Кирил Домусчиев: Сега обещават, а после ще търсят пари от бизнеса

– Г-н Домусчиев, излизате от заседание на управителния съвет на КРИБ. Какви са показателите на организацията?
– Членовете одобриха отчета на КРИБ за 2016 г. и доклада за дейността, които показват, че организацията за последните две години не само е удвоила, а може би и утроила размерите си. Показва и едно много добро финансово състояние.

– Как се чувства бизнесът в период на политическа нестабилност?
– Членовете ни са притеснени. Това личи от разговорите, които водим с колеги, с браншови организации. Ясно е на всички, че в момента държавната администрация или не работи, или не го прави с високи темпове. Поискахме стабилност още в края на миналата година. Въпросът е, че политиците си търсят постоянно конфронтация и от това потърпевши са индустрията и обикновените българи. Тези избори ги плащаме ние, не само като пари, които ще отидат за реализирането им, но и заради това, че се спъва ръстът на икономиката.

– Ще заработи ли тя на пълни обороти след април?
– В момента тя върви по инерция. Смятам, че и в следващите месеци износът ще показва добри резултати. След срещата с министър-председателя Огнян Герджиков от КРИБ имаме уверение, че кабинетът ще направи всичко необходимо, за да не се пречи на икономиката, и аз нямам притеснения, че нещо кой знае какво ще се случи. Важно е какво ще стане след изборите. Защото част от посланията, които се отправят в момента към бизнеса, са тревожни. Големи шлемове в енергетиката, по-високи данъци, популистки изказвания на различни партии и обещания. Това, за да стане реалност, ще струва милиарди. Тези милиарди трябва да дойда отнякъде, защото ги няма. Практиката показва, че обикновено те идват от данъци, няма откъде другаде. Някои от тези партии бяха на власт и преди, но не видях да се справиха със сивия сектор на икономиката. Значи ще се търсят пак пари от данъци и такси, които ще са тежест за бизнеса. За кой бизнес – за светлия, защото сивият винаги е на сянка. Той не плаща. Така че това ще е тежест за фирмите, които произвеждат, изнасят, планират, да продължават с инвестициите. Нормално е те да са притеснени.

– Светлият бизнес ще плати за популистките обещания, така ли?
– Това е проблемът. Когато обещаваш мечти, хората няма как да ги забравят. За да ги изпълниш, трябва да вземеш от индустрията. Не искам да говоря лошо в предизборната обстановка срещу нито една партия, но няма как бизнесът да приеме за нормално стари схеми за кражба да бъдат предлагани наново, без никакви логични финансови аргументи. Няма как бизнесът да е щастлив от такива проекти, за провала на които и днес плащаме и ще продължаваме да плащаме с такси като “задължение към обществото”.

– Стигаме до енергетика, ваша любима тема.
– Тя е любима в кавички. Ако можехме да не говорим за нея, щеше да е най-добре. Енергетиката осигурява суровина за индустрията, а не краен продукт. Навсякъде по света електроенергията и природният газ са суровини и е много важно суровините да бъдат на стойности, близки до тези, които плащат наши конкуренти в Европа. Освен това сектор енергетика продължава да е нереформиран. Не спират кражбите и злоупотребите.

– Кражбите ли са основните проблеми?
– Кражби, некомпетентност, недалновидни политически решения. Има конкретни интереси, които стоят зад всички тези процеси. Парите са големи, с това и апетитът. Всичко това се отразява на сметките за ток и парно. Всеки един българин, плащайки сметките си, получава начисление за всичко, което е порочно и откраднато. Нямам нищо против държавната енергетика да печели, против съм непазарния принцип да се продава скъпа енергия на хора и бизнес, за да може вътре злоупотребите да си вървят. Ако този сектор не беше съсипван толкова години, а развиван, икономиката отдавна щеше да бележи двуцифрени ръстове.

