Христо Димитров: Българите няма да се предадем

Ние сме последната крепост на Европа, казва създателят на ансамбъл “Българе”

https://blitz.bg/intervyu/hristo-dimitrov-balgarite-nyama-da-se-predadem_news1140166.html Blitz.bg

Сигурно са малко хората, които не знаят кой е Христо Димитров - основателят на ансамбъл “Българе”, но едва ли всички са запознати с многобройните му патриотични инициативи и изяви в различните области. И в това интервю едва ли ще стане дума за всички тях просто защото е невъзможно в един разговор. Такъв човек е той - необятен, нетипичен, вдъхновен. Баща на две дъщери с 27-годишна разлика, а съвсем скоро ще стане и дядо. 

- Господин Димитров, догодина се навършват 25 години, откакто е създаден ансамбъл “Българе”. Защо го кръстихте така?

- Един ансамбъл може да се казва “Българи”, но не може да се запази като марка. Защото думата българи означава народа на държавата България. Докато “Българе”, което го има в западното наречие, вече може да бъде запазено като марка. Това е причината. 

Ние представяме фолклора на този народ, логично е да носим и името му

- Кога се чувствате най българин, ако мога така да се изразя?

- На фестивала на фолклора в Жеравна, защото там виждам истинската същност на българите. Същите тези, които не се обичат и се плюят в социалните мрежи, засичат те по улиците с колите и те гледат накриво, изнервени от тежкото ежедневие и напрежението. Там същите тези хора не се държат по този начин. Там са едно огромно братство, едно семейство. Ако някой блъсне другия, се обръща, прегръщат се, усмихват се. Няма го това напрежение. Всички играят заедно на хорото, няма значение кой е беден, кой е богат. Всички са едно. Там е истинската България, тази, която ние трябва да изградим. А щом можем да го направим за 3 дни на една определена територия, защо да не можем да го направим за 365 дни на една малко по-голяма територия?

- Смятате ли, че ще успеем да се съхраним като нация?

- Не само че смятам, че ще се съхраним като нация, но и мисля, колкото и претенциозно да звучи, че ние сме последната крепост на Европа. Тоест, ако другите народи искат да се съхранят като нация, трябва да следват и правят това, което ние, българите, ще направим. 

Когато нямаш семейни ценности, когато либерализмът прави така, че няма значение полът, родителите, майка ти, баща ти... Всичко това може да доведе до изчезването на националното самочувствие, на националната идентичност на един народ. И тук ние, българите, смятам, че няма да се предадем. Тази вълна ще се удари в нас и ще се върне обратно по начина, по който ние се опитваме да съхраним християнските ценности, да опазим традициите, фолклора, езика, азбуката... 

- Кога открихте в себе си тази силна любов към българското, към фолклора?

- Тази любов ни е заложена генетично. Много голяма част от българите я притежават. Но трябва да се отключи по някакъв начин.

- При вас кога се отключи?

- Аз винаги съм харесвал българския фолклор, българските танци, но не съм имал усещане за тази кауза, на която в момента съм посветил живота си. Това стана година и половина след като създадох ансамбъл “Българе”, когато видях какво се случва в залите със спектакъла “Това е България”. Разбрах, че хората в публиката не просто харесват ансамбъла, те се променят. Променя се отношението им към фолклора, към държавата... Някаква друга енергия кипи в тази зала, не просто аплодисменти. Реших, че тази енергия трябва да бъде задържана и да се използва за доброто на България. Тогава създадох движението “Второ българско възраждане”, после “Пазители на българщината” и т.н. 

И реших, че моят живот оттук нататък ще бъде посветен на каузата България

Бил съм някъде около 35-годишен.

- В рода си имате ли хора, които са се занимавали с фолклор?

- Всички. Генетично аз съм взел от всеки един. Само майка ми не е изявен фолклорист, но нейният баща и нейната майка бяха много добри танцьори. Дядо Стоян, на когото приличам от врата надолу (смее се), танцуваше много добре, баба Еленка също. Дядо ми свиреше и на гайда. От тях ми е танцувалният ген. Баща ми беше гениален музикант, а неговите родители - баба ми и дядо ми, бяха музиканти в елита. Така че всички са свързани с фолклора. Няма как това да не дойде при мен.

От майка ми пък идва усещането към литературата, да пиша сценариите. Най-трудното нещо на ансамбъл “Българе” са сценариите. Майка ми го е дала това. Преди да познавам буквите, аз рецитирах “Опълченците на Шипка”.

- По всичко личи, че и малката ви дъщеричка има отношение към танците.

- Няма как да не е така. Децата трябва да надминават родителите, освен ако родителите не ги унищожат. Защото в любовта си те много често правят грешки, правят живота им лесен, а не можеш да изградиш силен характер с лесен живот. 

Ние живеем може би в най-лесните времена на човешката цивилизация

Колкото и да казват, че времената са трудни, не виждам какво му е тежкото. Ако бяхме по време на Втората световна война, какво щяхме да правим? Или по време на османското робство? Да си убиваш детето като Кочо Честименски и Спас Динов, това лесни времена ли са били? Сега много от хората са глезльовци, мрънкачи, на които за всичко им е виновен някой друг, не и те.

- Казахте ми, че ви предстоят много мащабни проекти с ансамбъла. Ще споменете ли някои?

- Ами например на 23 май в зала 1 на НДК ще направим поредния спектакъл на асоциацията на хореографите в България, в който на сцената ще излязат над 1500 танцьори. Представяте ли си, това е нещо невероятно. И този спектакъл се казва “Обичаите на България”. Публиката ще може да види всички обичаи, като се почне от Коледа и се стигне до Димитровден.

На 3 и 4 юли в Габрово, на “Етъра”, правя второто издание на “Нощ в миналото”. Тази година ще бъде посветено на 150-годишнината от Априлското въстание. Като влезеш в “Етъра”, все едно ще бъде в “Под игото”. Ще бъде невероятно като въздействие. 

Имаме и още много други интересни идеи, за които тепърва ще се чуе.

- Винаги сте усмихнат, какво може да ви накара да загубите усмивката си?

- О, аз много често не се усмихвам, но не защото ми е тъжно или съм ядосан, а защото съм концентриран. Когато човек твори, той изпада в състояние на вглъбяване. Аз много рядко правя неща от 21-ви век, обикновено се потапям назад във времето. И тогава съм в особено състояние. Мога да не позная и майка си. Христо Димитров през деня е различен от Христо Димитров през нощта.

- Минавате 55, на сцената не ви ли тежат годините?

- Разбира се, че тежат. Но ако човек иска да бъде жизнен дядо и да бъде активен до по-късна възраст, трябва да се грижи за здравето си

Това всъщност става много лесно. Не като правиш нещо, а по-скоро като не правиш нещо. Аз не пия никакъв алкохол, не пия никакви напитки, освен вода и билков чай с мед. Не ям захар, не пуша цигари. И не правя много, много подобни вредни неща. Ограничил съм ги до нула. Преди години с моите приятели от детинството се бяхме пристрастили към алкохола, аз се откачих от него, те не успяха. И за съжаление, всички вече са мъртви. А аз имам дъщеря на две годинки и половина и моите проекти тепърва започват.

- Как успяхте да се откачите? Казвате го ей така, сякаш е лесно.

- Никак не е лесно. Повярвах в Бог, станах вярващ човек и Господ ми помогна. Бях стигнал дъното, следващата крачка беше смърт. Бях на 24 години и не можех да ходя самостоятелно. От алкохол. Сега съм абсолютно убеден, че до края на живота си няма да сложа капка. Моят принцип е следният - не слагам в устата си нещо, което не бих дал на дъщеря си Хриска. 

- Имате и голяма дъщеря. Разбрах, че скоро ще ставате дядо?

- Терминът й е на 5 април, така че за Цветница или за Великден трябва да имам внучка.

