Комбинира ли се Ковид и грип, ще е много по-тежко като прекарване и дори смъртоносно. Това коментира представителя на СЗО за България доц. Михаил Околийски в интервю за "Марица". По думите му Омикрон намира с лекота неваксинираните и ги заразява. Ето какво още каза той:
 
- Доц. Околийски, Световната здравна организация казва, че Ковид може да си отиде до края на 2022-ра в страните с високо ниво на ваксинация. Не е ли твърде оптимистична тази версия? 

- Не казват, че може да си отиде, а че може да бъде овладян в част от страните с високо ваксинално покритие. Вирусът там може да бъде овладян, здравните системи ще се справят и хората няма да се разболяват и да умират в такава степен като сега. Пак ще има хора, които ще се заразяват, но ще са много по-малко като брой. Под високо ниво на ваксинация разбираме над 70% от населението. В момента ние в България не сме достигнали дори 30%. Овладяването ще е в страни с успехи в борбата с Ковид, а у нас няма такива.

- Много хора питат защо омикрон вилнее с пълна сила дори в страни като Германия, където има високо ниво на ваксинация?

- Омикрон е много по-вирулентен от делта варианта. Той намира много по-лесно тези, които не са ваксинирани, и ги заразява. Заразява дори хора с по две дози и бустерна доза, но те прекарват заболяването изключително по-леко. И това е видно от данните за заболеваемост от Германия. Оттам се вижда, че смъртността е много по-ниска, отколкото в България. Под овладяна заболеваемост се разбира, че здравните системи ще функционират ефективно и няма да имат такъв проблем хората да се хоспитализират при нужда.

Също така това значи, че ще има достатъчно медикаменти и ще има много по-добра превенция на заболяването. Когато то се случи, то прогнозата за леко или средно протичане на болестта е много валидно. Тоест коронавирусът ще се превърне в нещо като сезонния грип - нещо, което сега не отнема много дни като заболяване. Във всички страни Омикрон сега направо вилнее. Но за разлика от тези с високо ваксинално покритие, вълната на варианта делта у нас още не е свършила и затова ще има много сериозни последствия.

- Потвърждават ли се поне данните, че боледуването при заразяване с омикрон преобладаващо минава леко?

- Тези данни се оказаха твърде оптимистични. Това, което е видно на този етап, е, че вирусът намира много бързо хората, които не са ваксинирани, и ги заразява. И в Германия, където ваксинационното покритие е голямо, се разболяват, но в страни като България и Румъния ще има много заболели едновременно и това ще натовари много здравните системи. Със сигурност може да се каже, че когато човек е ваксиниран, вероятността да се разболее е в пъти по-малка. Хора с две дози и с бустерна доза, дори да се заразят, го прекарват по-леко.

- Проблемът със сезонния грип масово се пренебрегва и българите често го карат на крака. Подобно отношение към бъдещ „лек ковид“ не крие ли рискове?

- Разбира се - никое заболяване не е за пренебрегване. Сезонният грип също отнема много животи в България още преди ковид кризата. През годините говорим за 2000 души на сезон. Въпросът пак опира до това, че и за сезонния грип имаше ваксини, имаше национална програма за плащането им за тези над 65-годишна възраст, но имунизационното покритие беше изключително ниско. Пак поради липсата на разбиране защо е важно това и защо човек трябва да си направи такава ваксина и да се предпази. 

- През годините не изработихме ли една култура сред по-възрастните хора за ваксинация против грип?

- Надявам се да е било така, но цифрите не са особено високи. Не са такива, каквито би трябвало да бъдат - както са в други страни. Там говорим за 50 - 60% от възрастните хора да са ваксинирани. В България процентът си остана сравнително нисък.

- Много се говори за флурона - комбинацията между сезонен грип и ковид. Доколко тя е опасна?
 
