"Управленският център на доскорошната коалиция се държеше от Асен Василев, а не от Кирил Петков", това мнение изрази политологът доц. Антоний Гълъбов.

По думите му прокламираното противодействие на корупцията не може да е приоритет и цел, а средство за постигане на цели.

"При провал на "Продължаваме промяната" (ПП) да съставят правителство, третият мандат ще бъде важен от гледна точка на мнозинство около президента Румен Радев в бъдещото Народно събрание (НС). 

Ако ПП и "Демократична България" (ДБ) се явят заедно на следващите избори, това ще свали резултата и на двете формации  

Напълно възможно е при нови избори "Възраждане" да заеме трета, дори втора позиция", допълни доц. Антоний Гълъбов.

Ето какво още заяви той в интервю за "Марица":

 - Може ли да станем свидетели на парламентарни хватки - например депутати да не влязат в зала, за да помогнат за гласуването на кабинет, за който е нужно обикновено мнозинство на присъстващите?

- Тези, които по същество не одобряват досегашното управление, нямат никакво основание да подкрепят проект на Асен Василев, ко​йто и досега управляваше. Всъщност управленският център на правителството с премиер Кирил Петков беше Асен Василев, а н​е Петков. Така че тази концентрация на много съществен публичен ресурс и на реално управление беше именно във фигурата на Асен Василев. Той при това не е непознато лице - повече от година е министър на финансите и наистина имаме база за преценка на качествата му. Факт е, че цялостната бюджетна процедура беше компрометирана - без да се намираме в тежка икономическа криза. 

И по всичко изглежда, че до края на годината ще е необходима още една актуализация на бюджета. Това са реалните резултати на Асен Василев, по които трябва да се съди за неговото предложение.

- Ще успее ли Асен Василев да осигури достатъчно гласове в парламента в подкрепа на нов кабинет?

- Ако говорим за нормален парламентарен процес - не. Абсолютно очевидно е, че най-голямата парламентарна група в парламента, тази на ПП, основа на кабинета в оставка, възприема постигането на мнозинство и подкрепата за кабинета като въздействие върху отделни народни представители. Това е традиционна лобистка практика, но в българската и в европейската традиция подобно нещо няма.

Така че този опит персонално да бъдат подложени на натиск народните представители няма нищо общо с парламентарната демокрация. Практически от тази гледна точка е възможно да наберат някакъв брой депутати, но това няма да е мнозинство и освен всичко останало то не може да функционира. 

- Не е ли разумен вариантът, който предлага екипът на Василев - кабинет с програма по приоритети за шестмесечен срок?  

- Големият въпрос е защо досега нямаше управленска програма. Първият от 8-те приоритета, представени от Кирил Петков, е Бойко Рашков, вътрешен министър в оставка, да стане председател на КПКОНПИ. Това звучи изключително  несериозно. Така че в момента това е по-скоро опит да бъде заблудена обществеността, че има нов подход към управлението, че се търси по-широко съгласие. Всъщност има усилия да се задържи властта.  

А прокламираното противодействие на корупцията не може да е приоритет и цел, а средство за постигане на цели. 

- Не очаквате ли Асен Василев да предложи приемлив състав на кабинет за повече парламентарни играчи?

- Това би означавало различен начин на мислене за политиката. Това би предполагало много широки консултации, възстановяване на диалога, търсене на приемливи фигури с по-широк кръг. Не виждаме нищо подобно засега.

Виждаме единствено упоритото желание на ПП на всяка цена да успее да запази властта и да продължи да налага своя начин на мислене за държавно управление. 

- Ако ПП не успеят да съставят кабинет, а ГЕРБ върнат мандата, няма ли шанс при третия мандат да се постигне правителство? 

- Третият мандат ще бъде важен от гледна точка на мнозинство в бъдещото Народно събрание, което би могло да разчита на подкрепата на Румен Радев. При тази атмосфера в парламент​а, при тези дълбоки разделения и противопоставяния не виждам възможност в този състав на НС да бъде постигнато устойчиво управление. 

- Предвид каскадата от кризи обаче, не е ли по-добър вариант съставянето на кабинет, макар с несъвсем бетонирана подкрепа в парламента, отколкото избори през септември?  

- В крайна сметка, изборът на по-малкото зло не е въпрос на желание, а на обективна възможност. Разбира се, поредни извънредни избори са голям проблем. Ще имаме ново забавяне, ново изоставане. Но в крайна сметка, при неспособността да се управляват общите ни дела може би е по-добре наистина да се отиде на избори.  

Важното при тях обаче ще бъде диалогът с гражданите. Най-важното е на едни нови избори да нямаме рекордно ниска избирателна активност, защото това само ще задълбочи политическата криза, вместо да даде някакво решение.

- Кои ще имат повече шансове за успешно представяне в следващ парламент - досегашните управляващи или опозицията?

- Според мен ПП нямат съществен шанс да възпроизведат резултата си. Евентуално обединение и съвместно явяване с "Демократична България" по-скоро ще намали резултата и на двете формации. Не виждам възможност за повторение на същата ситуация. 

Що се отнася до Кирил Петков, смятам, че политическата му кариера приключва. Не съм убеден, че тя ще остане в новата българска история като добър пример. По-скоро трябва да преминем през този период на подобна самонадеяна некомпетентност в управлението.

Основният проблем на досегашното управление беше отказът от диалог - с гражданите, с работодателите, със синдикатите, с местната и съдебната власт, със самочувствието на последна инстанция. Точно това беше и е и стилът на Асен Василев.    

Най-вероятно ГЕРБ ще остане най-голямата политическа партия, но големият въпрос е в това до каква степен са в състояние да партнират с друга политическа формация, с която да формират мнозинство. 

