Вече не гледам телевизия, споделя култовият водещ
Култовият тв водещ, продуцент и писател Къци Вапцаров застана единствено пред вестник „ШОУ”, за да разкрие дълго отлежавали във времето истини – за телевизията, за шуробаджанащината в нея, за ударите от страна на Слави Трифонов…
Къци Вапцаров е роден на 25 юли 1963 г. в Русе. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1998 г., а през 2008 г. се дипломира и като филмов режисьор. Телевизионната си кариера започва в „Супершоу Невада” по БНТ, а впоследствие става водещ на познатото на всички „Риск печели, риск губи”. Предаването е спряно през 2005 г. и Вапцаров тръгва по нов път – този на продуцент и писател. Зад кадър създава някои от най-популярните телевизионни предавания - „Кой е по-по-най?” и „Горчиво”, “Любовни игри”, както и филма „Добре дошли на Земята”, който печели първа награда на фестивала за независимо кино във Филаделфия, САЩ. Преди да стигне до последната си книга „Простотии стоп”, Къци Вапцаров издаде и двутомника „Секс за душата“. Какво се случва в неговата душа научите от най-искреното му интервю.
- Къци, защо нито една телевизия не ви пусна да анонсирате книгата си, как си обяснявате това “специално” отношение?
- Айде де… много добър въпрос. От bTV казаха: „Ще те поканим в сутрешния блок през август, защото книгата ти е сезонна”. Ха-ха! Така и не се случи. Ако сте зачитали „Секс за душата”, да знаете, че е сезонно четиво, да не се чете през зимата.
- Искам да ви попитам директно – защо bTV свали от ефир предаването ви “Горчиво”, след което се заговори, че същото ще последва и за “Кой е по-по-най”?
- За „Кой е по-по-най” не се е говорело. То има добър рейтинг, радва аудиторията, много добра възможност за изява е за малките дечица, които винаги ни изненадват със смехории от сорта: „Моят татко работи… прави оТкачени тавани”. В случая с „Горчиво” и „Любовни игри” кризата сви разходите на телевизията, а на мястото на „Риск печели” трябваше да наместят „приятелско” шоу.
- „Приятелско шоу” казвате?! Има ли в такъв случай истина в твърдението, че сте спрял да се изявявате на екран заради режисирана от Слави Трифонов кампания срещу вас? Тогава си спомням, че казахте едни крайно силни думи: “Умрях пред очите на всички”...
- Да, малко странно ми беше, че
когато към мен летяха камъни от „Шоуто на Слави”, никой не посегна с ръка да ги спре.
Дори когато пребиват човек на улицата, се очаква да се намесят будни граждани. А в този случай беше по телевизията (на площада демек) и нищо - нито будни, нито спящи. По-скоро дойдоха сеирджии, които се опитаха да ме провокират и аз да мятам по него, майтап да става. Но не успяха да ме предизвикат. Бях възприел логиката има Господ, той всичко гледа и знае в кое какъв смисъл има.
- Защо отношението на Слави Трифонов към вас е такова, как си го обяснявате? Изобщо двамата някога налагало ли се е да делите каквото и да било, за да се стигне до такава размяна на удари под кръста?
- Никога не съм делил нещо с него. Не съм имал контакти. Попитайте го.
- Май играта ви “Риск печели, риск губи”, която иначе беше много успешна, беше изхвърлена именно заради продукцията на Трифонов “Вот на доверие”...
- Това е истина. На мястото на „Риск печели” сложиха „Вот на доверие”, което не просъществува дълго, но това е положението.
- Сега се говори, че под натиска на Слави Трифонов от ефир ще си отиде и хитовото шоу “Господари на ефира”... И логичният въпрос е – кой всъщност е Слави Трифонов и защо „мести пешките” в bTV? Да не би той да е днешният медиен диктатор?
- Нямам представа. И да кажа нещо, ще е само слух и няма да е коректно. Така или иначе, той е момче за политически поръчки и там някъде се крие истината.
- В този смисъл трудно ли се преразпределя тв баницата? Явно интригите са неделима част от този бранш…
- Тв баницата трябва да се разпределя на принципа: Кое ще е интересно за зрителя, какво иска той, какво го радва и кое го прави по-добър. За жалост при определяне на програмите факторът зрител и още повече добър зрител
са на последно място.
- В момента кои са тези, които, така да се каже, “разпределят баницата” според вас?
- Не мога да кажа някои, които обичат баница, очевидно. Лошото е, че в повечето случаи сътворяват големи бози, но това е нормално, баница с боза вървят заедно, като баджанак с шуробаджанак.
- Колко пъти сте оставал разочарован от колеги, от близки познати, дори от приятели досега, и наистина ли никой не ви подаде ръка в шоубизнеса, когато имахте най-голяма нужда?
- В нашата работа ръка ти подават само ако трябва да свършиш нещо…
Ръце си подават в по-приятелски среди, не съм от тях.
Там умеят да се договарят, да си делят едни пари, да организират схеми,
много са добри в това. Признавам си, не знам как точно става, аз мога само да работя и да правя забавни продукти, това е нещото, което знам как става, в другото съм много бос.
- Ако трябва да оцените според някакви лични критерии родните телевизии, какви биха били оценките за БНТ, за bTV, за Нова?
- Да си призная, почти не гледам телевизия. Включвам само първия брой на ново шоу или сериал, за да се ориентирам, и повече не гледам, нататък е ясно. Телевизиите са приели една много удобна за тях логика: „Хората обичат простотии и затова правим такива предавания. Ей, да обичаха друго, какви неща щяхме да направим!”… Ужасно престъпна логика, която оправдава безчинствата. Ами опитайте бе, хора, направете нещо различно, и то качествено, и тогава да видим дали хората няма да го харесат. Но не - обикновено дават на някой некадърник да направи нещо, той, разбира се, прави някаква половинчата боза и на базата на нея казват: „Ето, хората не харесват такива работи”. Хората не искат идиотът, който го е правил, не вида предаване. Колко чужди формати така отидоха на кино. Успешни в чужбина, тук направени по комсомолски. Аз обичам киното и гледам много филми. А и имам чувството, че хората като мен стават все повече и повече. С навлизането на интернет телевизията съвсем умира и тогава
шуробаджанашките схеми съвсем ще закъсат.
Интернет, книгите и филмите ще са голямо предизвикателство пред връзкарите. Надявам се тогава да се обърнат към можещите.
- Къци, докато се случваха тези тв рокади, рефлектирали по един или друг начин върху живота ви, вие завършихте кинорежисура в НАТФИЗ, отдадохте се и на литературно творчество. Какво друго?
- Литературното поприще у нас не е път. Това го правих за удоволствие. Тук по тези географски низини не можеш да живееш от книги.
Завърших кинорежисура, защото много обичам киното, дипломният ми филм „Добре дошли на Земята” се прие много добре на над 12 международни кинофестивала, 4 от които в Америка. И отново българската драма - когато кандидатствам с проекти тук, на този факт казват: „Ние от това не се водим”. Ако не се водиш от качеството и успеха на последния филм на режисьора, то от какво точно се водиш? Явно и в киното „знаят как стават работите”. Драмата е повсеместна.
- Давате ли си сметка, че, образно казано, докато враговете ви са “на педал”, вие успявате много в личния си живот? Например това, че през 2007 г. се сдобихте с трети син – Йоан…
- Да имаш деца е много трудно, ако искаш да си добър родител, разбира се. Аз се старая, въпреки че не винаги успявам. Семейството и родителството отнемат страшно много време и енергия, но категорично смятам, че си заслужава. Няма по-голяма радост от децата.
- А по-големите му братя Алек и Асен как се чувстват и с какво се занимават?
- Най-големият - Асен, свири като бесен на китара. Опитва от всичко - хеви метъл, фламенко, джаз, композира с разни компютърни програми. Алек се опитва да свири на пиано, но е още малък. Йоан и той налита на пианото, но едвам стига до него.
- Какво се случва с детската градина, която създадохте? Криза е, а инициативата ви е наистина похвална!
- Това беше моя мечта от 10 години. Ако за нещо съжалявам, то е, че не я открих още 2000-та. Винаги съм искал да направя едно място, в което да цари детската магия. Да не е казарма, децата да се изразяват свободно и творчески, да имат допир с изкуството, приказката, музиката, някой професионално да развива мозъчетата им с интересни игри и тестове. Мозъкът на човек се оформя на 80 процента до 7-годишна възраст, затова е от изключително значение за мъниците да си развият колкото може по-добре невронните вериги още в детската градина. Да им щракат мозъчетата, защото това ще е от изключително значение за бъдещето им. Щастлив съм, че успяваме да го правим в „По-по-най”. Целият си опит от артистичния и шоубизнес съм вложил тук.
- Съпругата ви Меги никога ли не се е опитвала да ви разколебае да спрете да се занимавате толкова активно с тв занаят, докато го правехте? Все пак това е среда, която причинява голям стрес, много напрежение...
- Меги никога не ме е разколебавала да върша едно или друго, винаги е била до мен и ми е помагала с цялото си сърце. Сега е чудесна учителка в артистичната ни детска градина. Разказва приказки, играе игри, учи децата на английски, пее много добре. Тя завърши психология и това много й помага в работата с децата.
- Някога бил ли сте изкушен от политиката?
- Политиката винаги може да бъде изкушение, защото това е пътят да повлияеш върху живота на хората и да го направиш по-добър. Но тя е работа за професионалисти, за хора, които имат определени умения и опит в тази посока. Не смятам, че съм подготвен за такова нещо. Иначе имам нужния идеализъм, но не съм сигурен, че в нашия случай политиката борави с такива понятия като доброта, идеализъм и морал.
- Последно да ви питам каква е тази история със заплахата от убийство, заради която сте подал молба за оръжие в МВР още преди три месеца? Наистина ли някой ви заплашва, ако, разбира се, има истина в тези писания?
- Това са пълни измишльотини на жълтата преса. Няма такова нещо. Както че съм се пропил от депресия, че бия децата си и всякакви други простотии.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
