Само чиновниците ще бъдат защитени, ако мярката бъде въведена, казва финансовият експерт в интервю пред "Монитор".

- Г-жо Зайкова, доколко е добре обезщетенията за болничен да се изчисляват по изпуснатите от работника часове, а не по дни? Ще бъде ли по-справедлива една такава мярка?

- Не, няма да е по-справедлива, защото в нашия кодекс на труда има възможност за сумирано изчисляване на работното време. До 2011 година, за да преминеш на такова работно време, се изискваха куп доказателства, че производството ти е непрекъсваемо, че работниците ти трябва да работят повече от 8 часа. След 2011 година това се превърна в нещо като врата в полето. Вече може да въведеш сумирано работно време и в адвокатска кантора. Всъщност кучето е заровено точно тук, тъй като при сумираното изчисляване всички отпуски у нас съгласно кодекса се изчисляват в дни, а нощният труд или различни режими на работното време може да се изчисляват в часове. В момента се предлага да се промени изчисляването по часове само за болнични и за майчинството. У нас вече сумираното работно време е въведено повсеместно. Така от една страна работодателите не заплащат на служителите си извънреден труд, дори да работят през събота и неделя и на празник, тъй като уж изпълняват график. В наредбата ще видите обаче, че от 2018 година се направиха промени с цел дните от отпуска да се приспадат от графика. Сега обаче когато си в болничен и работиш на нормално работно време, съботите и неделите не ти се заплащат, тъй като са почивни. Само че тъй като някои служители не почиват в събота и неделя, а например в понеделник, в момента се предлага да ти преизчислят часовете по график, така че да не ти платят точно деня от седмицата, в който си бил в болничен. Ето защо смятам, че това ще ощети работника и ще доведе до злоупотреби.

- Ще пестят ли фирмите пари от новото изчисление?

- Да, според мен тази мярка е в полза само на работодателите. Според мен въвеждането й ще доведе до злоупотреби и ще намали парите на служителите. Затова апелирам да остане старият режим, който и без това бе променен в началото на 2018 година. Защо трябва да премахваме нещо, което е относително добро?

- Неведнъж с вас сме говорили и за злоупотребите с болнични и че наистина сме една от страните с най-много издадени болнични. Това не е ли донякъде мярка да се промени тази негативна тенденция?

- Това няма нищо общо. Тук говорим за злоупотреби и органи, които трябва да контролират това явление. Става дума за корупционна практика и аз съм категорично против нея. Но това няма нищо общо с начина на изчисляване на обезщетението за болничен.

- Тоест трябва да се завиши контролът?

- Точно така, всичко зависи от контрола. Не стига, че реално погледнато сумираното изчисляване ощети служителите, защото масово фирмите не плащат извънреден труд. А законът забранява да се въвежда сумирано изчисляване на работното време само за тези, които имат ненормирано работно време - при чиновниците. Само те са предпазени от тази мярка.

- Искам да повдигна въпроса и във връзка с една друга тема от пазара на труда. Кажете как така се оказа, че у нас неквалифицираният труд е по-високо платен? В момента се търсят сервитьори на заплати от 1700 лева, а в същото време непрекъснато ни се изтъква, че образованието е най-голямата инвестиция.

- Проблемът с дефицита на работна ръка доведе точно до това явление - космически заплати в някои сфери, независимо дали става дума за неквалифициран труд. Лично аз съм виждала обяви, че се търсят камериерки на заплати от по 1300 лева. В същото време лекари започват работа на по 600 лева. Дефицитът на кадри води точно това. Затова бяха увеличени квотите за чуждите работници. Този проблем обаче се дължи не само на демографската криза, тя е само част от него. Причината е в дългогодишната погрешна политика, която водехме. Привличаме чужди инвеститори с евтин труд. Само че отдавна сме членове на Европейския съюз и всеки може да работи, където си пожелае. За 28 години населението в страната ни намаля с 2 милиона души. Тези хора се реализират навън. В същото време съсипахме образованието. Имахме най-добрата система, а сега младежите ни са на дъното в класациите по неграмотност. Разбира се, и днес имаме умни деца, които печелят олимпиади, но са единици. 37% от децата излизат функционално неграмотни от средното образование, а повечето от тях стават студенти. Това са хора, които могат да четат и пишат, но не разбират какво четат. Това е катастрофа.

- Има ли опасност интелектуалният труд да стане по-ниско заплатен?

- В момента е така. Заплатите на учителите и лекарите са достатъчно показателни. Затова и те предпочитат да се реализират навън. В същото време у нас се повишават цените на тока и парното, за което няма никакво основание. Нека ви припомня, че в началото на година драстично се увеличи и цената на водата на места. Ръстът на доходите е 9%, а ръстът на разходите - 11,3%.
- Какви са тенденциите на пазара на труда в момента?

- В момента непрекъснато се изтъква, че безработицата у нас намалява. Но не бива да се заблуждавате от това. Става дума за структурен проблем. В момента има 100 000 свободни работни места, но и 150 000 безработни, които никога няма да започнат работа, защото са изгубили трудовите си навици. Други са във възрастта между 50-60 години и не са предпочитани от работодателите.

- А набира ли все по-голяма популярност дистанционната работа у нас?

- Да, особено сред младите хора. Но тя крие друга опасност - проблеми при трупането на осигурителен стаж. Все пак идва време, когато трябва да се пенсионираш.

 

Визитка:

Родена е на 2 февруари 1942 г. в София
Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”
Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика