Карло Луканов пред "ШОУ": Ръководството на БСП предаде баща ми!

<strong>- Защо създадохте фондацията &ldquo;Бащи за отговорно родителство&rdquo;, господин Луканов? Защитата на бащите се превърна във ваша кауза... <br /> </strong><br /> - Фондацията &ldquo;Бащи за отговорно родителство&rdquo; беше създадена, като се сблъсках със семейното право преди години. Виждайки колко е несправедлива системата, трима бащи решихме да създадем фондацията. След това покрай нас се събраха още хора. След това създадохме сдружението &ldquo;Детство и с тати&rdquo;, което имаше за цел да събере членска маса. Борим се за равноправие, защото в тази област бащите са жестоко дискриминирани! Дискриминацията е на базата на съдебната практика, която е по кодекса от 1968 година. През 1974 година пленумът на тоговашния Върховен съд е приел едно постановление, което за времето си е било доста революционно. Но в него има точки, които казват, че майката е по-подходяща да отглежда малки деца и момичета, а бащата е по-подходящ да отглежда момчета в пубертетна възраст. Въпреки че там са изброени много други критерии като възпитателски качества, привързаност на децата, история на полаганите грижи, условия за помощ от трети лица и т. н., дълги години за съда основният критерий са били възраст и пол на детето. И най-често децата са били присъждани на майките! Това постановление би трябвало да загуби сила още със Семейния кодекс от 1985 г., но това не само че не се случва, ами то има все по-голяма сила. И при новия кодекс от 2009 година, то продължава да действа, макар че някои негови части му противоречат. Например, според това постановление, не е възможно двамата родители да запазят родителските си права. В нашето семейно право има една много странна конструкция &ndash; и двамата родители остават титуляри на родителските права, само че само единият от тях ги упражнява. Да, де, но този, който не ги упражнява, на практика е приравнен с онзи родител, който е наказан с ограничаване или с лишаване от родителски права! А това се прави при някакви действия от страна на родителя, които са заплаха за детето! А в първия случай имаме двама нормални и грижовни родители, но съдът трябва да избере... само единия! Тръгне ли съдът да избира единия родител, ако двамата не могат да се споразумеят помежду си и не могат да си поделят детето, започва една безумна война кой да спечели родителските права! Тази война е съпроводена с <br /> <br /> <strong>всички &bdquo;екстри&rdquo; &ndash; очерняне и оплюване </strong><br /> <br /> на другия, защото всеки се стреми да докаже, че е по-добрият! Никой не може да ме убеди, че това е в интерес на детето! Самият закон и самата съдебна практика те карат да воюваш! <br /> На много места в развития свят, въобще не се търси вина за развода, защото е много трудно да се определи от кой точно момент да се издирва вината, а и издирването на вината не води до нищо добро. Това само ожесточава и без това влошените отношения на родителите, което също не е в интерес на децата. Като се приемаше новият Семеен кодекс, на кръгла маса в парламента бяха поканени преподаватели по семейно право от Западна Европа и тогава една от тях даде следния пример за търсенето на вината за развода: &ldquo;Представете си, мъжът набил жената! Да, де, но я набил, защото тя му изневерила! Да, де, но тя му изневерила, защото той преди това половин година не я е погледнал! Но той половин година не я е погледнал, защото тя станала 100 кила! Да, де, но тя станала 100 кила, защото той направил еди какво си&hellip;&rdquo;. И преподавателката попита: &ldquo;Хайде, сега ми кажете от кой момент нататък трябва да започнем да изследваме вината?! И това изследване какво ще ни даде? Как ще се отрази на интереса на детето?&rdquo;&hellip; Разбира се, има поведение на родителите, което не може да не бъде взето предвид - когато има насилие или единният родител не желае да се грижи за детето си, но това не са болшинството. Битува мнението, че повечето бащи не искали да си гледат децата, но наскоро Асоциация &ldquo;Родители&rdquo; проведе изследване, което показва, че 2/3 от бащите желаят активно да се включват в отглеждането на детето, което не кореспондира със стереотипите, които се налагат.