Преди дни Софийският градски съд оправда по всички обвинения подсъдимите по делото за срутилата се сграда - паметник на културата на ул. "Алабин" в София през 2006 г. Както е известно, след 12 години ходене по мъките - десетилетие разследване и 2 г. съдебен процес се оказа, че виновни за гибелта на двете момичета, които загинаха, няма. Съдът на олигархията скандално помилва семейният приятел на Иван Костов- Георги Кирчев, който притежавал сградата паметник на културата чрез фирмата си „Хрисома“. В интервю за в. "Телеграф" майката на едно от момичетата - Деница, проговори за трагедията.
- Г-жо Ченишева, в сряда съдът реши, че няма виновни за падналата сграда на ул. „Алабин“ №39 и съответно за смъртта на дъщеря ви Деница и нейната приятелка Петрина Христова. Вие как го приехте?
- Още съм в такова напрежение и шок - няма виновни за смъртта на две млади момичета, които толкова невинно си минават покрай това място и изведнъж, видите ли, сграда се срутва отгоре. Но изчистването на следите веднага след това води до това решение, ако изобщо това може да е решение. Решение е за някои хора, но не и за нас. Не знам какво да кажа. Въобще не очаквах такова нещо.

- Когато преди месец стана ясно, че делото приключва, вие казахте, че не вярвате виновните да бъдат наказани, и ето че се случи.
- Аз поне не вярвах, че това ще се отнася за главния виновник Георги Кирчев. Другите не ме интересуват. Но, да, за нашия случай така се случи.

- По време на пледоарията си прокурорът също заяви, че делото е било минирано още от самото начало, а после в съдебната зала и основният свидетел се отметна от показанията си, дадени по досъдебното производство. Защо според вас?
- Да, така е, защото делото се забави твърде дълго. Едно нещо се прави, когато трябва. Естествено, че основният свидетел (б.а. - работникът Николай Александров) ще се отметне, като са го притиснали. Не че и преди не е бил притискан, когато след рухването го открих и той ми разказа всичко. Те още тогава го бяха притискали и той започна да се притеснява. Не само че го притискаха, те го заплашваха с какви ли не неща. И когато преди две години започна делото, те пак са го открили и вероятно пак са го заплашили по някакъв начин. Не съм видяла лично, разбира се, но го допускам. За да се откаже от показанията си, как да си го обясним?!

- Когато първоначално говорихте с Александров, той какво ви каза?
- Той ми каза, че самият Кирчев в 11 часа в деня на рухването дошъл и им наредил да отрежат колоните на сградата. Нареждането било отправено към бригадира бай Славе. Той пък наредил на останалите, въпреки че не бил много съгласен. Казал му, че сградата ще падне. Кирчев му отвърнал: „Аз не ви питам какво ще стане, аз ви нареждам да ги отрежете!“ Обещал им по 50 лева допълнително към надницата за деня. Тя е била 20 лева, а той им обещал по 50 лева отгоре. И ако сметнете колко души са били там - бай Славе, Александров и още един, ще си отговорите за колко пари става въпрос. Имало е и работници от Кюстендил, на които същия ден или на следващия Кирчев им намерил една кола и ги изпратил да си отиват по местата и казал да не се появяват никога.

- Тези хора били ли са разпитвани някога?
- Никой не ги беше потърсил, за да ги разпита. Тук всъщност никой никого не дири. Дори и един от подсъдимите - въпросният Манчо, който бил заминал във Франция, никой не го търси. Знаете, целият процес мина в негово отсъствие. Никой не го доведе тук да даде показания. Така че по това дело почти никакво разследване не е правено. Още на следващия ден следите са заметени, без да се направи следствие като хората.

- Собственикът на сградата потърси ли ви, каза ли ви нещо?
- Ако няма вина, всеки един нормален човек ще се обади и ще каже: „Ей, съжалявам много. Случило се е по някакъв начин. Нямаме вина.“ А фактът, че те от първия до последния ден постоянно се крият и чистят всичко като свидетелски показания, какво говори? Гузен негонен бяга. Ами заметените следи? То се знае всичко, но няма кой да го докаже...

- Експертизите обаче също не бяха в полза на обвинението. Сградата била паянтова и затова рухнала, казаха вещите лица...
- Чрез тези експертизи те търсят начин да докажат как сградата е паднала от само себе си. И започват да питат конструктивно дали е била здрава. Как е била построена. Как това, как онова, как всичко... Но е факт, че тази сграда и война е преживяла, и всичко. Ако беше рухнала от старост, щеше да падне и другата част до нея. Защо не е паднала тя? Защото там не се е извършвал ремонт, а ремонт се е правел тук. Въпреки че на много места се доказа, че са извършвани, и то жестоки ремонти, брутални. Но накрая, след като са заметени следите, вече казват, че нямало канго, нямало хилти.

Самите работници в началото, когато са разпитвани, твърдят, че е имало такива машини, но те не бяха открити, защото са изчистени следите веднага на другия ден. Защо ще бързат, ако не за да ги скрият. И така едната грешка води след себе си до другата. Мислейки и искайки да съборят сградата, което се случва, веднага на другия ден те започват да правят други грешки, защото се страхуват да не бъдат разкрити. То се разбра още веднага, но няма как да го докажем сега вследствие на това, че те са изчистили всичко. И делото се проточи години наред, което още повече затрудни нещата. Хората, които биха могли да дадат показания и са били там - работниците, ако ги бяха хванали веднага и да започне делото в нормални срокове, друго щеше да е, но не стана така. Сега кого и откъде да хванеш да каже: Да, бях там и видях, така беше... Всеки гледа да се спаси.

- Ще обжалвате ли оправдателните присъди?
- Да, това си е процедура, ще се обжалва. Това са 12 години борба безплодна да докажеш нещо, което се е случило, но не можеш. Има загинали хора, което означава, че нещо се е случило. Видимо е, но защо не може да се докаже! Къде би могло да се случи това нещо! В никоя нормална държава при жертви да не можеш да кажеш къде и кой, и как го е направил. Защото просто не искат да се докаже това нещо, защото участват хора от върха. Всички знаем, че Кирчев е човек на Костов. Тогава той беше във властта.

Кой на кого се е обадил да нареди да изчистят следите? Кой е наредил да се изчистят следите, аз така и не разбрах. За сетен път ме убиват. Не може12 години аз да очаквам това нещо да се разреши в полза на пострадалите. И, видите ли, изведнъж тях ги оправдават всичките. Трябваше да има някакво наказание. Може ли такова нещо?! Какъв пример се дава на това общество? Ми дайте всичко да разрушаваме и да оставаме ненаказани. Така ли ще вървим? Какво излиза сега с това решение - лош късмет, че те са минали от там. Значи излизат те виновни, че са минали от там в този момент и затова са загинали. Не знам какво да кажа. Толкова съм обезверена и отчаяна. Колко болка са ми причинили. Само аз си знам...

Интервю на Тереза Тренева, в. "Телеграф"