Днес Деница Ченишева щеше да навърши 38 години, а приятелката й Петрина Христова – 36 г., съобщава "Телеграф". Жени в разцвета на силите си. Щяха, но не са. На 19 септември 2006 г. те се движат с лек автомобил „Пежо“ по столичната ул. „Алабин“. Изведнъж се чува тътен, вдига се облак прах и после тишина- вечна, мъчителна. Едната остава завинаги на 26 г, а другата- на 24 г.

След 12 години ходене по мъките - десетилетие разследване и 2 г. съдебен процес се оказа, че виновни за гибелта на двете момичета няма. Съдът на олигархията скандално помилва семейният приятел и касичка на Иван Костов- Георги Кирчев, който притежавал сградата паметник на културата чрез фирмата си „Хрисома“.

Невинни и чисти като сълза на сърна се оказват и Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов и строителят Манчо Иванов, който е в неизвестност. Решението на съда за пореден път доказа, че държавата е на мафията, че ако Командира ти е приятел, можеш с немарливостта и надменността си да отнемеш дори човешки живот и да ти се размине. Доказа, че щом щерката на Драгалевския лаборант Мина и жената на шефа на съдиите в България Бети Панова си пият кафето заедно, справедливостта кучета я яли. Оправдателните присъди за пореден път доказаха, че пред закона не всички са равни. Има и по- равни. Доказаха, че Темида за едни е сляпа, а за други - не съвсем.

Още по време на досъдебното производство строително-техническа експертиза доказва, че ремонтът на сградата убиец е незаконен и в разрез с всякакви нормативни документи. Документът е подписан от трима висококвалифицирани инженери. Те са категорични в заключението си, че Кирчев е започнал ремонт без разрешение за строеж и без одобрението на Националния институт за паметници на културата.

Според друга – шесторна, експертиза, отново изготвена от видни архитекти и инженери, пък става ясно, че използването на „инструменти с ударно и вибрационно действие за премахване на мазилките е довело до появата на пукнатини и разхлабване на връзките между фасадната стена и укрепващите я преградни стени“. Според вещите лица използването на такива инструменти има пряка връзка с рухването на сградата - паметник на културата. Така излиза, че с всеки удар с чук по стените на зданието всъщност се е забивал по един пирон в ковчезите на Петрина Христова и Деница Ченишева.

Други експерти в съдебната фаза обаче оспориха заключенията на колегите си и обявиха, че сградата е била в предаварийно състояние и ако не била на 100 години, нямало да падне. Разследването на причините за срутването на сградата е било минирано още в първите часове след рухването. В първоначалната техническа експертиза, подписана от петима доценти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и експерт при Националния институт за паметници на културата, се казва: „установи се категорично, че отстраняването на остатъците от авариралата сграда е било прибързано и е довело до заличаване на конкретни доказателства за начина на нейното разрушаване“.

Според експертите е било възможно останките от сградата да се съхранят, за да бъдат огледани от специалисти. Те твърдят, че от особено значение за изясняването на причините за срутването е да се разбере дали стоманените подови греди са рязани механично или с оксижен преди срива. Това обаче е невъзможно, тъй като при разчистването на отломките не е присъствал експерт, който да установи това. В двора на Националната следствена служба били струпани останки, по които личи, че са били рязани. Не може да се докаже обаче дали преди срутването или след това, при разчистването на отломките.

Освен със заличаването на доказателства финалът на делото е предрешен и от противоречивите показания на свидетелите. Част от работниците първоначално твърдят, че лично Кирчев им е наредил да режат носещи греди и колони. Пред съда обаче един по един те се отмятат от показанията си. Това прави и основният свидетел Николай Александров. В разпита му пред съдия преди 10 години строителният работник е казал, че 2 часа преди сградата да се срути, той и негов колега, въоръжени с къртачи, избутали 5 бетонни колони по заръка на собственика на сградата Кирчев.

По време на съдебния процес обаче Александров се отрича от показанията си, дадени пред съдия. Така пред магистратите застава негов познат - Станчо Петров, който споделя какво е говорил Александров пред него. „Казвал ми е, че някой е искал да се срути сградата. Възлагали на негови колеги да подкопават основите. Николай ми каза, че Иван Костов имал интереси към имота. Каза, че знае имена и хора, но не смее да говори. От поведението му личеше, че се страхува“, казва Петров пред съда. Той потвърждава и казаното в досъдебното производство - че според него носещите релси са били рязани само донякъде, за да не падне сградата веднага. Свидетелят допуска пред съда, че най-вероятно ремонтът е бил само маскировка, за да бъде съборена сградата.

"Да, ще протестирам, след като се запозная с мотивите на съда". Това заяви категорично наблюдаващият делото прокурор Милко Момчев от СГП. Според него до оправдателни присъди се е стигнало по ред причини. „Противоречията в експертизите - на първо място.

Съдът назначи една последна експертиза - тройна, която трябваше да даде окончателна яснота. Но заключението беше, че сградата едва ли не се е самосрутила.“ Като друга причина обвинителят сочи основния свидетел Николай Александров, който обаче се отметна от показанията си. „Има един свидетел, който косвено потвърждава показанията му - Станчо Петров. Освен това майката на едно от загиналите момичета – Деница, Александрина, която също разказва какво е говорил Александров пред нея. Всичко това са косвени доказателства, но те все пак имат някакво значение.“

На сградата и около нея не са били поставени дори указателни табели, че вътре се извършва ремонт. Нито един от разпитаните свидетели не съобщава да е имало такива табели или надписи. Не е имало нито план за безопасност и здраве, нито координатор, който да следи за спазването на този план. Тези неща е трябвало да се следят от Петров и от Иванов. Не са спазени редица разпоредби като Закона за устройство на територията, Закона за паметниците на културата, Наредбата за безопасни и здравословни условия на труд и т.н.