- Това е коморбидност от двата вируса - човек да се зарази с някои от щамовете на грип и в същото време да има и ковид. И това ще е много по-тежко като прекарване и дори смъртоносно. Миналата година не забелязахме такава комбинация. По-скоро сезонният грип беше до голяма степен изместен от коронавируса. В България сега вече се наблюдават проявите на грипа и знам, че се докладват доста тежки случаи.

- Колко са проявите на комбинация на грип и ковид в момента?

- Съвсем малко, доколкото знам. Има данни, които говорят, че можем да очакваме засилване, ако не се спазват тези мерки по ограничаване на физическите контакти и носене на маски в общи помещения, проветряване и т. н.

- Според СЗО 12% от българите са истински антиваксъри. Още 50 на сто пък са скептиците. Как се борят толкова сериозни цифри против масовата ваксинация? 

- Скептиците са 25% и още толкова са тези, които имат страхове. Страх ги е от страничните ефекти около ваксините, от комуникацията около цялото заболяване. Всъщност тези 25% скептици и 25% със страхове правят около 50%, които не са против ваксините принципно и биха се имунизирали, ако получат достатъчно адекватна информация, която да им се сервира по разбираем, смислен и дружелюбен начин.

- Ще помогнат ли доста наивните реклами по телевизията ​- усмихнати хора, които обясняват как са се ваксинирали?

- Има нужда от усмихнати хора, но те трябва да са компетентни. Които говорят и за рисковете и не отричат, че има случаи със странични ефекти, както и ваксинирани хора, които се заразяват.  Има обаче нещо, за което нищо не се говори - за опустошаващите ефекти на лонгковида. Те показват, като си преболедувал и оцелял, какви са пораженията на целия ти организъм. Щетите са огромни.

- Ще има ли ново направление в здравната система, което да следи постковидното състояние и поражения при хората?

- Чак ново направление не знам дали трябва да има, но това преминаване на клиничните граници на отделните специалности за наблюдения и усилия са много важни. В България се разсъждава много от гледната точка на собствената единствена специалност на дадения лекар и много малко се мисли около комплексните проблеми и поражения. Затова и българските медици трябва да четат повече и да се интересуват от другите медицински. Така ще могат да дават добри съвети, а оттам и по-добро лечение на страдащите. Никой не страда почти само от едно заболяване - нещата са комплексни.

- Преди месеци говорихме, че трябва да има национална стратегия за популяризиране на ваксинацията. Защо още нямаме такава?

- Сега в момента има работна група и Световната здравна организация участва в нея. Опитваме се да помогнем на Министерството на здравеопазването и на новото правителство да създаде такава стратегия. Тя трябва да е за комуникация на риска и за въвличане на цялото общество в по-доброто разбиране защо има полза от ваксинирането.

Говорим не за медийна кампания, а за нещо ориентирано към отделни таргетни и професионални групи. Това може да са общопрактикуващите лекари, но не само те. Стратегията трябва да е комуникирана и към учителите, възрастните хора, таксиметрови шофьори, фризьори - това са все хора, които имат някакво общество влияние. Те трябва да бъдат въвлечени, за да разберат защо е важно да говорят по смислен начин с техните пациенти или клиенти.

- Научна ли е прогнозата, че в страни с ниско ваксинационно покритие като България и Румъния може да се родят нови варианти на вируса като омикрон?

- Това е напълно допустимо. Причината е, че вирусът циркулира много по-умело в тези популации. Така се получават тези нови варианти. Точно така дойде и омикрон от Южна Африка. Там той вероятно се дължи на местна общност с високо ниво на СПИН. 

Доц. д-р Михаил Околийски е експерт на Световната здравна организация в България от 2014 година. Завършил е социална терапия през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин. В 1998 г. получава докторска степен от същия университет. В продължение на 15 години работи в Центъра за обществено здраве и анализи. Участвал е в множество семинари в Европа, Азия и САЩ. Преподава на студенти в Югозападния университет. Тези дни СЗО ще представи петото си изследване за нагласите, свързани с COVID-19 сред българите, което показва и някои от причините за обществените настроения срещу ваксинирането и зеления сертификат.