Реформата в здравеопазването продължава да е сред централните в българското общество. БЛИЦ потърси по темата д-р Иван Маджаров, който е управител на УМБАЛ "Пълмед" в Пловдив и зам.-председател на УС на Българска болнична асоциация. Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Ето как д-р Маджаров отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
-Д-р Маджаров, Вие сте управител на една от най-големите университетски болници в България и сте зам.-председател на Българската болнична асоциация. Какво е Вашето мнение за реформите в сектор здравеопазване до момента и ще доведат ли те до по-добро функциониране на лечебните заведения и респективно по-добри здравни услуги за пациентите?
 - Системата на здравеопазването в България спешно се нуждае от реформа, която да бъде поставена на широко обсъждане и приета от цялото общество. Затова трябва да има воля и характер както от Министерство на здравеопазването, така и от НЗОК, но и с активното участие на лекарското съсловие и пациентските организации. В момента има напрежение между участниците в системата и от това предвиждам за в бъдеще да бъдат продиктувани протестни действия и изобщо само проблеми, които неминуемо ще засегнат и пациентите.
 
- Откъде идва напрежението в болничния сектор?
Лекарите не протестират за повече пари в системата, а за правилното им разпределение. За това протестират и лечебните заведения част от Българска болнична асоциация и др. Повечето от големите и търсени болници в страната са принудени да работят в условията на липса на бюджет. Тоест извършва се медицинска дейност без тя да бъде заплатена. В същото време е налице натиска на пациентите, които имат спешни и неотложни нужди от медицински грижи и са направили избор това да се случи в конкретно лечебно заведение. Тук е ролята на НЗОК, която трябва да направи справедлива методика за заплащане на дейността на лечебните заведения и с това да се намери механизъм за заплащане на извършени медицински услуги в големите болници, които имат всички звена. Изразявам мнението на всички университетски болници и на тези, които са част от Българска болнична асоциация.

От друга страна  отново се чуват гласове, че най-голямата реформа в сектора -т.нар. здравна карта, е била направена, за да спестят едни пари. Не мисля, че това трябва да е целта на такъв документ. Ролята на здравната карта като държавен инструмент, е да се осигури равномерно разпределение на здравните услуги на територията на страната.Това не бива да става с цената на ограничени права на пациентите или изпълнителите на медицинска помощ. Здравната карта бе отменена от съда, заради процедурни пропуски. Убеден съм, има нужда от такъв документ, но с ново съдържание и насочен за постигане на равнопоставен достъп до здравни грижи, а не за самоцелно орязване на разходи. Пръстовият идентификатор бе добро решение за контрол. Трябва да признаем обаче, че имаше затруднения и при неговото въвеждане.

За съжаление всички опити за реформиране на системата, особено здравната карта, до момента се оказаха неуспешни, защото липсваше точен анализ на състоянието на здравеопазването и ясна визия какво друго освен икономия на средства трябва да постигнат предлаганите промени. За една успешна реформа може да се говори когато има баланс  на интересите между всички участници в системата.
 

- Цялото съсловие е съгласно, че реформа трябва да има. Каква трябва да е според Вас тя?
- Реформата задължително трябва да се случи. Но тя трябва да е в правилната посока, която ще гарантира на пациентите свободен достъп до съвременна диагностика и лечение. Няма как болниците да отговорят на това очакване след като лекуват за своя сметка. За това смятам, че нещата трябва да бъдат така направени, че да се гарантира контролът на изразходените средства, но и парите да следват пациентите, а не обратно, защото това вече ограничава избора му. Пациентите трябва да бъдат спокойни, че ще получат най-качествената здравна услуга, а болниците, че ще получат парите за извършената дейност. Реформата е нуждна, тя е необходима.
 
- Какво бихте казали накрая за всичко, което се случва в здравеопазването?
- Искам да подчертая, че въвеждането на промени в здравеопазването не бива да е свързано с притискане на добре работещите болници. Тези които предлагат добри условия, висококачествено лечение и са предпочитани от пациентите. Имам предвид, до въвеждането на обективен идентификатор в системата, лимитите които получават лечебните заведения трябва да се определят по-гъвкаво и с отчитане на спецификата на всяко ЛЗ.

По този начин ще се отчитат коректно настъпилите промени и ще се сведе до минимум натрупването на надлимитна дейност, която сама по себе си представлява кредитиране на здравната система от самите изпълнители на медицинска помощ.Непрекъснатото повтаряне, че няма такова понятие надлимит, не премахва самия факт-лекувани са пациенти/голяма част от тях спешни, а по сегашните критерии почти всички от основния пакет т.е. не бива да чакат/, те са здравноосигурени, но за тях никой не плаща.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!