<br /> Сегашният Семеен кодекс позволява да се прилага това, което на Запад е най-популярно &ndash; споделеното родителство. Само че, за съжаление, съдиите не искат да го прилагат! Карат си постарому! Много малко са съдиите, които ще се съгласят да утвърдят споразумение за съвместно упражняване на родителските права. <br /> <br /> <strong>- Какво стана в случая с вашата дъщеря?<br /> </strong><br /> - В началото с майка й имахме сериозен конфликт, <br /> <br /> <strong>но се уморихме да воюваме </strong><br /> <br /> и успяхме да се споразумеем. От доста дълго време вече е така, а и дъщеря ни стана по-голяма - 14-годишна е, и вече сама си избира при кого да бъде. Вече въобще не гледаме споразумението - тя идва при мен, когато си реши. Като беше по-малка, чат-пат съдебното споразумение не се изпълняваше.<br /> Но аз не съм създал фондацията, за да решавам личния си проблем. Винаги съм бил наясно, че дори да се преборим за промяна на законодателството, то няма да ме огрее мен, а ще бъде за другите след мен. Но все повече се говори за споделеното родителство, за бащинството, за това, че бащите са дискриминирани. При приемането на Семейния кодекс успяхме да вкараме с помощта на адвокат Иглика Иванова, която тогава беше депутат, няколко много съществени текста за разширяване на режима на лични отношения &ndash; в него да бъдат включени празници, половината ваканции на децата&hellip; Преди това го нямаше! Това, че правото на лични отношения е право на детето, а не на родителите, също е наша заслуга. Извоювахме съвместно с психолога Галина Кубратова да се вкара синдромът на родителското отчуждение в Семейния кодекс. Синдромът на родителското отчуждение се проявява тогава, когато детето, настроено от единия родител, се обръща изцяло срещу другия. И тук не става въпрос за насилник, а за най-обикновен родител, когото детето преди това е обичало, имало е чудесни отношения с него, но в един момент, криейки се от конфликта, то избира страната на единия и заедно с него започва да воюва срещу другия родител. Това също много тежко се отразява на детето!<br /> <br /> <strong>- Направили сте фондацията заедно с Панчо Малезанов. Доколкото знам, той ви помага преди години, когато оставате без работа&hellip;? </strong><br /> <br /> - С него сме съученици от кварталното училище, живеехме в съседни блокове. Докато <br /> <br /> <strong>бях без работа година и половина </strong><br /> <br /> ходих с един приятел да му помагам, вместо да си седя вкъщи. Той е художник и от време на време, освен с рисуването, се занимава с декоративни мазилки &ndash; прави пана. Все пак само с картини му беше трудно да се издържа, въпреки че е добър художник. Помагах му в по- елементарната работа, защото нямам специална квалификация за бояджия. <br /> <br /> <strong>- А ви приписват, че сте притежавали много фирми през годините&hellip;?</strong><br /> <br /> - През годините съм имал участия в няколко фирми, но нещо не ми върви. Може да нямам късмет, може да не ми е писано... Не съм достатъчно амбициозен ли, не знам... В момента нито една не действа. Нещо не можаха да тръгнат да работят. Навремето в един вестник бяха направили една пирамида, в която с Радослав - сина на Тошо Тошев, се оказахме на върха. Изкараха, че сме едва ли не начело на някакъв огромен октопод!<br /> А ние някъде през 1994 година бяхме съдружници с по 5 процента в една фирма &ldquo;Инфо трейд&rdquo;, която щеше да внася вестникарска хартия от Русия. Но, докато я направим, се измени ситуацията и тя въобще не можа да тръгне. Продадохме си участието и там сега са съвсем други хора и със съвсем друго се занимават. Друга фирма - &ldquo;ЛГ комерс&rdquo; - също не можа да тръгне. Затова се води, че съм имал някакви фирми... Но те не са работили. Общо взето, съм си изкарвал хляба като наемен работник. <br /> <br /> <strong>- Къде сте работили?</strong><br /> <br /> - Учих в Русия и в началото останах да работя там някъде 5 години след завършването си. Първо бях в една американска рекламна агенция. Но направих глупостта да напусна, за да работя по специалността си, и се върнах към външната търговия. Първо бях представител на една българска фирма, която не просъществува дълго. След това започнах в &ldquo;Естер&rdquo; като представител на фирмата там, а после се прибрах в България. Допреди 4 години работех във фирма &ldquo;Естер&rdquo;, но напуснах. Но, както имаше предложения за работа, изведнъж секнаха и останах без работа&hellip;<br /> <strong>- А работили ли сте някога за &ldquo;Мултигруп&rdquo; в Москва? </strong><br /> <br /> - Никога не съм работил за &ldquo;Мултигруп&rdquo;, както и не съм имал нефтени заводи, нито металургичен комбинат и каквото още се беше тиражирало...<br /> <br /> <strong>- Познавахте ли Илия Павлов?</strong><br /> <br /> - Виждал съм го покрай баща ми - нали заедно бяха в &ldquo;Топенерджи&rdquo;. Не мога да кажа, че близко го познавам. Идваха заедно в Москва за заседанията на управителните органи. Баща ми беше служител в &ldquo;Топенерджи&rdquo;, а не акционер, за разлика от Илия Павлов.<br /> <br /> <strong>- Сега какво работите?</strong><br /> <br /> - В един учебен център, с маркетинг се занимавам.<br /> <br /> <strong>- Как живее фамилията на Андрей Луканов, наистина ли мизерствате, както се пише?</strong><br /> <br /> - За разлика от това, което се пише, нито сме крайно бедстващи, нито сме процъфтели особено.<br /> <br /> <strong>- Всички имате обаче собствени жилища... <br /> </strong><br /> - Купихме ги с наследството от баба ми Емилия Атанасова - майката на баща ми. Тя имаше апартамент в центъра на София, до Докторската градина. Когато се видя, че ще ни вземат &ldquo;Латинка&rdquo;, тя продаде този апартамент и помогна на баща ми и на голямата му сестра. <br /> Апартаментите ни в кв. &ldquo;Витоша&rdquo; са два и основната част платихме с тези пари, останалото доплатихме. В единия живеят майка ми и сестра ми Ани, в другия живея аз. Това се случи някъде пред 1995 година, баща ми беше още жив. Него го убиха половин година, след като баба почина. Когато купихме апартаментите, баща ми беше още жив.<br /> <br /> <strong>- Семейството ви свикна ли със сатанизирането на убития ви баща като злия гений на България?</strong><br /> <br /> - За съжаление, не са спирали! Лошото е, че и дъщеря ми като порасна, започна да пита за тези неща: &ldquo;Тате, вярно ли е, че по времето на дядо всички детски площадки са били унищожени <br /> <br /> <strong>и не е имало какво да се яде? </strong><br /> <br /> Вярно ли е това? Вярно ли е онова?&rdquo;&hellip; Преживява детето. А и те все по-бомбастични и нови неща измислят &ndash; изтърка се едно, измислят нещо ново! И до сега нито едно от тези обвинения не се е доказало!<br /> Поспряха с куфарчетата, защото за толкова години нито едно куфарче не се намери! Ако има нещо такова, не може да не са останали някъде следи! <br /> Ако е помагал, е помагал със съвети и с контакти. Тези куфарчета чисто физически как си ги представят?! Ако е имало куфарчета, мисля, че поне едно досега щеше да изплува! Ако са банкови сметки, в банковата система би трябвало да останат следи. Няма как да преведеш по банков път пари и да не останат следи. <br /> Ако беше така, като го съдеха, защо не ги извадиха тези неща, а го осъдиха по абсолютно измислени обвинения &ndash; че е участвал в правителства, които са раздавали помощи на Третия свят, което е било задължение на България, възложено от ООН?! <br /> Бил евреин, бил масон... Не че има нещо лошо, но просто не е вярно!<br /> <br /> <strong>- Но тези неща, които се пишат за баща ви, не ги измислят журналистите - това са твърдения на негови съпартийци, на негови опоненти. Предаде ли БСП Андрей Луканов?</strong><br /> <br /> - Не бих казал БСП, защото не бих искал да отъждествявам партийните членове с партийното ръководство. Има много хора, които имат най-добри чувства към него от обикновените членове на БСП. Но партийното ръководство определено го предаде, защото, докато беше жив и трябваше да го защити, не го направи! Крайните и отляво, и отдясно се съюзиха! Други отмъщаваха за загубените си привилегии, трети пък не можаха да му простят, че не те са свалили системата и не можаха докрай да се изкарат дисиденти! Хора от бившата Държавна сигурност, които смятат, че той е виновен да загубят работата си, привилегиите си! Всички те имат полза от демонизирането на Андрей Луканов! И те го направиха!<br /> <br /> <strong>- Остана ли ви все още надежда, че могат да бъдат разкрити убийците на баща ви?</strong><br /> <br /> - По-важно е да се разкрие поръчителят! Продължавам да смятам, че групировката &ldquo;Орион&rdquo; е най-вероятният! Те бяха в открита война с баща ми. Той беше ни споделял в семейството, че <br /> <br /> <strong>тези хора няма да се спрат пред нищо, дори да го убият </strong><br /> <br /> но някак си не ни се вярваше. Но баща ми определено им пречеше! Те бяха обсебили Жан Виденов! Теглиха много кредити, които явно нямаха намерение да връщат; всички тия далавери с парите на Чорни... Баща ми ги наричаше &bdquo;мародери&rdquo; и смяташе, че ако БСП иска да запази лицето си, трябва да се разграничи от тях и сама да свали Жан Виденов. Баща ми затова и остана в България. Той имаше по това време покана да замине за Щатите, за да пише книга за разпадането на соцлагера. След това трябваше да отиде и в Русия, за да събира материали. Но така и не я започна. Остана, защото искаше да съдейства БСП да свали Жан Виденов.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли на някакъв етап скандал между Илия Павлов и баща ви?</strong><br /> <br /> - Баща ми смяташе, че добър-лош, по-добре да е български бизнес, отколкото България да бъде изкупена. Знам, че са се скарали в Москва като са били, но не съм присъствал. Една от версиите е, че Илия Павлов е поръчител на убийството на баща ми, но не смятам, че е имал време за това. Защото въпросното заседание на &ldquo;Топенерджи&rdquo; в Москва, когато са се скарали, беше в самия край на септември 1996 г. До 2 октомври има много малко време... Още повече че се знае, че тези, които са го убили, дълго преди това са го следили и са обикаляли около дома ни на &ldquo;Латинка&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че не са му простили, че е в основата на промените на 10 ноември. Не беше ли всичко решено в Москва? Какво толкова са направили баща ви и Младенов?</strong><br /> <br /> - Голямата заслуга си е на баща ми и на Петър Младенов! А това, че са имали и подкрепата на Горбачов, може би е причината Живков да не посмее да ги ликвидира физически! Ако не бяха те, щеше да е някой друг и не се знае дали щеше да протече толкова мирно... А те държаха да се направи по законен начин и мирно.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че баща ви и Петър Младенов са си разменяли секретна информация преди 10 ноември 1989 година чрез вас и Таня -&nbsp;дъщерята на Младенов? </strong><br /> <br /> - С Таня, дъщерята на Петър Младенов, имаме минимална роля за 10 ноември /смях/. Баща ми беше написал едно писмо за Петър Младенов, но понеже ги следяха, аз го предадох чрез Таня. Това е нашето скромно участие.<br /> <br /> <strong>- Казва ли ви баща ви предварително, че се готви нещо на 10 ноември?</strong><br /> <br /> - Баща ми ме накара да се разходим в парка и да си поговорим, защото <br /> <br /> <strong>вкъщи всичко се подслушваше</strong><br /> <br /> УБО, освен че охраняваше Политбюро, другата му задача беше да ни следи кой какво прави! Имало е специален отдел в ДС, който се е занимавал с висшия партиен и държавен ешелон...<br /> Баща ми каза, че се готви промяна, че не се знае как ще завърши всичко. Имаха притеснения, че може и репресии да има. Както се е случвало преди. <br /> <br /> <strong>- След промените американците предлагали ли са на баща ви да оглави опозицията?</strong><br /> <br /> - Знам, че е имало такъв разговор. Но той е отказал да напусне БСП и да предаде идеите си. След което баща ми става главен враг на СДС. Започнаха репресиите срещу него. Цялата сага с апартамента на &ldquo;Латинка&rdquo; започна тогава, после го арестуваха и го пратиха на &ldquo;Развигор&rdquo;... Но, въпреки очакванията, това не можа да го сломи психически. Както показа след това и делото в Страсбург, задържането му е било абсолютно неоснователно. Той беше първият, който осъди България. <br /> <br /> <strong>С парите, които получихме, после му направихме паметник </strong><br /> <br /> <strong>- Деси - дъщерята на Вера Кочовска, каза пред мен, че баща ви и майка й са били като брат и сестра. Вярно ли е, че тя го е лекувала от левкемия?<br /> </strong><br /> - Познаваха се, да. Не знам да го е лекувала. Баща ми имаше форма на &ldquo;спяща&rdquo; левкемия, която би могла да се отключи от стрес, примерно. Латентна форма на левкемия. Още през 80-те години му я откриха. Но тя не се е отключвала. Но той не вярваше в такива неща. Знам, че Ванга го е канила да говори с него, но той отказваше.<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че са му сменяли кръвта?</strong><br /> <br /> - Не, няма такова нещо.<br /> <br /> <strong>- Вие отказахте ли се да влизате в политиката?<br /> </strong><br /> - Не съм мислил сериозно по този въпрос. Член съм на Националния партиен съвет на Политическа партия &bdquo;Обединена социалдемокрация&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />