Kултовата певица Катя Филипова почина тази сутрин от белодробна емболия, съобщи преди всички БЛИЦ. Поклонението ще бъде на 16-и, сряда в 12 ч. в църквата “Св. Параскева” в столицата.
Катя Филипова бе един от най-големите гласове на България. Изпълнителката на култовата “Незабрава” на Тончо Русев е носител на големи международни награди – “Златният мост” /Берлин 1975 г./, първа награда на международния фестивал в Сопот /1976 г./, Касълбар /Ейре 1975 г. /, втора награда в шлагер фестивала в Дрезден / 1977 г. /. У нас е няколкократен носител на награди от популярния Бургаски фестивал “Песни за морето и неговите трудови хора”.
БЛИЦ предоставя на почитателите й възможност да си припомнят едно от последните й интервюта, дадено за в. "Над 55" преди точно една година.
- Кога Фортуна е била най-благосклонна към вас?
- Естествено, когато бях млада. Много хубави моменти съм имала в моята кариера. Това са наградите ми на международните фестивали, пътуванията ми по света. В 33 държави съм имала концерти. Поканите пристигаха една след друга, години наред обикалях Северно море на луксозни кораби.
- Сцената какво ви даде през годините?
- Любовта на публиката е много силен фактор за мен.
- Бяхме свидетели обаче на едно ваше тъй дълго отсъствие. Защо?
- Пътувала съм много, сама и с моя съпруг Крум Калъчев, който също е музикант. С нашия оркестър пътувахме из Скандинавия: Финландия, Швеция, Норвегия. Всъщност само в периода от 2000-2005 година не съм работила активно. Но това се отнася и за много други мои колеги.
- При многобройните ви пътувания има ли случка, която няма да забравите?
- Много са. Трудно ми е да избера. По повод 1300-годишнината на България група певци заминахме за Либия през 1981 г., за да пеем на нашите работници, които тогава бяха много. Една вечер или нощ войниците на Кадафи без малко да ни застрелят, тъй като нашата кола, макар и дипломатическа, бе навлязла в забранена зона. Мъжете от групата бяха изправени до някаква стена. Беше много страшно. Водихме преговори, разминахме се на косъм.
- Не се ли страхувате, че хората ще ви забравят като певица?
- Не. Публиката, която ме цени и обича, не ме е забравила и се радваше много на последния ми албум „Незабрава”. Той е кръстен на едноименната ми песен от големия български композитор Тончо Русев, по текст на Калин Донков. Миналата година участвах в благотворителния концерт в НДК, посветен на Гого от “Тоника”, и дори бях малко изненадана от топлината, с която ме прие публиката. Аплодираха ме много.
- Имали сте щастието да работите с Вили Казасян. Какъв е споменът ви за него?
- Бях солистка на оркестъра на Българското национално радио с диригент покойния вече Вили Казасян в периода 1973-1976 г. Това беше шанс в началото на моята кариера и професионалната ми работа с такъв голям музикант като Казасян. Сред многото му качества силно впечатление ми правеше чувството му за хумор. Беше възхитително.
- Кои са най-близките ви хора, които са до вас в здраве и болест?
- Най-близките ми хора са моето семейство: съпругът ми и племенникът ми. Те ме подкрепят и винаги са до мен в най-трудните ми дни.
- С какво се занимавате в момента?
- Не пея активно, но композирам, стоя си в къщи повечето време, гледам си семейството. Готвя. Аз съм добра кулинарка. Използвам рецепти от майка ми и от баба ми. Надявам се също така да продължим работата си с Жива Кюлджиева, която ми пише текстовете.
- Разкажете за рода си. Вярно ли е, че прадядо ви е руски дворянин?
- Наистина моят прадядо по бащина линия е руски дворянин. Участвал е в Руско-турската освободителна война и е герой от боевете край Шейново. Оженва се за прабаба ми Мария и остава в България. От техния брак се ражда баба Екатерина. Тя е майката на моя баща, а аз съм кръстена на нея. Родителите ми също бяха достойни хора. Майка ми - Дора Филипова, беше пианистка, а баща ми Александър Филипов беше много талантлив актьор, певец в Музикалния театър в София. Аз съм се родила във Варна, тъй като родителите ми тогава са започнали работа в операта, която се открива точно през 1949 година. Певческите си данни съм наследила от баща си. Родителите ми ме научиха на любов към музиката и на много положителни и ценни неща. За съжаление и двамата починаха много млади. Много е тъжно това. Затова почти не посещавам музикалния театър, макар че може да се каже, че израснах там. Спомените нахлуват.
- Казват, че сте полиглот, така ли е? Май само Йорданка Христова може да се мери с вас по тази линия?
-Мисля, че Данчето пее на повече езици от мен. Тя изпълнява песни на китайски, на японски... В моята кариера съм пяла на 15 езика, 6 от тях ги говоря. Удават ми се езиците, наследство от баща ми и от баба ми.
- Имате ли си любими песни?
- Разбира се, че на първо място е „Незабрава”. Имам и много други – на покойните Зорница Попова и Мишо Ваклинов, които много ми помогнаха в кариерата. В колекцията ми от дискове, която е много богата, са и песните на Стиви Уондър, Елтън Джон, Сара Вон.
- Чух, че сте астрален близнак на Стиви Уондър?
- Така е. Много го харесвах, открих, че сме родени на една и съща дата - 13 май. Не е случайно.
- Звездният ви миг настъпва през 1980 г., когато записвате "Незабрава", а хиляди хора си припяват рефрена "Налей ми вино в чаша тънкостенна…". Славата как ви действаше?
- Приятно е, стига човек да не се самозабрави. Нали всичко е преходно.
- Шофирате ли? Четох че, преди време сте катастрофирали доста тежко?
- Не шофирам. Катастрофата беше сериозна. Установих, че управлението на автомобили не е за мен. Оцеляхме по чудо. Мислех, че сме в ада. Спука се предна гума, а аз ударих спирачки. Голям гаф. Имам и много други. Първото ми излизане на сцена също е свързано със странен гаф - започнах да си пея песента и след две минути се уплаших и се прибрах зад кулисите. Забравяла съм си текста. Беше в Германия, пеех обаче на испански. Наложи се на мига да си измислям думи. Беше ужасно, но публиката нищо не разбра.
- Да очакваме ли нов албум от вас?
- Не знам, може би... Слава богу, гласът ми е добре. Времето е пред нас, както се казва.
Елена КОЦЕВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
