Калин Терзийски е сред най-провокативните и популярни български писатели. Първите си творби пише като ученик в Националната природоматематическа гимназия. 

След отбиване на двугодишна служба като граничар, записва медицина във Висшия медицински институт в София. Специализира психиатрия, а докато учи, работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

След завършването си става психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски” в Курило. Усърдно публикува във вестници и списания. През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест – палил огън на площада пред Народното събрание. Бил е сценарист на предаванията „Канелето”, „Хъшове”, „Шаш”, „Пълна лудница”, „Досиетата Хъ”.

През 2010 г. излиза романа му „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. В него популярният писател споделя опита си от терапията на алкохолизма в работата му на психиатър. Ето какво каза Терзийски по актуални политически въпроси в интервю за "Уикенд".

- Слави Трифонов във властта... Изненадан ли сте от избора на българския народ, г-н Терзийски?

- Не, никак даже. При такива събития ме обзема едно такова малко злорадо, но като цяло мъдро настроение, при което човек и се подсмихва, и въздиша. И си казва: „Че какво друго? Знаех си”. Слави Трифонов е еманация на „българщината” във всеки един смисъл, но най-вече в лошия. Тоест, в байганьовския. Гръмогласен, нахален, нахакан, но в същото време конформист.

Спомняте си как бай Ганьо сърба супа и казва: „А, ний много обичаме супа. Ний чорба не ядем, чорбата е турско ядене”. Слави е музикант, виолист, който сякаш се срамува от това и още от младеж (когато имитираше някакъв футболист) започна да имитира мутра. Той е може би най-успешният майстор в едно умение – да прикрива, че знае кой е Брамс! Защо, се питаме ние?!

- Хубаво се питате, до какъв отговор стигате?

- Ами, защото ако „българският народ”,  т.е. тоя, из който се е пръкнал бай Ганьо, а не българският народ от който е произлязъл Алеко, ако го заподозре този ми ти байганьовски български народ в „познаване на Брамс”, ще го възненавиди. Та как така! Тоя знае кой е Брамс! „Алоу, ти да не си нек`ъв интелигент, бе селски”, веднага ще го питат.

Ако някои от неговите избиратели го „хванат”, че знае кой е Брамс, Слави ще се превърне в една от ония омразни „учени глави”, които се фукат, че са чели книги, че знаят някакви засукани европейски музики. Байганьовският народ очаква от него друго: „Я си бичи яко чалгата и си гледай кефа”. Гордей се, че си чел една-две-три книги, че си безцеремонен и груб, че си пробил с нахалство.

Има едно качество, апропо, което страшно въздейства на българите от този вид. Те като хора без самочувствие, страшно се впечатляват и дори възхищават от безочливите и арогантните, от нахално самоуверените. Наричат ги „мъжкари”. Наричат ги „стабилни”. Това възхищение, за жалост, показва ниска самооценка и примитивност като при вълците и маймуните – приклякване пред агресивния алфа мъжкар, че чак е противно да се гледа. Слава Богу, аз знам, че не това е целият български народ.

- Какъв сценарий ще напишат трифоновите сценаристи за България? Имате ли предположения?

- Най-вероятно няма да се стигне до писане на никакъв сценарий. Това беше едно шоу. Гледайки, ми се струва, че в някои неуловими мигове те се кикотят като деца, които са направили някаква пакост. Все едно скришом се споглеждат и си казват: „Не може да бъде, направихме ли това? Вярно ли го направихме? Айде да бягаме, докато не са дошли възрастните”! Саката им стоят нелепо, яките ги стягат.

Самите те се надуват и правят сериозни муцунки като малки деца, които си играят на възрастни. Всичко изглежда все едно аха-аха и ще прихнем от смях. Но то пък вече не е и до смях. Особено вреден става един човек, който усеща колко нелепа е „сериозната му поза”, и затова започва да се самонавива и да се самоубеждава, че наистина е сериозен и „наистина е политик”. Той така се „свръхамбицира” да заприлича на „сериозен политик”, че започва да прави крайни и опасни неща, за да се докаже.

- Кой ще бъде големият губещ от парламентарното шоу и ще има ли печеливш?

- Губещи са всички. Но и печеливши са всички. Демокрацията, всъщност, е именно това шоу. Тя е куп от усложнения, грешки, опити, криволичения. Но това показва именно, че се практикува демокрация. Иначе, ако трябва да се „оправят нещата”, идва един садистичен диктатор от типа на Сталин и нещата наистина се оправят!

СССР наистина е изживял небивал икономически, военен, политически, космически и т.н. възход колкото и ужасно да звучи, но погледнато през „статистическата призма” е така в сталиновата епоха. Но той е граден върху костите на милиони и милиони невинни жертви. И най-вече с цената на свободата.

Така че – нека ги има всички глуповати колизии на демокрацията -  да им се смеем и да се радваме, че не е дошъл някой чичко с мустаци да ни „оправя”. Ужасявам се от идиотизма на тия, които смятат, че е добре да има „силна власт”. Напротив, трябва да има слаба власт, която да слуша народа. И тъй като народът е просто всички ние, тоест има ужасно противоречиви желания и интереси, нещата ще вървят бавно и объркано.

- По времето на Иван Костов пишехте сценарии за предаванията на Слави Трифонов. Разкажете някои интересни спомени от онова време...

-  Всъщност, пишех сценарии за радиопредаване, което беше продуцирано от негови подчинени – Стефан Рядков и Евтим Милошев, доколкото помня. И имаше ужасни проблеми с плащането на заплатите...

- Така ли?

- Да, не получавахме пари с месеци. Но това не е чак толкова весело. Ха! Това е една такава - българска веселба. Но пряко за Слави съм работил да речем един месец в „Хъшове” и бързо-бързо избягах при Камен Воденичаров в „Каналето”. Все пак аз тогава работех и в психиатрия като лекар и ми беше достатъчно като изпитание за нервите. А и освен това, когато си вече лекар, тоест имаш самочувствието на образован човек, някак ти е неприятно да си близо до някой, който се държи като говедар. Гръмогласен говедар.

- Успяхте ли да вземете дължимия си хонорар тогава?

- Господ да търси сметка на Моисей, защо е счупил третата плоча от скрижалите?! Шегувам се. Който има съвест, помни дълговете си.

- Вие познавате Трифонов отдавна. Защо според вас не застане открито пред избирателите си, а предпочита да общува чрез Фейсбук?

- Доколкото знам, Слави е със сериозно хронично заболяване. И ето затова и на мен ми е съвестно да се „заяждам” с него. За свое оправдание ще кажа така: „Аз се заяждам с явлението, с институцията, с властта, която той (социалното явление Слави заедно с хората около него) акумулира и налага в действие. А за самия него, доколкото човек може да се дели така на „социална” и „лична” част, ми е мъчно и изпитвам състрадание като към болен човек. Няма страдащо същество, за което да не ми е мъчно.

- Какъв би бил вашият поетичен отговор на „шат на патката глава” и „ще ти скъсам гъза”?

- Ще кажа така: „Ужасявам се, когато видя хора, които не ги приемат като пародия, а ги пеят като химни на „българщината” , а именно на оная „българщина” – байганьовската. Докато Слави и компанията му, а е имало и има сред тях актьори и сценаристи, които искрено харесвам, та докато иронизираха и пародираха простотията – беше доста добре.

За самия Слави не знам дали е имал моменти, в които е разбирал, че целта е да се осмее простотията, а не да се въздигне в културна ценност. Не знам дали е имал такава фина способност за диференциация, че да различава „народната веселба” от пародия. Според мен той просто от самото начало си харесваше дивия, вулгарен хумор, както и чалгата и ги предлагаше като чиста монета, не ги пародираше.

И така – те престанаха да пародират чалгата. Те й повярваха. И по някакъв начин я легитимираха сред народа. А народът е „същество” с много слаб естетически имунитет по куп причини. И всякакви мръсни паразити и зарази от сорта на чалгата лесно му се лепват. Слави и компанията имат доста голяма исина за това.

- Кого бихте избрали за министър-председател на страната, ако имате такава възможност?

- Както казва Умберто Еко – интелектуалната функция е да предизвикваш кризи в редиците на своите съмишленици. Тоест, леко да ги учудваш и объркваш, за да им се проясни по-късно.

Бих предложил един датски режисьор – Йенсен мисля се казваше, който е направил филма „Ябълките на Адам”. Който може да направи такъв фин, хуманистичен филм, той може да помогне и на една страна да стане по-фина и хуманна. А това, че не е българин, а скандинавец мисля, че само помага. Приемете ексцентризма ми просто като лекарство за ясно зрение.

- Биха ли „млели брашно” Тошко Йорданов, Мая Манолова, Татяна Дончева и Мика Зайкова – безспорно интересни типажи?

- Да, разбира се. Биха млели брашно, биха орали, биха вършали, биха вършили всякаква селскостопанска работа. Сигурно те нямат нищо против – само господарите им да ги дават под наем. Шегувам се. Всички са чудесни. Погледнати от по-високо – човешките суетни и „меления на брашно” изглеждат и забавно, и поучително. Като басня с животинки.

- Кой е любимият ви световен политик и защо?

- Вероятно Джон Ленън. Защото е написал „Give peace a chance”. Ако това не е велик политически акт -  здраве му кажи. Но може би и Джордж Харисън, заради концерта за Бангладеш в 1971 г. Ето това е политика. Политиката на великите, добри хора.

- Простихте ли на Слави, че дълго време изкарваше пари на ваш гръб с различни скечове?

- Е, Слави не ги е измислял, та да прощавам на него. А на този, който ги е писал – няма как да простя, в смисъл няма и какво – те бяха толкова слаби и глупави, че не става въпрос прощаване, а за състрадание към клетия човек.