Еврото не е нито чудо, нито проклятие – то е огледало за зрелостта ни като общество. Това става ясно от директния разговор, който проведохме с топ банкера Левон Хампарцумян.
Пред БЛИЦ той говори за страховете около превалутирането, за опасната илюзия, че една валута може да компенсира лошо управление, както и за простата истина, която често отказваме да чуем: цените няма да ни "убият", ако не позволим някой да ги продава като неизбежна съдба.
Истинската отговорност не е в банкнотите, а в решенията, които взимаме – индивидуално и като общество.
- Г-н Хампарцумян, България вече е част от еврозоната от 1 януари. Каква ще бъде реалната разлика за обикновения човек в първите шест месеца след въвеждането на еврото? Смятате ли, че ще има изненади или само очакван ефект?
- Нали знаете – добрата новина не е новина, само лошата е такава и като такава тя се разпространява повече. Има хора, които по-добре усещат какво се случва около тях – по-информирани са, по-подготвени, за тях стресът ще е по-малък. На други ще им трябва малко повече време да свикнат.
Но представете си тези хора – 300-400 000 души – които пътуват из Европа всяка година. Никога не са казвали, че плащането с евро им е някакъв страшен проблем. Напротив – редят се на опашки, но най-малкото притеснение е с какво се разплащат.
- Добре, нека вземем за пример по-възрастните хора, които трудно ще свикнат с това, че сумите за стоки и услуги стават "двойни"…
- Аз съм на 72 години, като говорим за възрастни хора. Възрастта е, но и не е достатъчно добър критерий. Има хора и на моята възраст, които са с акъла си, имат опит и това не им е проблем. И обратното.
Истината е, че за тези хора, които се чувстват по-несигурни, е добре да си сложат парите в банка и да пазаруват с карти, за да са сигурни, че всичко е наред. Това може да ви прилича малко и на приказката на Мария Антоанета за "яденето на пасти", но всъщност е така.
Пазаруването с карти до голяма степен премахва рисковете – от това, че не познаваш банкнотите, от това, че в магазина ту имат, ту нямат да ти върнат. С картата всичко това изчезва.
- Казахте съвсем скоро, че не трябва да гледаме на еврото като "ваксина" срещу лошо финансово управление. Какви са най-големите рискове, ако бюджетната политика и фискалната дисциплина останат слаби?
- Те не се свързани с еврото, а със слабо и лошо финансово управление. Тогава, когато харчиш повече, отколкото изкарваш – най-грубо казано. Когато харчиш публичните пари по неефективен начин, с големи съмнения за корупция – това е проблемът. Еврото не е много висока бариера срещу тези неща.
Но да очакваме, че сега ЕЦБ ще гледа сутрин, обед и вечер кой какво е откраднал и какво е направил – това няма как да стане.
- Наясно сме, че сама по себе си валутата няма как да оправи проблемите на икономиката…
- Нито пък тя автоматично води до икономически растеж. Но дава шанс на тези, които са по-предприемчиви, съобразителни и динамични, да бъдат по-успешни.
- А какво ще кажем на хората, чиито страхове са свързани с покачващи се цени, със "закръгляване" на стойности и инфлация?
- Ако има достатъчно добра конкуренция и контрол на качеството на това, което купуваме. Много е лесно, за да запазиш цената постоянна, да развалиш качеството. Това е много по-лошо и много по-трудно се хваща.
Виждате и колко много примери има напоследък – по-старото съдържание в по-малка опаковка. Всякакви такива търговски уловки, направени именно, за да се максимизира печалбата. Точно тук конкуренцията и контролът на качеството са от съществено значение.
- Каква превенция можем да имаме в такъв случай?
- Ако нещо им е скъпо – да не го купуват. Да опитат в друг магазин. Просто трябва да си отварят очите. И не само заради еврото – а по принцип.
Обикновено в по-големите вериги цените са по-ниски, за разлика от малките квартални магазинчета. Това са неща, които държавата няма как да регулира. Това е работа на личния избор на хората. Те са най-добрият контрольор.
А не да чакаме да дойде последният шеф на Комсомола и да ни оправи цените. Колкото са оправили комунизма, толкова ще оправят и това.
- Малко напомня на приказката, че всяко ново нещо е добре забравено старо…
- Донякъде. Особено за хората, които са по-ниско образовани, свикнали все някой да решава вместо тях. Техният главен мотиватор в живота са биохимията и хормоните, а не мозъкът. Какво може да се направи?! Нищо лошо, но те сами са се оставили в такова положение.
- Казахте, че плащането с карта е най-надеждно. Какво бихте посъветвали хората относно контрола и защитата им при превалутиране? И дали банки и търговците няма да използват тази промяна в своя полза?
- Същото е като с примера, който ми дадоха наскоро – някаква фризьорка си е написала цена от 10 лева на 10 евро. Ами не ходиш повече при тази фризьорка. Отиваш при тази, която е сложила 5 евро цена.
Но да очакваш, че някой ще дойде да й търси сметка, да я глоби – какво ще промени това? Това са нереалистични очаквания. Не държавата, не регулаторите вършат тази работа. Потребителят я върши.
По отношение на банките е същото. Те не са картел. Има различни банки с различни условия. Но все пак да се има предвид, че банковите услуги не са безплатни – с изключение на превалутирането. Ако някой е видял обратното, трябва да знае, че това е против закона и трябва да информира регулатора – в случая БНБ.
- Често подчертавате, че влизането в еврозоната е не само икономическа, но и стратегическа крачка. Кои са най-важните дългосрочни ползи, които все още не се разбират достатъчно?
- Първото е, че това е геополитическа котва, която ни държи в сърцевината на Европа.
Второто е репутацията на държавата – тя става различна като член на всички кръгове на управление и обмяна на мнения в ЕС.
Тоест, ние участваме във вземането на решения, въпреки че не сме доминираща сила. Тук става въпрос и за дипломатически умения, които се надявам да имаме и да използваме.
Надявам се, че оттук нататък и рейтингът на държавата да се вдигне малко. Финансирането на държавния дълг ще стане по-лесно и по-евтино.
Още имаме рискове – свързани със сивия списък за пране на пари – и усилията трябва да са насочени към това максимално бързо да излезем от него. Да си гледаме разумното управление на държавата и да спрем да се причисляваме към Б отбора на света, при положение че сме в А отбора. И трябва да се държим подобаващо.
- А опасенията за бюджета и евентуално увеличение на данъците през 2026 г.?
- Нали ходихме на площада за тази работа. Ако трябва – пак.
- Тоест нещата са на кантар?
- Не знам дали са на кантар, но няма да се случат така, както някои си мислят – че просто ще увеличават бюджета, без да се грижат за ефективността на публичните средства.
- А ако някой си позволи такава дързост, какво следва?
- На площада. На избори. И така.
- Но и това е до един момент, защото не можем постоянно да сме в изборна конфигурация…
- Е, не вярвам да стигнем до партизанска битка. Изборите ще бъдат достатъчни, за да намерим правилния път. Може би няма да се случат нещата от едни избори. Може да трябват повече. Но ще стане.
И е изключително грешно е да казваме, че последният протест беше за бюджета. Не – той беше за управлението на държавата и начина, по който се управлява. И не е поколенчески. Младото ни поколение има широк мироглед и много по-добра образователна база.
- Има ли риск от "нова инфлация"?
- Страховете сами по себе си не водят до инфлация. Но при лошо управление винаги има риск от повече инфлация. Здравословната инфлация е 1-2% годишно.
- Тоест – не да се надяваме, а да избираме добри управници?
- Точно така. При по-добри управници вероятността за повече инфлация драстично намалява.
- Тогава дано да има такива управници…
- Няма как да няма такива хора. Освен това има една китайска приказка – най-тъмно е преди разсъмване.
- Хипотетично, ако след година хората усетят, че плащат повече, живеят по-трудно и доверието им е загубено – кой ще носи отговорност? Дали еврото като валута, дали политиците, които управляват прехода или обществото, което вярва повече на страховете вместо на фактите…
- Аз бих търсил причините, ако това се случи, а не виновните. По-лесно е да обвиним някого или нещо. Но обикновено, когато нещата не вървят, причините са по-сложни.
Има една такава приказка – успехът има много бащи и майки, а неуспехът е сираче.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