– Като говорите за политика и икономика, КРИБ реагира остро на ветото на президента Румен Радев върху Закона за концесиите. Защо? 
– Президентът, според КРИБ, беше подведен от определени кръгове. Как може синдикална организация с има-няма 50 000 членове, някакви там политически партии, които не са били на власт и това им е един от големите проблеми, и разни зелени неправителствени организации да блокират този закон, без да се изслуша мнението на големите работодателски организации в страната. Ние загубихме 6-7 месеца в организиране на дискусии, конференции, кръгли маси, на които всички браншови организации, а при нас членуват сигурно 90% от големите браншови организации в България, дадоха своето мнение, техните бележки бяха отразени. Този закон мина сигурно през около 10 комисии в парламента, в които също имаше възможност всеки един да се изкаже, да си даде писмено становище и т.н. Някои от тези, които отидоха при президента да го съветват за ветото, аз не съм ги виждал на тези срещи и дискусии, организирани от нас. И накрая да се стигне до една стъпка, която е в ущърб на бизнеса, който иска да инвестира; в ущърб на всички общини, държавни институции, заинтересовани нещо да се строи, да се случва, да се прави, което няма как да стане в момента. Усещайки какво се готви, от КРИБ изпратихме и предварително писмо до президента с аргументация, че ветото ще бъде грешка. Защото новият Закон за концесиите на 80% имплементира пряко европейска директива 2014/23, която ние отдавна е трябвало да вкараме в нашите закони. Той премахва два закона, които не работят – стария Закон за концесиите и Закона за публично-частно партньорство (ПЧП). Ако не знаете, по последния закон, който явно е много полезен, модерен и некорупционен за държавата, има 0 сключени ПЧП. В България размерът на инвестициите намалява и вместо да се отпушат и да се пусне един съобразен със закона и европейските практики нов нормативен акт, те го спряха, хвърлиха го в кошчето. Колеги ме питат в прав текст: “Домусчиев, вие защо ни събирахте, защо ни губихте времето за всички тези дискусии”? А тук пък най-малкото става дума за корупция, защото по досега действащия закон примери за корупция колкото искате. Вижте какви договори са подписвани през годините или съответния министър, който ги е подписвал или кмет. Мога да ви дам много примери за грешни концесии. Четох наскоро, че сърбите пускат на концесия летището в Белград. Само че, като им гледам параметрите, те сега ще ни изпреварят. Тези концесионери, които ще участват, няма да дойдат при нас, защото има лимитиращо условие 450 км да не участват в други концесии. И инвеститорите ще си изберат Сърбия, а летищата са сходни. И каква е равносметката – сърбите ще вкарат няколкостотин милиона евро в бюджета си, ще си решат някакъв голям финансов проблем, а при нас имам чувството, че концесията ще пропадне и нашето летище ще си остане на същото положение, докато съседите ни изпреварват. Трябва развитие, което може да се постигне с едно публично-частно партньорство на база на този закон: дали ще е тунел под Шипка, строителство на магистрала, скоростен път, някаква жп линия, социални домове, затвори, болници и т.н. обекти, за които няма откъде да се осигури ресурс.

– Търсят опорна точка в сектор, в който синхронът между бизнес и държава съществува. Може ли да се каже, че това е стимулиране на българското производство?
– За едно такова разбирателство трябва дългосрочна стратегия, която да се спазва. Последователност в политиките, независимо кой е на власт, не се получава. На бизнеса не му трябват някакви кой знае какви стимули, а стабилност, предсказуемост и колкото се може по-малко намеса на държавата. По-малка административна тежест – тези постоянно растящи такси трябва да бъдат намалени. Това е.

– Тук баланс няма, няма и такъв във вечната битка инвестиции – природа. Защо се получава този остър сблъсък на добри намерения за развитие на икономиката и екологични организации, които ги оспорват и спират още в зародиш?
– Тук има тежки злоупотреби, облечени в т.нар. зелен рекет, който става все по-силен. Всички инвеститори в България – и наши, и чужди, се сблъскват с него, който в над 90% от случаите е необоснован. Факт е, че не можем да развиваме туризма си, и това не е случайно. Факт е, че много от тези организации са платени от швейцарски, австрийски и прочее фондове. Много от тези организации са платени от чужди държави. Те разчитат да получат средства по линия на този рекет. Защото за всеки един инфраструктурен, промишлен или жилищен проект винаги може да се намери консенсус за това и двете страни да живеят съвместно с природата. Така както е в Австрия, Швейцария, Франция, а там зелените организации също са силни. Нещата са много по-прагматични и се намират решения. При нас това не може да стане, защото явно и манталитетът, и интелектът, а и интересите са различни. Проблемът е, че политиците са в много случаи слаби и безхарактерни и е достатъчно да излязат 20 човека с тенджери и лъжици на Орлов мост и са готови да поддадат.

– Отново сменям посоката на разговора. Работодателските организации, в това число и КРИБ, не от вчера предупреждават за това, че дисбалансът на пазара на труда е огромна спънка за икономиката. Тук кои са правилните стъпки?
– От няколко месеца, ако не и година, твърдя, че в България безработица няма. Дори и тези, които живееха на социални помощи или нямат желание да работят, намаляват. Това е проблем, който е трупал негативи повече от 20 години. Просто образователната ни система беше разбита тотално, тръгна по съвсем грешен път и в един момент България от страната с много сериозни позиции на всички нива на световната образователна карта се оказа с тежки проблеми, които се чудим как да наваксаме. Колкото и бързо да го направим и бизнесът, и министерството, и университетите, за това трябва години. Знаете инженер, биолог, химик и прочее не се създава просто така. Няма кадри и ние трябва отнякъде да ги вземем. Затова, както правят много западноевропейски държави, работодателите настояваме да се дават колкото е възможно повече сини карти. Второто нещо – за да върнем български специалисти, трябва да се смени структурата на българската икономика, имаме прекалено много предприятия с продукти с ниска добавена стойност, които не могат да си позволят да плащат за добри специалисти, които навън вземат в пъти. Нашата производителност на труда е много ниска. Трябва всяко едно предприятие да успее да излезе на пазар и да предлага продукт с висока добавена стойност, да произвежда продукт със средновисока за Европа производителност. Тогава може би ще си върнем поне част от тези кадри. Но без внос на кадри от чужбина, така както правят Германия и Франция,например, няма да стане. Ние няма как да спрем това текучество на работна ръка към по-силни икономики. Не може тук да обучаваме само адвокати и счетоводители, защото някой все пак трябва да работи в заводите. Задължително трябва да започнем да внасяме специалисти. Говоря за IT експерти, биолози, химици. Всичко е скачено. Ако искаме да поддържаме тези ръстове, ако искаме да таргитираме 1500-2000 лева средна работна заплата, това може да стане само чрез индустрията.

– Като изпълнителен директор на групата “Хювефарма” преди дни обявихте, че компанията ще инвестира 150 млн. евро в строеж на нов ветеринарен завод в Пещера, непосредствено до сегашната площадка на “Биовет”. Кога ще заработят новите мощности?
– Това не е нова идея. Може би ако сега трябваше да стартираме с тази идея, нямаше да тръгнем да го правим, по-скоро щяхме да се опитаме да купим подобен завод в Китай, Америка и сигурно щеше да ни излезе и по-евтино. Въпросът е, че това е решение, което ние взехме преди 3-4 години, тъй като процесът е доста дълъг. Трябваше да осигурим терени, да решим въпроси с промяна на статута на земята и прочее задължителни процедури, които отнемат много време и усилия. Сега чакаме ОВОС и разрешение за строителство. Този завод ще го направим, независимо че ще имаме много спънки, но се надяваме, че ще успеем да го пуснем в рамките на края на следващата година да работи на 100%. Трябва да се знае, че продаваме продукти в над 100 държави в света, но плащаме данъци в България и печалбата се консолидира в България.

Източник: "Труд"