Вече три десетилетия името на АРТЕКС е синоним на разпознаваема архитектура, високо качество и силни обществени позиции. Новият проект на компанията – „Галилея“ в ж.к. „Младост“, обаче излиза далеч извън рамките на поредната жилищна сграда. За символиката, философията, социалната отговорност и внасянето на живата природа в жилищната среда разговаряме с арх. Весела Мирянова.
Тя е съосновател, председател на Съвета на директорите и мажоритарен собственик на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД. Завършила с отличие Строителния техникум „Христо Ботев“ и Висшия институт по архитектура и строителство. Арх. Мирянова има и дългогодишни специализации в областта на финансите, маркетинга и корпоративната социална ангажираност. Авторският ѝ почерк и визионерски подход са подкрепени и от активната ѝ обществена дейност – тя е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), на УС на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България, както и на редица други професионални и благотворителни организации.
- Арх. Мирянова, да започнем от началото и символите - защо избрахте именно името ГАЛИЛЕЯ за новия си проект в „Младост“? Как символиката се вписва в общата философия на АРТЕКС за „одухотвореното строителство“?
- Вълна, вълнение – главно тези значения на Галилея подсказаха избора на името. Както знаем, те се свързват с вълненията в Галилейското езеро, по чиито води според Евангелието върви Исус.
Името се асоциира и с визуалния ритъм на сградата с нейните плавни форми и със зелените покриви и тераси, „преливащи“ от жилищните пространства. Разбира се, Галилея има ореол от смисли и асоциации – исторически и духовни, които хората ще преоткриват
Да, в АРТЕКС вярваме, че всяка сграда материализира и излъчва не само естетическия вкус на създателите си, но и отношението им към тази среда, както и степента на обществената им отговорност.
Ако гледаме на сградите като на монументални творби на градското изкуство, ще искаме те да бъдат неповторими, одухотворени. Да внасят красота, енергия и да предизвикват жажда за още повече дързост и размах в естетиката и духа на града.
- Висококачествени жилища, търговски център, детска градина и ясла, детски терапевтичен център, фитнес зона, зелени площи - може ли да представим цялото многообразие на концепцията от функции и зони?
- Знаете ли, вдъхновението за тази сграда е просто едно семейство, ежедневието на едно семейство.
В „Галилея“ детската градина и яслата са на десетки метри от жилището. Пространствата за клубове и школи, сладкарницата, ресторантът, от който може да се достави прясно сготвена храна, фитнес центърът, аптеката дори – всичко това изважда семейството от колата и от неизбежния трафик и дава часове за общуване и за почивка в приятна среда.
Искаме – в съгласие с философията ни като архитектурно-строителна компания – да предложим на това семейство лекота. Лекота и радост в деня му. Не само красота, не само поредица от удобства, а усещане за бодър ритъм на деня, за необремененост от битови тревоги.
В АРТЕКС сме убедени, че луксът не е блясък и необитаемо големи пространства, а преди всичко лекота на живеенето. Именно тя помага на човека да реализира собствения си потенциал и просто да е щастлив.
Арх. Весела Мирянова
- АРТЕКС е известна със своята ангажираност към обществото. Разбрахме, че част от новите съоръжения в проекта са проектирани с мисъл за целия квартал и ще донесат директни ползи за местните жители. Разкажете ни малко повече за тази инициатива?
- Проектът предвижда изграждането на детска градина с яслени групи – изключително важна стъпка на фона на недостига на места в общинските заведения. Комплексът ще разполага още със зали за курсове и обучения, терапевтичен център за деца със специални потребности, както и със специално проектирана за тях площадка за игра.
На първото ниво на триетажния подземен паркинг в „Галилея“ ще обособим зона с директна и лесна връзка към метростанция „Александър Малинов“. Тези места ще изпълняват функцията на буферен паркинг, в полза на всички в района, с което искаме да насърчим оптималното използване на отлично развитата софийска метро мрежа.
Искам да добавя и трите детски площадки в „Младост“, които АРТЕКС допълнително и безвъзмездно ще изгради по идея на кмета Терзиев.
Вижте, ако има пълноценен диалог между една компания и общината, в този диалог да се очертаят не само актуалните потребности, но и перспективите на района, тогава ще печелят гражданите.
Ако се гледа на инвеститорите като на някакви нашественици обаче, тогава се потиска потенциалът на тази среда. Занемарени площи, които на никого не носят полза, нито удоволствие с разхвърляността и грозотата си, си остават такива само защото на хартия са „зелени“.
АРТЕКС е съзидателна компания и в контекста на обществената отговорност, на грижата за София. Администрацията би трябвало да помага да помогнем с каквото можем на града като професионалисти и граждани.
- Партньорството с голяма търговска верига като БИЛЛА е ключов елемент от проекта. Как успяхте да интегрирате мащабна търговска функция в жилищна сграда, без това да наруши спокойствието и комфорта на обитателите?
- Бих казала, че удобствата на обитателите ще се увеличат, при положение че на ръка разстояние ще има голям, обновен и отлично зареден супермаркет. А за нарушаване на спокойствието и дума не може да става, като се има предвид, че едноетажната сграда на „Билла“ ще бъде съвсем самостоятелна. Тя се намира в отделен парцел и след нейното изграждането той ще бъде прехвърлен на „Билла“.
Истинските властелини на покрива над „Билла“ всъщност ще бъдат децата на „Младост“. Точно там ще преобразим пространството в зелен двор, отворен за игри за всички малчугани от квартала.
- Проектът ГАЛИЛЕЯ ще превърне близо 10 000 кв. м асфалтиран паркинг в зелени площи. Бихте ли разказали повече за ландшафтната концепция – какви видове растителност предвиждате и каква роля играят „зелените покриви“ в проекта?
- Нека не забравяме и едно синьо пространство: аквариум с площ от 2000 кв. м, който ще бъде разположен на три подземни нива в близост до сладкарницата и вероятно ще бъде по-голямо изкушение от нея.
Признавам, че в АРТЕКС сме по детски ентусиазирани при мисълта за този подводен свят, който ще се разгръща пред очите на всички. Работим активно по селекцията на обитателите му, по поддръжката и обогатяването му с времето. Пред него могат да се изнасят и уроци, защото ще бъде по-вълнуващ от учебната дъска.
Въобще, когато „внасяме“ жива природа в жилищните сгради и пространствата около тях, ние създаваме моменти на чудо за децата и за възрастните.
Иска ми се разнообразието на растителни видове например, които ще завземат и сегашната асфалтова джунгла, и терасите и покривите, да накара всеки да се поспре пред някое цвете, храст, дърво и да се запита: „Това не беше ли…“. Нещо повече: да го подтикне да се включи в поддържането и в обогатяването им, да го вдъхнови за начини, по които тези пространства могат да служат.
В крайна сметка ние, архитектите и строителите, създаваме пространства и възможности, но само хората могат да одухотворят това място със своята инициативност и с преживяванията си.
- Планирате да възстановите лятната сцена в „Младост“. Каква е визията Ви за това пространство и как проектът ГАЛИЛЕЯ ще допринесе за културния и социален живот на квартала?
- Като компания ние предлагаме своя професионализъм, както и безвъзмездния си труд във всички етапи на възстановяването и бих казала, преобразяването на лятната сцена в „Младост“, обогатяването и с нови функции и перспективи. Всичко това обаче трябва да стане в контекста на ефективен диалог с общината. Предстоят срещи с администрацията ѝ. Ние вече сме оформили своето предложение, но вероятно е нужно време, за да го представи тя пред Столичния общински съвет и да получи съответните разрешения. Оставаме в готовност да направим нещо, което ще направи летата в „Младост“ по-привлекателни. Даже си представям как много хора ще съобразяват графика на почивката си с например обявения на тази лятна сцена джаз фестивал.
- Вторият етаж на сградата е посветен главно на децата, като се предвиждат детски здравно-терапевтичен център и градина. Защо за Вас беше важно да заложите тези функции в сърцето на сградата?
- Не знам кой е казал първи, че родителят е толкова щастлив, колкото е най-нещастното му дете. Подобна връзка би трябвало да има и между удовлетвореността на едно общество и здравето, радостта и перспективите на децата.
Например децата със специални потребности нямат нужда от ничие мимолетно съчувствие за проблемите, на които се натъкват в обществената среда, а от адекватни пространства за игра, общуване и личностно развитие.
София има огромна нужда от детски градини и това, което правим в „Галилея“, е нашият принос в разрешаването му – засега.
- Спецификата на „Младост“ е високата гъстота на застрояване. Как проектът ГАЛИЛЕЯ работи със светлината, отстоянията и чистия въздух, за да предложи по-високо качество на живот в тази натоварена градска зона?
- Ако позволите, ще започна с един пример от нашата сграда „Киприян и Юстина“ в „Младост“-2. През 2004 г. ние не успяхме да продадем почти нито един гараж от двете подземни нива, чието изграждане на този труден терен ни костваше много. Когато говорехме със собствениците за това, те казваха: „О, просто ще паркираме на улицата“. Само две години по-късно трябваше да продаваме тези гаражи на търг, защото вече бяха станали безценни.
Неуреденото паркиране – това отнема пространство и точно това удобно се маскира със станалата вече магическа мантра „висока гъстота на застрояване“, каквато реално не съществува и това може да бъде доказано със сравнения с другите европейски столици.
Панелното строителство от соца не осигури паркинги и гаражи за нуждите на обитателите си, разчитайки на сравнително малкия брой автомобили тогава и нехаейки за нуждите на бъдещето.
Какъв е изходът днес? Публично-частни партньорства като нашето с „Билла“ в „Галилея“, високоетажни и подземни паркинги. И най-важната задача, за която се иска, естествено, решителност и постоянство: популяризирането и най-вече улесняването на придвижването с велосипед, а и пеш.
