Излизаме от кризата, икономиката вече е в растеж. Това заяви бившият финансов министър Милен Велчев в интервю за "Марица". Ето какво още каза още той:

- Г-н Велчев, обикновено бюджетите се кръщават, например като „постната пица“ на Симеон Дянков.  Сега се говори, че следващият бюджет ще бъде кризисен. Какво да очакваме реално?  

- Не зная на кой би му хрумнало да нарече следващия бюджет кризисен, при условие че всички очакваме продължаващ ръст на брутния вътрешен продукт и излизане на България от кризата. Предполагам, че ако някой иска да оправдае висок дефицит, се изкушава да създаде впечатление, че сме в криза. Но от икономическа гледна точка по никакъв начин икономика, която расте, не може да бъде определена като кризисна.

- Кои трябва да са приоритетните политики в Бюджет 2022 и доколко фатално е забавянето на неговото приемане? 

- Както всеки бюджет, така и този за следващата година трябва да осигури адекватни публични услуги за данъците, които плащаме. Нормално е приоритетите да се определят от управляващите, което със сигурност е станало по време на преговорите. И не е задължително да се стъпи на проектобюджета, изготвен от служебното правителство. Служебният кабинет е изработил бюджет на база макроикономическата рамка и на политики, които преповтарят в голяма степен досегашните.

Служебното правителство няма правомощия да определя политиките на следващото редовно правителство. Във всеки случай новото правителство ще носи отговорност за политиките през следващите години и е в правото си да ги определи, както и да реши доколко те да следват сегашните политики и колко ще са новите. Естествено, важен е ръстът на доходите в условията на висока инфлация, но не трябва да се подкопава макроикономическата стабилност и да се поставя под риск своевременното влизане на България в еврозоната.

Няма нищо страшно, ако се забави с един месец приемането на бюджета за следващата година. Основните промени в досегашните параметри ще  дадат своя ефект към края на януари. Дотогава няма проблем правителството да работи по бюджета за 2021 г. Ако се забави по-дълго и не се приеме нов бюджет до края на януари, постепенно ще започнат да възникват проблеми, които са по-трудно решими.

- Според последния доклад на международната агенция S&P Global Ratings кредитният рейтинг на България е със стабилна перспектива. В същото време от агенцията изразяват опасения, че преките последици от пандемията може да се окажат по-дълготрайни от очакваните, а това да се отрази в забавена фискална консолидация и нарастващ публичен дълг през следващите няколко години. Споделяте ли тази прогноза?

- Кредитният рейтинг е важен показател както за държавата, така и за всяка фирма и гражданите въобще. Очакванията за стабилен кредитен рейтинг и повишаването му в перспектива се базират на нивото на държавния дълг заедно с други показатели. Опасността от по-висок дефицит и растеж на дълга, естествено, че ще имат негативно влияние върху кредитния рейтинг и оттам върху парите, които плащаме по всички свои кредити.  

- Има индикации, че икономиката ни излиза от кризата, а в същото време се планира дефицит за следващата година и емитиране на нов държавен дълг. Доколко е удачен този ход?

- Икономическият цикъл, който се изразява в периодични кризи, съдържа и периоди на растеж, в какъвто сме сега. Този растеж даже е по-висок от обикновено, тъй като сме във фаза на излизане от кризата и не е оправдано да се работи в условия на висок дефицит, а камо ли да се увеличава дефицитът спрямо 2021 г. Резултатът от такъв висок дефицит ще бъде увеличение на публичния дълг и натоварване на следващите поколения със задължението да го плащат.

- А удачно ли е да се вдигнат някои данъци, за да се „пълнят дупки“?

- Поставянето под съмнение на дългосрочната данъчна политика на България би имало своята цена. Аз приветствам заявленията, че данъци няма да се вдигат през следващата година, и призовавам това да стане политиката за целия мандат на следващата коалиция. Вдигането на преки данъци не само че не гарантира увеличени приходи, защото ще създаде нови стимули за укриване на данъци, но и носи риска от прогонване на инвеститори, които разчитат на по-ниски данъци.

- Според вас има ли механизми, които да „озаптят“ главоломното покачване на цените на храните, горивата и най-вече на електроенергията?

- България не разполага с политически инструменти за намаляване на инфлацията. Тъй като сме отворена икономика и сме във валутен борд, това изключва собствена парична политика. Сегашната инфлация не е родно явление, а е внесена от външния свят и всички се борят с тази повишена инфлация, идваща от по-високите цени на горивата и затруднение със снабдяването с някои стоки. Така че не бива да се очакват чудеса от българските управляващи за намаляване на инфлацията. Но можем да изискваме от тях да не предприемат политики, които ще доведат до допълнително увеличение на инфлацията, като например прекалено високи бюджетни разходи и вдигане на доходите несъобразено с  ръста на производителността.

- Но скъпият ток обрича на фалит много фирми. Ако продължава така, докъде ще стигнем?

- Живеем в условията на отворени пазари, такъв е пазарът и на електроенергията. Когато тя може свободно да се търгува извън границите на България, не можем да очакваме, че изкуствено ще можем да потиснем нейната цена в страната. Ще се наложи потребителите на електроенергия да се съобразяват с новите цени, поне докато те не спаднат, защото според мен тези високи нива са временни, а държавата да подпомогне потребителите, които са социално слаби и не могат да се справят със собствени сили.  Но не е добра идея да се субсидират всички ползватели на електроенергия.

В противен случай от тези субсидии ще се възползват фирми, които ще изнесат електроенергията на по-ниски цени и ще реализират високи печалби за сметка на българските данъкоплатци.

- Заради ковид пандемията отдалечаваме ли се от еврозоната?

- Ковид пандемията по никакъв начин не може да ни отдалечи от еврозоната. От нея могат да ни отдалечат неразумни политики в България, които биха довели до инфлация, значително по-висока от тази в еврозоната. Сегашната инфлация преповтаря високите инфлационни процеси в еврозоната и сама по себе си не създава проблем за влизането ни в нея.

Проблем би имало от неразумното разходване на бюджетни средства над 3 процента от БВП и нарастването на публичния дълг, а това може да доведе до по-високи разходи, т.е. по-високи лихви за обслужването му.

- България поиска от ЕК безвъзмездни средства в размер на 6,6 милиарда евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. За да получим тези пари, една от специфичните препоръки към страната ни е: „Да съсредоточи инвестициите в областта на зеления и цифровия преход, по-специално в областта на чистото и ефективно производство и използване на енергията и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия транспорт, като допринася за постепенната декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони“. Според вас можем ли да отговорим на този критерий? 

- Този критерий звучи меко пожелателно и може да се тълкува по начин, удобен за всеки. Ако трябва да отговаряме на този императив, имаме достатъчно много възможности и доказателства. Но по-важни са детайлите и какво точно ще се случва в зеления и цифровия преход и доколко са ефективни инвестициите, които бихме направили в тази област. А доколко България е готова за този преход, мисля, че бъдещето ще покаже, но това зависи и от работата на новото правителство в тази област.

- А какво по принцип да очакваме от него?

- Ние продължаваме да излизаме от кризата и се очаква икономиката ни да расте и през следващата година. Макар че темповете на растежа се забавиха, продължават да са позитивни. Надявам се новото правителство да предприеме политики, които да не поставят под въпрос този растеж и да запазят неговата устойчивост. Да не се изкушават да правят прекомерни бюджетни разходи, а такива, които се вписват в препоръките на макрорамката и са достатъчно ефективни.
 
Милен Велчев е роден на 24 март 1966 г. в София. Завършил е международни отношения във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС. Има магистърска степен по бизнес управление в Университета в Рочестър, САЩ, и по финансов инженеринг в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, САЩ. Има опит и като летен сътрудник по Корпоративни финанси в Кемикъл банк в Ню Йорк. От 1995 до 2001 г. работи в Мерил Линч Ко Лондон като вицепрезидент „Развиващи се пазари“.

От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски, както и гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Бил е депутат в 40-ото Народно събрание и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Носител на редица престижни национални и международни награди. Владее английски, руски и френски език. След оттеглянето си от политиката заема поста управляващ директор на поделението на  руската банка VTB (ВТБ Капитал АД)  в България.