че се махайте“.

– Да не би научната общност да е под влияние на екологичните НПО?
– По-скоро не, защото са конкуренти. Законите у нас са такива, че за проекти в сферата на околната среда могат да кандидатстват както научни институти, така и неправителствени организации.

– Малко странно звучи учени да се конкурират с доброволчески организации.
– Това е парадокс, но законът е такъв. Има задание и кандидатите трябва да отговарят на условията в него – обикновено това са институтите и неправителствените организации. И те се явяват. Но практиката в повечето случаи е да се формират съвместни екипи. В тях често пъти попадат сериозни учени, но и често не попадат. Всичко е въпрос на свободна конкуренция. Печели този, който даде по-добри аргументи и, разбира се, по ниска цена.

– Помните ли кои организации определяха зоните в Натура 2000, когато тя се създаваше в периода 2005-2007 година?
– Ами от неправителствените организации имаше хора от Българско дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани“, Българска фондация „Биоразнообразие“. От научната общност бяха институтите на БАН.

– Този период от две години беше ли достатъчен за картирането на Натура 2000?
– За науката никой период не е достатъчен, колкото и дълъг да е той. Но така поставената задача не предполагаше никакво отлагане. Затова част от данните се получиха в резултат на сериозно математическо моделиране.

– Тоест не всичко е станало с работа на терен?
– За някои неща беше невъзможно да има теренни проучвания. Аз работех на две позиции – едната беше на теренните проучвания, а ми беше и възложено да отговарям за качеството на продукта. Когато не знаеш нещо, но в системата на математическото прогнозиране може да го докараш до вероятност 85-90%, спокойно можеш да се довериш, че е вярно. За мен Натура 2000 е едно добро приближаване към необходимото – опазването на богатото ни биоразнообразие. Защото за краткия срок, за който беше създадена, не можеше да се обхванат всички проблеми, камо ли да бъдат решени.

– Сега е модерно да се прокарва така наречената „зелена политика“. Какво е мнението Ви по този въпрос?
– Първо политиците трябва да станат зелени и чак след това трябва да правят политика. Много е грешно да се политизира екологията – трябва екологизация на политиката. Политическите решения трябва да се взимат така, че да не рушат природното равновесие, а и ако има възможност да помогнат за този баланс – е, това вече ще бъде фантастично.

– Казвате екологизация на политиката, но защо зелените движения в България, а и по света, се политизират?
– Защото по тази линия получават средства. Познавам повечето от хората в неправителствените организации в България, защото работя в сферата на екологията от 40 години – имам разработени 40 проекта, 20 плана за управление, като най-големият е на Национален парк „Рила“. Така че имам на какво да се опра, за да говоря спокойно. Пък който иска да ми вярва.

– И все пак защо се политизират?
– Винаги ми е било чудно това с неправителствените организации – тях днес ги има, утре ги няма. Сериозните организации са тези, които имат капацитет и знаят какво правят. Ето, Тома Белев (бивш директор на природен парк „Витоша“, настоящ общински съветник в София от „Демократична България“ – б.а.) по образование е лесовъд.

Един път го питах, защото сме на „ти“ с него – „Тома, колко пъти си упражнявал своята професия?“ Ами, не можа да ми отговори момчето, защото се занимава с политическа дейност. Ходи в Народното събрание, показват го по телевизията, включва се по радиото – не е отишъл да работи на терен. Ето и Андрей Ковачев (екоактивист от коалицията „За да остане природа в България“ – б.а.) – той ми беше студент. Назначих го в Института по ботаника, защото според мен му предстоеше прекрасно развитие и нямаше да има конкуренция.

Но го питах: „Андрей, ти в науката ли ще останеш или ще ходиш да манифестираш“? Каза ми „Как, аз само с наука искам да се занимавам“ Но след два дни го гледам на площада, размахва едни плакати…и не се появи повече в Института. Е, сега е голям експерт – ако го питаш за рибите – знае всичко. Ако го питаш за жабите – знае всичко. Ама от мен да знаете, такива учени, пенкилери, не съществуват. Или си специалист по едно конкретно нещо или си нищо. Може да знаеш доста от всяка област, но така не си експерт в никоя.

---

Проф. Димитър Пеев е най-изтъкнатият ботаник в България. От 2004 до 2010 г. е директор на Института по ботаника към БАН, в който работи от 1964 г. Редактор е на том 1 на Червена книга на Република България и е автор на 30 статии от нея. Ръководи екипа за разработването на първия план за управление на Национален парк „Рила“. Участва в процеса на определяне и оптимизиране на екологичната мрежа Натура 2000 в България и разработването на научни основи за устойчивото й развитие. Владее английски, руски, френски, немски и полски език.