При Милен Велчев и Орешарски се реехме в облаците на утопичния излишък. За тия 8 години по 2 млрд. лв. годишно можехме да формираме огромен ресурс за ускорена доходна политика. Но по същото това време фамилията на Милен Велчев за 21 месеца построи 79 дка хотели, казва икономистът.
Неотдавна известният финансов експерт беше назначен за съветник на министър-председателя Бойко Борисов и светкавично – буквално в рамките на два дни, изхвърча от обкръжението му, като мистериозно подаде оставка. Според някои всичко тръгнало от подмятането на бивш премиер с влияние върху сегашния премиер, че новоназначеният му съветник бил тъмна личност с тъмно минало. Самият Кольо Парамов предпочита да мълчи по въпроса. Предпочита да говори за други неща.
- Г-н Парамов, при днешното управление събитията се развиват с главоломна бързина. На какво се дължи това?
- Първо, информационното пространство в последните години вече не е същото. Технологично то се развива с огромна скорост. В него младите хора търсят отговор на един огромен проблем – как ще живеят утре? Търсят, но не го намират, защото в България бавно, но трайно и неусетно се извърши т.нар. третично разпределение на собствеността в информационните средства. Стартира се с мръсни пари, последва някаква мнима маскировка на неуточнени капитали и на третия етап навлязоха сериозни чужди инвеститори, за които имената Станишев, Костов, Заимов и пр. вече не означават нищо. Така българското интернет пространство се превърна в единствената и уникална трибуна за гражданското общество. Но все още не и за експертни мнения, които не се вписват в контролираното статукво на проваления преход. Има хора, които се опитват да внушават, че като експерт съм на нивото от 1990 г. и нищо не е в състояние да размрази представите ми за икономическата действителност. Има и екстремисти като Румен Петков, Копринка Червенкова, Кънчо Стойчев, които направо твърдят, че не бива изобщо да бъда допускан до публичното пространство, за да не “изкривявам информационното спокойствие”.
- Какво по-точно изкривявате?
- Илюзиите. В последните 8-10 години хората бяха лъгани и манипулирани. Но вече спонтанно възниква огромно напрежение по линията очаквания - реалности. Формира се усещането за крещяща несправедливост, свързана с уникалното забогатяване на 1-1,5 на сто от населението. Около 1000 фамилии и обкръженията им преразпределят чрез много сложни механизми собствеността. Вече сме образец на държава от латиномодел, със силно мафиотизирана политическа класа.
- Кои са главните действащи лица на мафиотизирания преход?
- В политически план Костов тръгна с добри намерения и умения, сила и воля да ги реализира, но стигна... до преддверието на ада. Царя си въобрази, че с царската си мъдрост и спокойствие ще ни приобщи към една цел, но не успя. При него още на шестия месец започнаха да крадат безскрупулно – още със замяната на дълга. Най-големият парадокс беше Станишев. Той нямаше никаква визия. Той искаше да бъде министър-председател заради самата идея, а не заради България. Това си беше негов личностен проект, който някои среди успешно използваха. А в началото на пазарната реформа се работеше предимно по пътя на личностната визия - тази на Андрей Луканов. Но Луканов никога не е фетишизирал условията за натрапеност или непоследователност. Преминахме през съгласуването с МВФ и Световната банка, стартовия експеримент Ран-Ът.
- За някои сравнението между Луканов и Станишев би прозвучало като богохулство?
- Някои напразно демонизират Луканов. Ключовият момент след старта беше, когато 6-7 години по-късно Мултигруп измени на стила “първоначално натрупване на капитала” и реши чрез политическо инженерство, т.е. чрез парламента, да подмени управленския елит.
Луканов осъзна грешката си, но не му остана /или оставиха/ време за втори етап и той не се състоя. Костов пък вместо да еманципира и формира интелектуален базис за промяната, тръгна да ликвидира всички, които можеха да формират производство и да дават заплати, защото били червени, и заложи на “методиката Славчо Христов”. Но тя по същество е първобитна, защото едно е да печеш кебапчета, друго е да управляваш “Медет”, “Кремиковци”, “Горубсо”, “Балканкар” и т.н. Тръгнахме по пътя на най-елементарното противопоставяне – да се отнемат средствата за производство от червените и да се дадат на сините.
Луканов и най-добрият му ученик Костов не успяха да предвидят основни психологически моменти от етапността на отношенията управляващ - подчинен. У нас подчиненият по правило гледа на управляващия с омраза. Днес това се вижда още по-ярко, защото управляващият е вече много богат. Бог да го прости Александър Божков, който казваше – “По-малко държава, по-добре.” По-добре, ама това се отнася за 1000 семейства днес. А останалите? Те как живеят на фона на обкръжаващата ги бедност? И не случайно “класикът на новата българска социология” Андрей Райчев заяви, че “натрапването на омраза към богатите хора е уникална вреда за обществото ни”. Може да е вреда, но кой създаде условията за появата на тази омраза? Не бяха ли случайно манипулаторите на прехода, които отритнаха държавата с нейния силен контролен потенциал? И можете ли да ми посочите поне един премиер за последните 20 години, който се е интересувал от производството? В момента ние в България в редица сектори възпроизвеждаме загуби и въпросът за загубите и икономиите в общоевропейски мащаб се превръща във фундаментален. Накрая всичко това опира до оценката на положения труд, изравнен и платен с единна валута.
- Всъщност може ли да се назоват конкретно кои са тези 1000 богати семейства? Къде е списъкът?
- Най-интересното е, че всъщност най-богатите са най-неизвестни. Списък конкретен не съм виждал, защото не е необходимо да има, те се виждат тези хора. Вижте собствеността, вижте търговските регистри, вижте банковите сметки - всичко е ясно. Освен това парите не стоят на едно място, те се въртят, трансформират се, но семействата остават титуляри на ресурсите.
- Това, което се случва в Гърция, е стряскащо...
- Гърция си направи дефицит от 25 мрд. евро. Тихо, спокойно и без много шум елините ни затвориха АЕЦ “Козлодуй”, направиха си стандарт на живот, а сметката сега е обща. В същото време ние тук с Милен Велчев и Орешарски се реехме в облаците на утопичния излишък. И какъв е резултатът от него – глад и бедност. Аз съм писал по този въпрос, Софиянски писа. За тия 8 години по 2 млрд. лв. годишно можехме да формираме огромен ресурс за ускорена доходна политика. Големите “глави” тогава доказваха, че това е невъзможно, че трябвало да се гони излишъка, а доходната политика била за... след това. Да, но забележете – по същото това време фамилията на Милен Велчев за 21 месеца построи на 79 дка, 79 000 кв. м. покрита хотелска площ. По същото това време България в пропорция за доходите остана след Македония. И още нещо като резултат от тази далновидна политика. На 24 юли 2001 г. при Костов брутният ни външен дълг в милиарди евро е 9, 756 300. На 31 юли 2009 г. при Станишев е вече пак в милиарди, но 35, 891 900 евро... Сами си направете изводите.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
