Проф. Никола Филчев е главен прокурор на България в периода 1999 - 2006 година. Потърсихме мнението му по повод книгата, която представи Иван Костов. Ето как проф. Филчев отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.
- Проф. Филчев, излезе от печат мемоарната книга на Иван Костов „Свидетелства за прехода 1989 – 1999 на издателство "Сиела". Прочетохте ли я и какъв е Вашият коментар като участник в някои от описаните събития?
    
- Не съм чел книгата и нямам намерение да я чета. Не съм я докарал дотам да чета съчиненията на Костов. Но по повод на неговата книга ми се обадиха няколко научни работници по наказателно право и с възмущение споделиха, че Костов е преписал цели страници от мои статии и книги по наказателно право, а след това ги е включил в своите мемоари, без да ме цитира като автор.

- Не може да бъде?!
- Не съм очаквал да падне толкова ниско, но той за пореден път показа, че низостта му няма предел. Отворих напосоки „неговата“ книга и от пръв поглед установих, че е преписал дословно цели страници от мои работи. Заимствал е както идеите и изводите ми, така и конкретните думи и изречения. Става дума за мои изследвания на престъпността при прехода и отражението на тази престъпност върху наказателното законодателство. – Например: а) Статията ми „Престъпността при прехода към пазарна икономика и наказателното законодателство“ - списание Съвременно право, 1995, № 6. б) Статията ми „Развитие на наказателното право в условията на преход към пазарна икономика“ - списание "Правна мисъл", 1997, № 2. в) Статията ми „Развитие на наказателнопроцесуалното право в условията на преход към пазарна икономика - списание "Правна мисъл", 1997, № 3-4. г) Статията ми „Организираната престъпност при прехода и наказателният закон“ , публикувана в списание "Съвременно право", 2003, № 6 и също в книгата ми „Въпроси на наказателното право и съдебната практика“. Сиела. София, 2014, стр. 97 – 112. д) Статията ми „Организираната престъпност и наказателният (материален и процесуален ) закон в условията на преход“, публикувана в книгата ми „Теоретични основи на наказателното законотворчество“. Сиела. София, 2005, стр. 271 – 318.     
 
- Все пак да не бъдем голословни. Можете ли да докажете Вашето твърдение, че г-н Костов е преписал от Вас?
- За подробно сравнение е нужно да се направи съответна експертиза. Тук ще посоча само един пасаж от моята книга „Теоретични основи на наказателното законотворчество“:
„В  резултат  на  бурните икономически, политически и социални промени при прехода,  правната  система  на  България  значително  изостана  от общественото  развитие.  Старото  законодателство  повече не можеше да обслужва новите обществени нужди. Липсата на адекватна правна уредба се отрази отрицателно както върху развитието на икономиката, така и на борбата с престъпността. Нормативният вакуум в областта на финансовата, банковата, данъчната дейност и приватизационния контрол  улесниха  злоупотребите,  измамите,  присвояването  на държавни средства и изтичането им зад граница. Наказателното  законодателство  не  предоставяше  възможност  за ефективно противодействие срещу престъпността. В условията на преход към пазарна икономика и демокрация възникнаха нови форми на общественоопасно поведение, които не са отразени в Наказателния кодекс.“
    Филчев, Н. „Теоретични основи на наказателното законотворчество“. 2005, стр. 271.
 
- А какво казва г-н Костов по въпроса:
„В резултат на бурните промени правната система в България значително изостана от общественото развитие. Старото законодателство не можеше да обслужва повече обществените нужди. Нормативният вакуум в областта на банковото и кредитното дело, на застраховането улесниха злоупотребите, измамите, присвояването на държавни средства и изтичането им зад граница. В условията на прехода възникнаха нови форми на обществено опасно поведение, които не се санкционираха от Наказателния кодекс. „
   Костов, И. „Свидетелства за прехода 1989 – 1999“, 2019, стр. 350 – 351.
 