Ако имаме не „стакато“ велоалеи, тоест отсечки, между които велосипедистът някак трябва да се придвижи, а непрекъсваеми веломаршрути, хората ще преоткрият радостта на карането на колело, а всъщност ще преоткрият и самата София, защото ще могат да се разхождат с децата си в нея и по този начин.
- Сградата е проектирана като „отворена система“ в първите си нива. Какъв е Вашият отговор на дебата за „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“ чрез този проект?
- Азбучна истина е, че архитектурата може и трябва да бъде активен социален медиатор, тоест да насърчава връзките между хората, да предотвратява отчуждението на човека, да създава усещане за принадлежност.
Знаете ли, от самото начало на АРТЕКС през 90-те години си казвахме, че не искаме жилището на нашия клиент да бъде „островче на благополучието“, до което вечер да се добира през неуредици и грозота, а после да се изолира вътре. Затова още в първата сграда се заехме с естетиката на общите части, с озеленяването… С времето добавяхме още и още възможности, свързани със свободното време, с пазаруването и социалните контакти.
„Галилея“ ще бъде пример не за сграда, а за зона, в която да е приятно на всички граждани, без това, разбира се, да пречи на личното пространство на обитателите. В София ние имаме нужда от места, които не просто са красиви и интересни, но и се превръщат в магнит с нещо, което го няма другаде. Например в сграда „Висина“ в „Слатина“ ще има огромен център с батути, а в „Галилея“, както казах, огромен аквариум. Въпросът може да бъде „Да поскачаме ли днес, или да отидем да видим рибите?“…
Експертите, които се занимават с прогнозите в развитието на обществения живот и човешкото ежедневие, неизменно говорят за увеличаване на свободното време в бъдещето. Архитектурата би трябвало да бъде участник в решаването на наистина сериозния проблем как то да бъде уплътнявано полезно и приятно. Родителите знаят тази потискаща гледка на детето си през лятната ваканция: безкрайни часове на дивана с телефона, защото наистина няма какво да прави. Сега да си представим цялото общество, което има време, но не и избор. Изграждането на споделените градски пространства и насищането им с възможности – това е социален проблем, но е вълнуващо предизвикателство да се предлагат решения за него.
Що се отнася до дебата „затворените комплекси“ срещу „споделените градски пространства“, моята дума не е „срещу“, нито „без“ или „вместо“. София е голяма и може да побере изключително разнообразие от сгради, комплекси с контролиран достъп, еднофамилни жилища. Не антагонизмът между различни типове жилищни концепции, а многообразието им дава възможност за най-добрия избор на съответния човек или семейство.
- Какви иновативни материали и строителни технологии ще бъдат внедрени в ГАЛИЛЕЯ, които да гарантират енергийната ефективност като модел за устойчиво развитие?
- Най-актуалните в момента на строителството – това е най-краткият ми отговор. Не бих искала да влизам в технически подробности на този етап, защото предстои много работа, но мога да уверя, че нашият инженерен състав изцяло подчинява избора на материали и технологии на принципите на енергийната ефективност и устойчивата архитектура изобщо.
- „Младост“ е един от най-динамичните и търсени райони в София. Къде виждате ГАЛИЛЕЯ в силуета на София след 10 години и каква е Вашата лична амбиция за промяната на имиджа на съвременния жилищен квартал?
- Вместо „имидж“ ще взема дума от девиза на София – „Расте, но не старее“. Иска ми се не само „Младост“, а всеки район в града да расте със свое лице и свой неповторим характер; да предлага възможности за свободното време, каквито няма по други места.
Но за да се върна на въпроса ви, израстването, разхубавяването на „Младост“ не може да зависи от чиято и да е лична амбиция. То е колективна отговорност, а най-големият дял от нея се пада на овластените да вземат решения. Боя се, че немалко районни кметове често мислят в границите на четиригодишния си мандат и по тази причина не са водени от смела визия или им липсва борбеност да я отстоят. Залага се по-скоро на стратегията да не бъде подразнен никой с нищо; да не се наруши инерцията, да не се разбунват духовете. Не се сещам обаче за по-прав път към банализирането и състаряването на средата ни.
Общото между архитектите и политиците – като граждани! – трябва да е смелостта и чувството, че направеното от тях остава. Архитектът и строителят знаят, че каквото изградят, това ще бъде обитавано и преценявано от поколения наред. Те не могат да оставят празен терен, след като са се ангажирали с него. Такава отговорност трябва да имат и властимащите: да оставят повереното им място далеч по-добро, по-красиво, по-вълнуващо, отколкото са го намерили; каквото и да им коства това.
Ние, архитектите, можем да сътворим красота, която да се превърне в стандарт, в критерий и стимул за бъдещи проекти. Градът на нашето време е дързост, динамика, обновление, в които дарбата, волята, съзнанието на архитектите, тяхната вяра и истина са най-градивната му сила.