- А това, че имате млада съпруга и малко дете, удължава ли по някакъв начин младостта ви?

- Категорично! И не само. Голямата ми дъщеря е близо на 30 години. Бях на 25, когато се роди, и не усещах бащинството по начина, по който го усещам сега. Съвсем различно е, радостта е съвсем различна. Че това, да имаш млада съпруга и малко дете, те прави по-млад - прави те. Но те прави и много отговорен. Защото аз искам да видя Хриска на абитуриентската й вечер, искам да я видя на сватбата й. Ама тогава ще минавам 75. Искам да съм здрав, активен. 

Не искам да си оставя детето сираче

Баща ми умря на 46 години, аз съм на 56. Само че той не можа да се откъсне от алкохола, а аз се откъснах. Искам не само да съм жив, но и да съм здрав. Ако съм болен, ако съм на легло, или от сутринта почвам с ракията, какъв живот ще живея? Искам да се радвам на внучета, искам да бъда здрав дядо.

- Роден сте във Варна, живял сте в Шумен и Пловдив, сега сте в София. Къде се чувствате най у дома?

- Аз съм от Шумен, майка ми само е отишла в родилния дом във Варна, за да ме роди. Аз съм шуменец, силно съм свързан с Шумен. Постоянният ми адрес е в Шумен, макар че живея в София и в Габрово... Живял съм в Пловдив 11 години. 

Тоест аз имам 4 живота

В София живея от 20 и няколко години, но Хриска и майка й живеят в Габрово, така че в момента най-добре се чувствам при тях.

- Какво бихте посъветвали хората над 55?

- Хората на 55 години имат много точно определени навици и изградена зона на комфорт. Ако те искат да бъдат щастливи оттук нататък, защото 55-годишната възраст е една прекрасна възраст, особено за мъжете, това, което трябва да се направи категорично, е много внимателно да се отървеш от вредните навици, които си изграждал десетилетия назад. И да започнеш да правиш нещата правилно. Това е единственият начин да удължиш живота си, което означава, че трябва да бъдеш много отворен за информация и новаторски идеи, които не са в твоята глава. Защото там има ограничения и рамки, от които трябва да излезеш. Аз мога да кажа, че моят живот започна след 50 години

И от тази възраст се уча да правя всичко по правилния начин. 

- Тоест трябва да се учим непрекъснато...

- По-скоро трябва да се отучим от някои неща. И това е по-сложно. Защото ученето е по-лесно, но отучването е много трудно. Аз на 50 години разбрах, че не мога да ходя правилно, не мога да ям правилно, не мога да спя правилно, не мога да дишам правилно, не мога да си мия зъбите правилно, не мога да правя секс правилно... Че аз най-важните неща в живота си, които правя ежеминутно, ежечасно, ежедневно..., цял живота не съм ги правил правилно. Е, как да се науча сега? Това е най-голямата ми битка.

- Успявате ли?

- В някаква степен - да. Но в някои неща не. Примерно отказването от захарта ми отне 20 години. 

Щрихи към биографията

Христо Димитров е роден на 7 октомври 1969 г. във Варна. Израснал е в Шумен, където започва да танцува под ръководството на хореографа Иван Иванов. От десетгодишен играе народни хора в самодейни състави. След отбиване на военната служба във флота превръща хобито си в професия. През 1994 г. завършва АМТИ - Пловдив, специалност хореография и режисура, в класа на проф. Петър Луканов. През 2002 г. заедно със сестра си Елена Димитрова и зет си Ян Чарлз Андерсон създават Национален фолклорен ансамбъл “Българе”. Продуцент на трио “Уникалните гласове” и трио “Сопрано”. Създател и организатор на ежегодния международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна, където по негова инициатива беше учредено сдружение “Пазители на българщината”.

Създава фондация “Българе”, чиито задачи са да подкрепя, съхранява и популяризира българското фолклорно и културно наследство в България и в чужбина. 

 

Валентина ИВАНОВА

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай