Има ли чиновник от военното министерство, за когото Томислав Дончев твърди, че е замесен в истерията с отнемането на деца, какви са амбициите на ВМРО за местните избори, ще напуска ли властта партията на воеводите.

На тези въпроси отговаря вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов в интервю за в. Труд.

Той говори и за условията, които правителството ни поставя пред Северна Македония преди началото на преговорите за членството u в ЕС.

Кой е той?
Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе.

През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира Нова българска история, политическа история на балканските държави, национално освободителното движение в Македония и Тракия, политически движения в България.

От 2014 е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт – гр. София.

През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург.

Председател е на ВМРО – Българско национално движение. Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.

– Намерихте ли чиновник от военното министерство, за когото Томислав Дончев твърди, че замесен в истерията с отнемането на деца?
– Той не спомена имена, аз поех ангажимент да проверя. Направих проверка по линия както на нашите служби, така и на прокуратурата. Срещу служител на Министерство на отбраната няма нищо, което да се проверява. Няма нито обвинения, нито съмнения.

– А как се появи в публичното пространство името на шефа на пресцентъра на военното министерство Александър Урумов?
– Написа го във фейсбук ръководителка на едно от умните и красивите НПО-та – „Правосъдие за всеки“. И оттам най-вероятно вашите колеги започнаха да питат.

Въпросният Александър Урумов, който е шеф на пресцентъра на Министерство на отбраната, не е участвал в подобни акции.

Ако някой действително е заинтересован да научи кой е в основата на истерията с отнемането на деца, е добре да се позаинтересува дали на местно ниво тези неща не са правят на политическа основа, заради местните избори.

Смятам, че който отправя съмнения, би било редно да има и конкретни данни. Защото в противен случай създаваме шум в системата за няма нищо.

– А Вие попитахте ли Томислав Дончев откъде има информация за чиновник от министерството Ви, който е замесен с пускането на слухове за отнемане на деца?
– Не съм го питал. Според мен който съобщава такава информация, би следвало да я подкрепя с факти. Това, което аз направих, бе да извикам съответния служител на разговор.

В прав текст му зададох въпроса и получих категоричен отговор, че той не е участвал в подобни неща. Ако се окаже, че това не е вярно, служителят ще си понесе отговорността. А тя е освобождаване от работа.

Но към момента нямам никакви основания, тъй като вече трети ден никой не е предоставил нещо, което да доказва твърдението.

И фактът, че соросоидно-джендърските среди лансират неговото име, ме навежда на съмнението, че това е опит за политическа спекулация.

Още повече, че г-н Урумов е известен с това, че беше първият, който сигнализира обществото, включително и мен като вицепремиер по сигурността, за опасностите от Истанбулската конвенция.

И беше един от най-активните противници на тази конвенция.

– Само местните избори ли са повод за провокацията, която бе направена сред ромите в няколко града?
– Моето мнение е ясно и категорично. Записал съм го и в концепцията за решаване на циганския въпрос. Мястото на учениците е в училище.

Те не само, че не трябва да бъдат вадени от училище, но държавата трябва да упражни целия контрол и строгост, за да ги принуди да ходят на училище. По време на всяка предизборна кампания определени политически сили смятат, че с определена кампания могат да нанесат удар на правителството.

За съжаление, това е практика от близо 30 години. Не се интересуваш какво става с държавата, това дето го правиш дали не граничи с национално предателство и го правиш, за да се докопаш ти до властта. Това е практиката в България. Покрай евроизборите имаше една истерия, сега друга… Това е практика.

Ще видите как ще стане прегрупирането на втория тур в София. И ще разберете за какво става дума. Нещата са нарисувани, а играчите са толкова елементарни и прозрачни, че няма нужда да си Джеймс Бонд, за да разгадаваш комбинациите. Играчите най-често са изпълнители на чужда воля и стремежът им е да се харесат някъде навън.

Това е жалко. Много политически играчи са готови да ощетят държавата, да нанесат поражения и негативи, само и само да се докопат до властта. Мисля, че и на тези местни избори няма да им се получи, но те пробват.

– Какви са амбициите на ВМРО за местните избори?
– Амбициите ни са да се представим по-добре от миналия път.

– Колко кметове на общини и съветници имате сега?
– Имаме трима общински кмета и сто трийсет и няколко съветници. Изборите ще покажат дали доверието към структурите ни се е увеличило. За нас това е важно.

Смятам, че ще постигнем по-добри резултати от 2015 г. За пръв път имаме кандидат-кметове в 200 общини. На миналите избори имахме в 156 общини.

– В колко общини играете заедно с НФСБ?
– Основните ни партньори са НФСБ и ГЕРБ. В трийсетина общини участваме заедно с НФСБ и ГЕРБ, на други места – само с НФСБ.

– В София битката ще е много оспорвана. Какви конкретно са измеренията за успех на ВМРО в тази надпревара?
– Успех е да спечелим изборите в София.

– Това е нереалистично.
– Кое е нереалистично? Очакванията на столичани бяха за сериозен дебат по проблемите свързани с кварталите.

Защото много се направи за централните райони на София и това е видно. Но София не е само по жълтите павета. В София има и „Овча купел“, и „Младост“ и „Дружба“ и т.н.

– Волен Сидеров отправи покана за физически двубой към вашия кандидат Ангел Джамбазки. Да не би тази патриотична кампания да Ви изглежда красиво?
– Ние не водим негативна кампания. Ако някой се опитва да се прави на бабаит, това е за негова сметка. Г-н Джамбазки не може да участва в подобен двубой, той не може да пие толкова. Аз съм го възпитавал, той от 16 г. е при мен, да уважава по-възрастните хора и да не им посяга.

Другият вариант е да се състезават по думкане на барабанчета… Казвам го с насмешка, защото това е смешно и жалко. Мисля, че кандидатурата на г-н Джамбазки е сериозна. Той е човек, който се е доказал не само като политик.

Джамбазки беше и два мандата общински съветник преди да стане евродепутат.

На нещата, за които той говореше през първия си мандат, някои гледаха с пренебрежение. Става въпрос за наркоманиите, за циганската престъпност, за сигурността в периферните райони на София, за необходимостта да не направи нещо и за кварталите на столицата… Защото столицата не е само да показване на чужденци. Да покажеш какъв нов площад си направил и как си ремонтирал шадравана.

Не е важно какво ще види един чужденец и дали ще остане възхитен от новите плочки. Важно е какво мисли човек, който живее в „Младост“, „Дружба“, Люлин“, „Надежда“, „Обеля“… Какво се случва с инфраструктурата в кварталите, с детските градини.

Коментирахме, че в Пловдив, при мандата на Славчо Атанасов бяха направили безплатна детска градина. Важно е да се стимулират образованите семейства, които имат второ и трето дете. За тях би следвало да има облекчения.

Това е политиката, която трябва да се води. Останалото е за пред медиите и за пред чужденците. Жалко е, че битката за София се извращава в битка дали правителството трябва да остане, или не трябва да остане.

Това е големият напън на някои от опозиционните кандидати, включително и на такива които наричат себе си десни, а всъщност са ултралиберално и соросоидни.

– Ако до балотаж стигнат Йорданка Фандъкова и Мая Манолова ВМРО ще призове ли своите избиратели да гласуват за Фандъкова?
– Към момента нямам такава дилема, защото основната ми грижа и основното нещо, което съм посочил като цел на структурите ни в София е битка докрай за участие в балотажа.

Оттук нататък решава негово величество българският избирател. Той решава кой и как ще подреди.

И като видим решението на българския избирател, тогава ще можем да коментираме.

Но такава дилема и такъв въпрос не стои пред нас. Подчертавам, че не сме поемали и ангажимент – нито към един, нито към друг. В края на краищата подобен подход не е коректен към избирателите.

– Преди десетина дни казахте, че нa тoзи eтaп Бългaрия нe трябвa дa дaвa зeлeнa cвeтлинa зa зaпoчвaнe нa прeгoвoри, дoкaтo нe бъдaт изчиcтeни вcички фaлшификaции oт иcтoриятa нa бългaрcкия нaрoд в Мaкeдoния.

Заплашихте и че ще напуснете властта. Тръгвате ли си от правителството след като то реши, че ще дадем подкрепа, независимо от неразрешените спорове?
– Правителството се съобрази с всички бележки, които съм правил не само сега, но и преди години. Всички съображения за условия към Македония присъстват в позицията, която правителството прие в сряда.

– Тази позиция не е ли твърде пожелателна?
– Няма такова нещо.

– Как да няма, след като към 17 октомври, нито един от спорните моменти свързани с историята няма да има решение?
– Нека бъдем наясно с процедурата. Това, че на 17 октомври, държавите членки на ЕС може би ще решат да започнат преговори с Македония, не решава проблема.

Проблемът се решава когато се насрочат първите междудържавни конференции и точно тук съм поставил много ясни и категорични условия.

Преди първата междудържавна конференция Македония трябва да изпълни тези, тези и други условия. Примерно, да завърши работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.

До насрочването на втората конференция също има условия, които трябва да бъдат изпълнени. Това е максимума, който може да си позволи една държава като позиция. Най-вероятно и Гърция ще излезе със свои бележки.

С Македонския въпрос аз все пак се занимавам от 30 години. За пръв път българско правителство застава толкова ясно и категорично с условия към Скопие.

Оттук нататък обаче мачът не е свършил. Поставени са за първи път условия за много сериозни неща като реабилитация на репресираните от югославско комунистическата власт в Македония лица, заради българския им произход. Поставен е въпросът за премахване на всички паметници, надписи и други знаци, които квалифицират България като окупатор.

Защото на много места в Македония, въпреки големите приказки за приятелство стои надпис „бугарски окупатор“. Македония има два варианта – единият е да избере пътя на Турция, да шикалкави и да стои 50 години в антрето.

Другият вариант е като нормална и цивилизована държава да се съобрази и изпълни поставените условия. Взел съм като практика преговорите на Хърватия. Словения и беше поставила подобни условия. Преди насрочването на първата междудържавна конференция Словения настоя за изпълнение на условията, Хърватия се съобрази с тях и са забравили, че са членове на ЕС.

Ако Македония иска да продължи да хитрува и да смята, че може да наложи като национална идентичност комунистическата си идеология, нека продължават. И ще стоят в антрето. Като гледам, в Скопие не са много щастливи от решението на Министерския съвет. Те смятаха, че могат да преодолеят ясната и твърда позиция на България. Нека да видим селската хидрост, или българската прагматичност ще надделее.