Иван Таков е син на Янчо Таков и внук на члена на ЦК на БКП Пеко Таков - министър на вътрешната търговия от 1962 до 1971 г. , а в периода 1971 – 1986 г.- заместник-председател на Държавния съвет. Червеният наследник е завършил университет в Монреал, Канада. Иван Таков е една от младите надежди на социалистическата партия. Той е член на Националния съвет на БСП. Изпълнителен директор е на инвеститорската компания „Иммофинанс” ЕАД.
- Какво си спомняте от времето, в което баща ви беше в затвора?
- Не много. Бях на три, а брат ми на четири години. На 31 март - рожденият ден на майка ми - дойдоха някакви и отведоха баща ми. Не го видяхме две години и половина…
- Как се държаха властите с вас по това време, допускаха ли ви на свиждане?
- Не се държаха особено любезно със семейството ни. Дядо ми си подаде оставката от Политбюро, майка ми остана без работа с две малки деца... Винаги съм я обичал за това, че издържа този театър.
Дотогава нашата маса беше пълна с хора. После хората изчезнаха.
- Как си обяснявате факта, че само баща ви пострада от „вноса на кожуси”?
- Така е било удобно. Баба ми и дядо ми бяха популярни герои от съпротивата, с по няколко смъртни присъди, а това не се е нравело на някои хора, чиято „героична” биография е била създадена след 9 септември от удобни хора. То не бяха филми, книги, паметници, та чак до „гениалната” идея на Милко Балев да предложат Живков за Нобелова награда!?! За спасяването на българските евреи! Сега звучи комично, но тогава едва ли на някого му е било до смях…
- А дядо ви - Пеко Таков, колко време е лежал в затвора?
- Седем години. Много пъти ми е говорил за затвора. Разказа ми история със съдията по неговото дело, който го осъдил на 14 години. Дали на дядо ми право на последна дума. Той казал: „Господин съдия, от тези 14 години аз ще излежа половината. Другата половина - Вие!”. Стражарят, който пазел дядо ми, го ударил с приклада. Години по-късно съдията бил осъден на 7 години.
- Вие самият също участвате активно в политиката. Пречи ли ви фамилията Таков, за да растете в йерархията на БСП?
- Гордея се с фамилията си. Може на някого да пречи, на мен – не! Никога не ми е пречела. Винаги съм се гордял със семейството ми, никога не съм се срамувал от фамилията си. И за да бъда докрай откровен, ще ви кажа че никога не ми е и помагала. Не разчитам с фамилията си да вървя нагоре, разчитам на собствените си качества.
- А как влязохте в политиката?
- След като завърших следването си в университета „Мак Гил”- Монреал, се прибрах в България, дядо ми вече го нямаше. Той беше почетен председател на една основна партийна организация в София-тази на активните борци. Преди промените имаше и такъв комитет на АБПФК. Ще ви го разшифровам - активните борци против фашизма и капитализма. Години преди 10-и ноември, баба ми Вълка Горанова е била зам.-председател на този комитет. От нея съм чувал - навалицата за активни борци била толкова голяма, че комисията, ръководена от баба, често изпадала в потрес от идиотията на някои кандидати. В началото на 70-те години пред тях се явил млад момък, заявявайки намерението си да бъде признат за активен боец. Баба ми го попитала, в какво се състояла неговата активна дейност преди 9 септември 1944г. (тогава момъкът е бил двегодишен!!!). Отговор - в бебешката количка, в която той лежал напикан, нелегален съсед криел позиви… След 10 ноември тя го разпозна този млад момък –
вече мастит демократ и активен борец срещу комунизма…
Та, прибирам се от Канада и един ден другари на дядо ми от партийната организация на активните борци се обаждат: ”Ще ни е много драго, ако присъствате на едно наше събрание, знаем, че не сте член на партията, заповядайте - ще ви приемем при нас”. До този момент не се бях занимавал с политика. Приех поканата. Интересно ми беше да чуя какво си говорят тези беловласи хора, чиято младост е минала през нелегалност, смъртни присъди, победи и строителство на едно общество, което не се състоя. Шест месеца по-късно ме избраха и за техен председател. Това беше преди осем години. Сега организацията има два пъти повече членове. Половината са мои набори.
- Защо и двамата с брат ви се прибрахте от Канада?
- Когато завърших университета през 2002 година, Господ още ходеше по земята - икономиките вървяха нагоре. Имах предложение за работа там, но домът ми винаги е бил с български адрес. Отидох в Америка да се уча - една година в САЩ и четири в Канада - о`кей, обаче моето име е Иван, а не Джон.
- На коя страна сте в лидерския конфликт в червената партия?
- В БСП лидерски конфликт няма. Просто някои хора трябва да проумеят, че въпросът с лидерството в партията се решава на конгрес, а не по медиите.
- Известно е, че вие сте близък до Сергей Станишев. Как гледате на подигравките на Татяна Дончева, че в БСП „се държи на всички исторически фамилии и всички техни представители”? Според нея старото Политбюро „счита, че властта му се полага като слънцето и въздуха на всяко живо същество”?
- Трудно ми е да вникна в дълбоките прозрения, до които е достигнала Дончева. А в това, партията да държи и да уважава историята си, не виждам нищо лошо.
- Какви са целите ви в политиката – депутатско място или нещо повече?
- Моите цели и действия в политиката не са свързани с постове. По-скоро са продиктувани от необходимостта от постигане на по-осезаема социална справедливост в обществото ни. В момента в политическото пространство има тежък дефицит на нови идеи, както и на решения в конкретни проблемни сектори.
- Господин Таков, вие сте председател на активните борци против капитализма, но се занимавате със строителен бизнес. Как спечелихте първия си милион?
- Веднага, щом го спечеля, ще ви разкажа.
- Говори се, че сте инвестирали 45 милиона евро и сте застроили остров? Какъв е произходът на парите?
- Принципно малкото острови, които се намират на територията или в акваторията на България, доколкото знам, са публична държавна собственост и няма как да бъдат „застроени”. Предполагам, че вие визирате проекта до Созопол, който реализира инвестиционният фонд, в който работех. По-голямата част от средствата по този проект са осигурени посредством банков инвестиционен заем. Постановките, че аз съм инвестирал и че е застроен остров, просто не са верни.
- В колко фирми участвате и с какво освен строителство се занимавате?
- Нямам участие във фирми.
- Как ще отговорите на тези, които смятат, че сте от хората, получили куфарче с пари преди години?
- Че трябва да са били сериозно впечатлени от моите способности, имайки в предвид, че по това време съм бил на 10 години.
- Наистина ли баща ви ви е купил и преписал апартамент на шикозната улица „Велико Търново”10 за 3000 лева?
- Не е истина! Нито ми е купувал, нито ми е преписвал апартамент. Баща ми и майка ми са ми дарили семейния си апартамент.
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА, в. "ШОУ"
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