- Невероятно. Само това ли е преписал г-н Костов от Вас?
- Много повече. Той е заимствал не само думите, но и идеите, изводите ми относно престъпността при прехода и необходимите законодателни промени. Става дума не просто за мои размишления и умозрителни конструкции, а за международно изследване на престъпността и развитието на наказателното законодателство, което беше проведено от германски научен институт. – Резултатите от него са публикувани в Strafrechtsentwicklung in Europa. Albin Eser / Barbara Huber (Hrsg.). Max-Planck-Institut für ausländisches und internationales Strafrecht. Freiburg. 1999. Това изследване обхваща редица социологически, криминологически и правни анализи на обществените промени, на новите форми на организирана престъпност, на нормативната и съдебната система в различни страни. В проекта участват учени от цяла Европа, в т.ч. и от Русия. Български представител бях аз. В това изследване както и в другите мои работи посочвам, че преходът у нас е съпроводен с няколко вълни на престъпността: а Контрабандата при югоембаргото б Източването на банките в Безконтролната грабителска приватизация. Следващ етап от развитието на престъпността е злоупотребата с финансови средства на Европейския съюз. В същото изследване препоръчвам и редица мерки за борба с организираната престъпност – както организационни мерки, така и законодателни промени в Наказателния кодекс и в Наказателнопроцесуалния кодекс.

След години идва счетоводителят Костов, присвоява моя труд по наказателно право и криминология, и най-безсрамно го публикува в своите претенциозни мемоари. По такъв начин Костов се представя пред хората като експерт по наказателно право и криминология. Гони го някаква мания за величие. Иска хората да си мислят, че е голям специалист по всичко, тънък анализатор, интелектуалец – за когото българският народ не е достоен.
  
- Като професор по наказателно право Вие имате принос за обновлението на нашето наказателно законодателство  - първо като съдия във Върховния касационен съд, а след това в качеството си на заместник-министър на правосъдието?
- Всички промени на наказателното законодателство през периода  1989 г. – 1999 г.,  са минали през главата ми и ръцете ми. Тогава трябваше да приспособим нашето наказателно право и правосъдие към новата криминологическа реалност (новите форми на престъпност) и преди всичко – към организираната престъпност. Освен това трябваше да хармонизираме нашето право като го съобразим с правото на Европейския съюз. 

Най-мащабна беше реформата на наказателното законодателство през 1997 г. Тогава бяха извършени около 80 промени в Наказателния кодекс и още толкова в Наказателнопроцесуалния кодекс.

Разбира се освен обществена необходимост имаше и съответна политическа воля у управляващите. Тогава усъвършенствахме редица норми на Наказателния кодекс относно организираната престъпност (отвличане, принуда, изнудване и т.н.). Обявихме „изпирането на пари” за престъпление. Разширихме обсега на неизбежната отбрана и др. В Наказателнопроцесуалния кодекс също извършихме значителни промени. – Укрепихме правото на защита на обвиняемия.

Въведохме съкратеното производство за разглеждане на наказателни дела. Установихме съдебен контрол върху задържането под стража (Habeas corpus). Предвидихме да се използват специални разузнавателни средства (подслушване, проследяване и т.н.) за събиране на доказателства в наказателния процес, както и отговорност за злоупотребата с тях в НК и др. При това търсехме баланса между правото на обвиняемия на защита и обществения интерес от бързо и ефективно правосъдие.
 
- Но това плагиатство, което сте установили, е голям скандал. Г-н Костов организира бляскава премиера на книгата си, даде празнични интервюта по медиите, получи възторжени ръкопляскания от своите почитатели. Те го нарекоха „министър-председателят, оставил най-дълбоката диря в новата ни история“. А се оказва, че неговите анализи…?!
- Истината блесна за пореден път. Тънките и задълбочени анализи на Костов се оказаха една измама. Този семпъл счетоводител, който беше преподавател по научен комунизъм, а  след 1990 г. се обяви за демократ – борец срещу комунизма, за пореден път лъже. Днес той се рекламира като  началник на някаква амбулатория, която правела анализи. А всъщност е обикновен лъжец и преписвач. Ако притежаваше капчица достойнство този бивш министър-председател  нямаше да преписва като слаб ученик от бившия главен прокурор.  

Все пак трябва да му отдадем заслуженото и да отбележим, че Костов е проявил творчески подход при преписването. – Например когато преписва пасажа за развитието и причините на престъпността у нас, той услужливо изтрива извода ми - че криминалната приватизация на държавното имущество под негово ръководство е основният фактор, който породи организираната престъпност. Тъкмо безконтролната, бандитска приватизация създаде хранителна среда за организираната престъпност у нас.

- Какви ще бъдат последиците от това за г-н Костов?
- Последиците от плагиатството са определени в закона. Наказателният кодекс предвижда до две години лишаване от свобода за плагиатство (чл. 173, ал. 1 НК). А Законът за авторското право и сродните му права постановява: който наруши авторското право, дължи обезщетение на автора за причинените му материални и неимуществени вреди (чл. 95). Съществува и възможност да се забрани разпространяването на книгата му.  
   
Но плагиатството на Костов има и международен аспект. Опасявам се, че може да стане международен скандал. Руските участници в изследването ще ни простят - като на братушки. Руснаците са широко скроени хора. Но германците никак не ги обичат тия работи. Плагиатството се осъжда и наказва много строго в Европейския съюз. Известно е, че министърът на отбраната на Германия Карл-Теодор цу Гутенберг беше принуден да напусне всички държавни и политически постове през 2011 г. поради съмнение за плагиатство – откриха преписани пасажи в дисертацията му. Освен това му отнеха и научната степен „доктор“. А медиите го сочеха като наследник на А. Меркел и бъдещ канцлер на Германия. Същото се случи и с Анет Шаван, министър на образованието и приближена на канцлера А. Меркел през 2013 г. Също Силвана Кох-Мехрин, заместник-председател на Европейския парламент, подаде оставка през 2011 г. и загуби научната си степен "доктор" - заради преписани пасажи в нейния труд. А нашият балкански херой бай Иван хич не се свени да краде чуждото.
 


 
- Как ще коментирате твърдението на г-н Костов в книгата му, че неговата майка е починала заради прокуратурата и по-точно – заради Вас?     
- Гнусна лъжа. Как няма страх от Бога да ги говори тия работи? Такава нечистоплътност рядко се среща. Готов е на всичко, за да се изкара жертва пред хората. Костов  ми прилича на римския император тиранина Нерон, който, след като го свалили от власт, се самоубил с думите „Какъв велик артист умира“. Всъщност не се учудвам от това публично позьорство на Костов. В лични разговори той неведнъж ми е плакал, че баща му ще умре заради делото „Сапио“; че дъщеря му ще пометне заради проверката на далаверите в Доспат; че жена му ще се разболее заради делото за неплащане на данъци (което беше решено „правилно“ от председателя на Върховния съд - костовиста Иван Григоров) и др.

В същото време Костов организира мръсна клеветническа кампания срещу мен в медиите и сред дипломатическите представители на големите държави у нас. А  пътем подслушваше какво си говоря вкъщи с петгодишното си дете. Той, „моралистът“ Костов.
  
- С това плагиатство Вие помрачихте радостта ни от големия успех на г-н Костов – отпечатването на неговата забележителна книга, на неговите вълнуващи  мемоари, с които той претендира, че казва „истината за прехода от последна инстанция“. Какви  чувства буди у Вас тази книга?
- Все пак не трябва да се забравя кой е Костов и какво направи той за българския народ. В резултат на разбойническата приватизация на Костов държавното имущество беше разграбено и днес българите са най-болните, най-бедните и най-необразованите в Европа. А българската нация се топи и изчезва най-бързо. 

България със своята древна, велика 1300-годишна история  беше разрушена от новите демократи костовисти само за 30 години. Поради това неговата книга предизвиква отвращение. Костов може да напише успешно само една книга – ръководство „Как да крадем, без да ни хванат“.

- Проф. Филчев, обмисляте ли да напишете мемоари?
- Ще видим...

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