Тодор Върбанов е роден на 6 октомври 1957 г. в плевенското село Татари. Пее в множество известни български групи. През 1981 г. става вокалист в група „Синьо-белите“ на Емил Димитров. След това се включва в група „Импулс“. Освен него там основен вокал е и Веселин Маринов. В средата на 1983 г. се премества в рок група „Спринт“, където солисти са Вили Кавалджиев и Росица Ганева. В края на 1983 г. трима от четиримата членове на „Спринт“ напускат и основават група „Спринт експрес“. Групата просъществува три месеца – до март 1984 година, когато Митко Щерев предлага на Върбан да се присъедини към група „Диана експрес“. С групата остава до разпадането й през 1985 г. Пред „ШОУ“ говори ексклузивно за живота си, за предаването, което водеш е с дъщеря си, за Емил Димитров и т.н.
- Разкажи ми малко повече за първите ти стъпки като музикант ... бързо се налагаш в музикалните среди ...  
- Започнах с китара в шести клас, и още тогава си знаех, че това е нещото, което ще правя цял живот. Трудно е, докато си намериш мястото. Доста залитания, мечти и надежди. Не винаги се получава това, което искаш, но ако си упорит в крайна сметка става.

- Сюблимен момент в кариерата ти е запознанството с Емил Димитров и поканата му да работите заедно ... 
- Емил е човекът, който ме откри за голямата сцена. Както по-голямата част от българските музиканти по онова време /1980-1982г./, така и аз свирех в чужбина. Между контрактите посвирвахме в различни ресторанти и точно там ме чу как пея и свиря Емил и ме покани. Изключително много концерти изнасяхме тогава, но това беше организирано – имаше Концертна дирекция, бюро «Естрада». Правеха се турнета из цяла България по 15-20 дни от месеца, а не както е сега: 2-3 вечери свириш в клубове в различни градове и ‘’страхотно турне’’... Голямата работа!  На концерт пеех по 13-14 песни, преди да се появи Емил на сцената. Първите ми студийни записи са с него в „Балкантон”. Време, в което освен за музика, за нищо друго не се мислеше.

- Как се работеше със звезда от ранга на Емил?
- Емил е една легенда. Беше много спокоен, умееше да изслушва музикантите си. Позволяваше ни лека импровизация на неговите песни, но винаги държеше на точни вокали. Имаше невероятен усет за хит. Имахме концерт в Хасково, когато написа „Само един живот“. В гримьорната на пианото ме попита дали ми харесва... И ми изсвири една мелодия. Макар че бе сурова, имаше изразен припев и след това стана заглавна песен на LP-то му. Когато работех с него, всеки Божи ден бе празник. Емил имаше невероятно чувство за хумор. Винаги знаеше границата, докъде! Много музика, концерти, пари, смях и алкохол. Всичко в изобилие!

- Кои са най-важните уроци, на които те научи той? 
- Той ме научи да уважавам сцената, независимо от числеността на публиката. Никога не излизаше на сцена с дрехите, с които е пътувал. Научи ме на дикция в пеенето и сценично поведение. По-скоро, работейки с него, успях да си ‘’открадна’’ някои навици, които и до днес са ми полезни.

- Изпълняваш хита „Миг като вечност”, който преди време изпяха дует „Мания” и Ивана. Как ще коментираш случая? Приятно ли ти стана, разреши ли им?
- В действителност аз нямам думата. Авторите на хита - Георги Константинов и Владимир Наумов, са тези, които по закон разрешават. Ние с аранжора сме безгласни букви. Въпреки че за да стане една песен хит, е от голямо значение какъв е аранжиментът и как и кой я изпълнява. Предполагам, че са им дали разрешение. Виж, тази песен се опитаха доста хора да я интерпретират. Мисля, че „Момчешки свят“ си позволиха да дописват и текста. Ужас! Много версии съм чувал, но определено с нищо не са ме впечатлявали. Тази песен е невероятно чувствена балада и ако я пееш по сватбарски, колкото и звезден да си ти и клипа, минава и заминава. Да, тя ми е визитната картичка и не си спомням да съм имал изява и тя да не присъства в репертоара ми. С мой аранжимент съм я направил в три версии. 


С легендарната група „Синьо-белите” и Емил Димитров (отпред) през 1982-ра

- За известно време беше и водещ на музикално предаване с дъщеря ти Поли. Отказа ли се от тази идея?
- Точно една година беше в ефира на тв «Евроком» ‘’Сладко и горчиво’’, предаването  за българска популярна музика от началото на 20-и век до днес!  
И точно на годишнината обявихме с Поли, че спираме да го излъчваме. Ние, творческият екип, го спряхме! Решихме, че за една година доказахме нуждата от такова предаване. Доказахме, че можем да правим стойностно и интелигентно предаване. За тази една година бяха изпети над 350 песни, гостуваха ни певци, композитори, поети, музиканти, български талантливи деца и актьори, които доказаха, че и актьорите могат да пеят. Спомнихме си за творци, които не са сред нас. И го правихме безвъзмездно, от сърце и душа! Но за да продължим, бяха нужни средства. Не се намериха такива! А като погледнеш какви предавания се вихрят в родния ефир... 
Такова промиване на мозъци...
Такова затъпяване... Но, за тях парите са подсигурени! На телевизиите не им трябваме!

- Дъщеря ти работи като тонрежисьор в БНР, певица, бас китаристка. Доволен ли си от пътя, който е поела? 
- Макар че много исках да имам син, който да поеме щафетата, Поли е моят наследник в музиката. Тя е оформен композитор, певец и музикант. Удоволствие е да работя с нея! Често се посдръпваме, но 30 г. е разликата ни. Не бива да забравяме, че няма връщане назад и бъдещето е на младите и талантливи творци. И за да сме в крак с времето, трябва понякога да се вслушваме в тях. До преди 2 години свиреше основно в две рок банди и допълнително се включваше в еднократни проекти. Не знам как ги съчетаваше с работата си като тонрежисьор, защото си трябват много репетиции. 

- Имаш ли приятели сред колегите? 
- Да, много са! Интересното е, че с някои се познавам повече от 30 години и сега се преоткриваме. Добре, че се появиха социалните мрежи! Има и такива, с които не се виждаме с години, но продължаваме да мислим еднакво и днес. Да са ми живи и здрави!

- Работил си с Митко Щерев. Разкажи  малко повече за съвместната ви дейност?
- Митко е един от най-хитовите композитори в страната. Все още се уча от него. Макар че той не ми вярва, още си пазя нотните листове на някои от песните му от времето, когато бях в ‘’Диана експрес”. Пълни зали, професионализъм и много ангажименти.Това си спомням от онова време.
Към днешна дата поддържам прекрасни отношения с Митко, Илия, Живко и всички останали колеги. 

- Загатни малко повече и за личния си живот, за семейството ...
- От 40 г. съм семеен, все още с една жена Румянка. Имам две прекрасни щерки! Правя заявка за внуци! Харесвам мелодична музика, красиви жени, верни приятели и хубави питиета. Не ми завиждайте! И при мен има катастрофи и предателства! С тенденция да се увеличават, но аз съм издръжлив.

Българите са създадени да критикуват 

„Имах щастието да свиря в  едни от най-добрите БГ групи – „Синьо-белите”, „Импулс”, „Спринт”, „Диана експрес’...
Но, аз продължавам  да записвам поп и рок песни, никога не съм се отказвал от рока. Успоредно с поп и рок песните пея, свиря, записвам, издавам и  популярни песни от началото на 20-и век. Намерих много душа в градската песен и не само направих  много кавъри, а и написах доста песни в този стил. От 1994 г. до днес имам  издадени девет албума. Така че преход няма – при мен рокът и градската песен вървят ръка за ръка. Имам колеги, които не приемат това – или си рокаджия, или не си. Аз смятам, че това дори ми дава предимство. Спомням си на времето как коментираха Орлин Горанов, когато се изявяваше и на оперната сцена. Но на нас, българите, ни е такава нагласата – критика, недоволство и ... да не изброявам.
Песните се предават от поколение на поколение. Много песни съм научил от баща ми, баба ми и други близки хора. Че все още се пеят навсякъде - пеят се, но и ще продължават да се пеят, защото има много българи, които милеят за тях, дори и в чужбина, и няма да позволят да се затрият. Мисля, че най-много фестивали в България имат старите градски песни. Да не забравяме, че като се съберем на маса, след чашка-две, се започва: „Червено вино снощи пих и капка не остана...”


Интервю на Евгени БОЯНОВ