А без съмнение ще се върви към трудно коалиционно управление - с може би 3 или дори 4 партньора.

Но българското общество е толкова фрагментирано, че не може да има по-различно политическо представителство.

- Може ли победата на ГЕРБ на частичните местни избори в Нова Загора да бъде разчетена като симптом за излизането на партията от изолация?

- Без да бъде вземан резултатът като еднозначен показател за развитието на електоралните нагласи, по-скоро важно е какво имаше срещу себе си кандидатът на ГЕРБ. Активното сътрудничество на ДБ с БСП наистина предизвиква много въпроси. 

Ясно е, че ГЕРБ остава най-голямата политическа партия. Но големият въпрос при управлението е в коалиционната култура и в наличието на ясни споделени приоритети. Сигналите, които идват от ДПС от гледна точка на бъдещо евроатлантическо мнозинство, биха могли да бъдат разглеждани по този начин. Но и ново правителство, и ново мнозинство би трябвало да обединява около съвсем конкретни програмни намерения, а не само върху общи фрази.

- Разцеплението в ИТН лишава ли ги от шансове при бъдещи избори?

- Много важно е дали това разцепление е резултат от външен натиск и в конкретния случай от ПП, и усилие да бъде генерирана подкрепа в НС и доколко става дума наистина за вътрешно разочарование и неудовлетвореност от политическата организация.

И ИТН, както и ПП, нямат ясен идеологически профил, нямат единно ценностно ядро. Точно затова подобни вътрешни процеси очаквам да започнат и в ПП, ако проектът на Асен Василев не успее.

- Как скандалът с изгонените 70 руски дипломати би се отразил при евентуални нови избори? 

- Трудно е да се прецени, защото случаят не е приключил. От една страна, това беше много закъсняла реакция - България още в началото на войната в Украйна трябваше да се позове на принципа на реципрочност и да намали дипломатическото присъствие на Руската федерация у нас.

А и това действие беше осъществено толкова неадекватно, че позволи да се мобилизира много сериозна съпротива срещу него. Това беше кризисен пиар от страна на г-н Петков, направен толкова некадърно и некомпетентно, както много други неща, че може да произведе точно обратния резултат.

Тепърва Москва трябва да прецени дали ще закрие представителството си в София. Смятам, че по-скоро няма да се стигне до това, но сме свидетели на ново активизиране на пропагандната агресия срещу България от руска страна. А тази агресия влияе върху обществените нагласи на големи групи хора у нас.  

- Трябва ли да се опасяваме от силен популистки вот при нови избори?

- Без съмнение се засилват радикалните антиинституционални, антипартийни нагласи, увеличават се показателите на доверие към ЕС, към НАТО. Има разколебаване в това къде, в крайна сметка, е мястото на България. Всичко това са все резултати от това управление.

Тук отговорността на президента Радев не може да бъде подценявана, защото в известен смисъл той се превърна в олицетворение на политическата сила. 

Напълно възможно е при нови избори „Възраждане“ да заеме трета, дори втора позиция, ако успее да привлече по-голямата част от този радикален антисистемен вот. Много е възможно да имаме много съществен ръст на „Възраждане“ в НС, което несъмнено ще затрудни още повече формирането на устойчиво управление.

- Реално ли е да очакваме ново евроатлантическо мнозинство в следващ парламент?

- Би трябвало да има шанс за подобно мнозинство. Най-малкото защото и в момента, независимо от кризите, от разклатеното обществено мнение, все още мнозинството от българските граждани няма колебания относно това каква би трябвало да е ориентацията на страната. Така че едно автентично тяхно представителство би могло да направи възможно подобно мнозинство.

 - Доколко са основателни опасенията, че нови избори ще хвърлят държавата в хаос и ще ни лишат от част от евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост?

- За съжаление, част от проблемите, пред които сме изправени, бяха генерирани от това управление. Това, което ни се предлага в момента, не са хора, които нямат отношение към тези проблеми. Достатъчно е да погледнем ръста на инфлацията, поне една трета от която е резултат именно от лошо управление на процесите в страната.

Няма никакво съмнение, че имаме поредици от кризи, системна криза, но практически няма ситуация, в която да можем да излезем от това състояние със същите хора.  

Ако се стигне до избори, най-сериозният въпрос е колко български граждани ще отидат да гласуват и как ще бъдат мотивирани да го направят.

Ако продължаваме с все по-ниска избирателна активност, качеството и на управленията, и на демокрацията ще продължи да деградира. 

Ако вървим към избори, а смятам, че по-скоро вървим натам, най-важната задача в момента на всички с претенции за отношение към политиката е да се опитват да убедят българските граждани, че без тяхното участие нещата ще стават все по-лоши.

-  Ще помогне ли на активността връщането на хартиените бюлетини?

- За съжаление, това отново ще е лош прецедент ​- отново щ​е имаме в последния момент промяна в изборното законодателство. Но няма никакво основание да бъде запазено сегашното състояние.

Неприятно е, че трябва да се отвори тази тема, но въпросът трябва да намери устойчиво решение - или ще въведем машини навсякъде, което ще ни коства сериозни средства, или ще въведем възможност за избор на гражданите, което също ще ни струва средства заради отпечатване на значителен брой бюлетини.

- Изключвате ли нова изборна спирала? 

- Не, защото политическата криза у нас не е решена, може би няма да намери решение и след следващи избори, тъй като е в дълбокото недоверие на гражданите към политическите партии, към държавните институции. Докато не започне да се възстановява доверието, няма да сме излезли от тази криза.

Тя не е резултат на отношение между партийни лидери или политически формации, а в отношенията между гражданите и управлението. Докато там не настъпи промяна, ще продължаваме да сме в криза. 

Кой е той?

Доц. Антоний  Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Член на УС на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство.