Медийният експерт доц. Георги Лозанов коментира пред "Марица" филма "Ботев" на Максим Генчев и разразилите се страсти след неговото излъчване. 

- Доц. Лозанов, с какво филмът за Ботев на Максим Генчев разбуни духовете? Оправдани ли са многото критични коментари?

- Филмът подразни първо с това, че го показват по обществената телевизия, която участва в създаването му като копродуцент. Премиерата на филма мина отдавна, но почти нищо не се чуваше за него - имаше просто съдбата на един лош филм Но когато той мине през БНТ, добива в някакъв смисъл обществена тежест и значимост. Става почти официална гледна точка.

Проблемът в този филм, заради което реакцията е най-остра, е, че възражда  старата соцпропаганда, която по този начин възпроизвежда и създава образите на героите от българското минало и освободителното движение. Тези герои са лишени от естествената си човешка мотивация и характеристики, превърнати са в клишета, които всъщност имат за цел да създадат героика, произведена по времето на комунизма.

Тя иска да свърже в една верига новите тогавашни герои - партизани, революционери, с героите от националноосвободителното движение, с Левски и Ботев, да им принесе народна любов, да превърне всичко това в една обща  история. И тази фалшива героика продължава да се възпроизвежда и през този филм.   

Но 30 години след падането на комунизма българската общност, част от отворения свят, много трудно понася това и реагира остро в социалните мрежи.

- Отнема ли филмът ореола на един от най-великите българи? В това ли е основният му „грях“?

- Филмът изпразва от съдържание образа на Ботев, по-скоро не може да изгради образ. Имаш чувството, че това са събрани схеми, клишета. Думи в естественото човешко поведение на Ботев са превърнати в негови публицистични текстове и стихове - така усещането от филма е за читалищен рецитал.

Така е подменена въобще възможността публиката да получи усещане за реален човек. Имаш чувството, че това е скалъпен от отделни елементи човек, своеобразен Франкенщайн на автора, а не жив образ с конфликти и мотивации.

Героизмът е свързан с мотивация, свързана с конкретна ситуация и емоции.

В това е загадката на героя като тема. Този филм въобще не стига дотам. За да се направи разликата, може да се сравни с романа и филма „Възвишение“. Като подход и като краен резултат това са коренно различни произведения.

"Възвишение" е пример за успешна творба, с усет за човешкото. Докато във филма на Генчев в образа на Ботев няма човек. Има осанка, към която са пришити думи от неговата поезия  и публицистика.  

- Приемате ли коментара на Максим Генчев, че му завиждат?

- Някой може и да му завижда, въпросът е на какво. Той се опитва да насочи нещата в политически план, като твърди, че атаката е организирана от "Демократична България". Това е доста показателно въобще за неговото мислене.

Генчев си дава сметка, че чрез този филм участва и в една политическа битка за нашата прозападна ориентация. Очевидно неговата позиция е обратна. Покрай филма имаше негови постове срещу НАТО, срещу Шенген. Явно тази постсъветска съдба на България се защитава и в този филм -  всъщност чрез пропагандните клишета на социализма това се възпроизвежда.

Филмът не само че не може да повдигне националното ни самочувствие, но индиректно се кара на съвременния зрител, че не е герой, който се бори за държавата, срещу Запада, в полза на Русия. Това е посланието. 

- След като БНТ е копродуцент на филма, не би ли трябвало националната телевизия да има думата при създаването му?

- Би трябвало продуцентите да имат роля, най-малкото на ниво сценарий. Но не виждам в самата телевизия особена съпротива към позициите на филма - и политическа, и към миналото ни. Може би са приели филма като добър пример. А за съжаление, той не върши работа дори като илюстрация към учебника по история и литература, защото фалшифицира образа на Ботев.

- Наивно ли е да очакваме специален орган или институция да следи за качеството на творби, пресъздаващи личности национални герои?

-  Не става с рестрикции. Изкуството е персонално занимание и е въпрос на творческа съвест да посягаш към неща, които можеш да изпълниш. За радост, видя се, че е вече е много трудно да заблудиш публиката.

- Какво всъщност показа бурната масова реакция по отношение на филма?

- Публиката каза едно голямо "Стига толкова!". Стига толкова сте се отнасяли по тоя начин към миналото, стига тая пропаганда от времето на комунизма с кухи иконни образи, с които се пресъздаваше миналото, така че предишният героичен период да оправдае т.нар. революционна героика на комунизма като обща линия. На всичко това бе казано голямо "Стига!". За съжаление, това се случва предимно в социалните мрежи, а медиите по-трудно си позволяват да водят тоя дебат. А обществените медии са дори на обратната страна.

- Има ли успешна формула за игрален филм за велика личност?

- Въобще такъв жанр - правене на филми за герои, е доста анахроничен. Минало е времето на опитите да се правят екранни паметници на герои. Това прилича на паметника на цар Самуил със светещите очи. Тези явления са еднопорядкови. Заедно с филма за Левски, в който в израз на творческа свобода Апостола псуваше на екрана.

Това са напразни опити да се създаде усещане за драматургия и драма.

Правенето на филми е въпрос на творческа съвест - да си дадеш сметка докъде стигат личните ти възможности.

Визитка

Доц. Георги Лозанов е експерт по медии и журналистика. Роден е на 26 април 1958 г. Дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост-преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Председател на СЕМ в периода 2010-2016 г.  Автор на книги, студии, статии. Директор на Дирекция ЛИК на БТА.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук