"Важно е да се смекчи кривата на случаите във времето, за да се справи здравната система. Мерките срещу COVID-19 не са срещу човешките права, а да опазят хората. Ако се сплотим и останем солидарни, ще се справим с това предизвикателство", това коментира представителят на офиса на Световната здравна организация (СЗО) за България доц. Михаил Околийски.

Кой е той?
Доц. Михаил Околийски е роден на 21 юни 1972 година в София. Завършил е сексология в Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г. В продължение на петнадесет години работи в Центъра за обществено здраве и анализи. От октомври 2014 година работи в офиса на СЗО за България.


Доц. Михаил Околийски

Ето какво още каза той в интервю за в. Монитор:

- Доц. Околийски, световните данни до обяд в неделя сочеха, че 311 894 са заразените с коронавирус, а починалите са 13 071. В България те вече достигнаха 171. Като се има предвид статистиката за нашата страна и в Европа, може ли да се каже, че темпът на заразяване у нас е по-нисък?
- Министерството на здравеопазването и Националният кризисен щаб спазват всички предписания на Световната здравна организация (СЗО) по отношение на подхода към COVID-19. Към момента случаите в България биха могли да са по-малко, но и много повече. Никой не знае колко точно са реално заразените хора, защото не всички инфектирани са били тествани.

Тоест има една скрита заболеваемост, която се надявам да не надвишава в пъти този брой хора. Страната ни, в сравнение с държави с по-добри здравни системи, каквито са Италия, Испания, Франция, стои добре. И това е резултат от добрите мерки, които се взимат от щаба.

Наш експерт от СЗО алармира: Това, което правим заради коронавируса, убива най-бедните и пенсионерите!

- Някои хора обаче започнаха да роптаят, че мерките са прекалено строги, че заболяването може да се изкара и на крак. Как ще коментирате едно такова виждане?
- Видя се с подход на по-леки мерки какво се случва в Италия, особено в северната част на страната. За много кратък период се заразиха големи групи хора. Най-засегнати са тези над 65 години и с повече от едно заболяване, така наречената коморбидност.

При тях смъртността е най-висока. Починалите в Италия са предимно в тази възрастова група. Аз не знам дали хората, които искат по-мек подход, си дават сметка, че ще загубим майките, бащите, бабите и дядовците си. Според мен това не бива да се допуска.

- Хората с кои хронични заболявания са най-рискови по отношение на COVID-19?
- Хората, които имат коморбидност, тоест ще се заразят евентуално с коронавируса COVID-19, са тези, които страдат от сърдечносъдово заболяване или от диабет. Те са много уязвими. Сърдечносъдовите заболявания се провокират много от подобни инфекции - на горните дихателни пътища, пневмониите при тях се усложняват.

Видяхме, че у нас трите смъртни случая всъщност са на хора, прекарали инфаркти, инсулти и с подобна симптоматика. Важно е да се знае, че имащите сърдечносъдови заболявания, ако се поддадат на стрес, на паника, на уплах и тръгнат да се запасяват с хранителни продукти например, рискуват покрай паниката да се отключи инсулт или инфаркт.

Затова Световната здравна организация разработи и сподели с Министерството на здравеопазването насоки за това как да се поддържа добро психично здраве, особено при възрастните хора.

- Към групата на рисковите с хронични заболявания спадат ли и хипертониците, които приемат редовно лекарства и поддържат относително добър баланс на кръвното налягане с медикаментите?
- Те не би трябвало да са в много сериозен риск, тъй като поддържат баланса. Хората във възрастовата група над 65 години обаче трябва да са много внимателни. Тези дни имаше призиви Националният щаб да разхлаби мерките, за да могат хората да ходят на разходка в планината и да са сред природата. Всеки обаче трябва да си даде сметка каква цена може да плати за една такава разходка. Сега е времето да се мобилизираме и да бъдем търпеливи.

Да се подчиним на мерките на щаба, защото те са в наш интерес, те са в интерес на нашето здраве и на нашия живот. В момента всички заведения са затворени, освен магазините за хранителни стоки, бензиностанциите, аптеките. Ако някой се събира и все още има отворени места като кафенета, това би било крайно безотговорно от страна на тези, които са го направили.

Генералният директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейесус казва, че от една страна трябва да се запази балансът за здравеопазването и опазване на здравето, предотвратяването на икономически и социални сътресения, а от друга – спазването на човешките права.

Мерките, които се взимат в България, не са срещу човешките права. Тяхната цел не е да маргинализират или да стигматизират дадени групи хора, като възрастни или роми, а да им помогне да не се заразят. В този смисъл Световната здравна организация смята, че ако социалният и икономическият живот бъдат прекъснати изцяло, много по-трудно след това ще можем да се възстановим.

Затова всеки един - и шеф на фабрика, и работодател, и мениджър на болница, трябва да прецени как да опази хората си. Някои от тях могат да бъдат освободени да работят от вкъщи, други да имат платен болничен, трети биха могли да продължат с повишена защита. Носенето на медицински маски е изцяло ориентирано към тях.

Освен хората, които са болни, за да не разпространяват заболяването чрез кихане и кашляне, само медицинските работници би трябвало да носят маски. Виждаме, че по улиците има здрави хора, които ходят с маски, което е безсмислено.

- Не само у нас хората ходят с маски в тези дни на пандемия. Защо не трябва да ги носят?
- Да се носят маски от здрави хора е рисково, защото маските създават фалшиво усещане за сигурност. Те са компрометирани, когато се докосват, когато се наместват. Когато се носят, се подценява изискването да не сме на разстояние по-близко от 1,5 метра от друг човек, както и да се мият редовно ръцете и да се дезинфектират повърхностите около нас.

Така те създават повишен риск. По отношение на затварянето на определени места, като например Банско, което се оказа огнище на заразата, мерките са правилни. Затварянето на Ухан, както и други китайски градове, се оказа много добра и сполучлива идея, защото мерките проработиха.

Китай вече докладва, че няма местни случаи, а само такива, които са внесени от хора, пребивавали в Италия или в други страни, засегнати от COVID-19. В условията на демокрация в България това може да бъде приложено трудно, ще е голямо предизвикателство.

- Имаше твърдения, че пикът на заразените в Италия ще бъде към 29 март. Може ли да се прогнозира кога точно ще бъде той?
- Световната здравна организация категорично никога не се е ангажирала с подобни прогнози, защото те са много строго съобразени с местното развитие на епидемията. Не можем да предвиждаме и да правим някакви социално-инженерингови предвиждания. Подобни прогнози могат само да объркат хората и те да си помислят, че това може да продължи два месеца, възможно е да е и повече, и по-малко. Това не се знае.

Всеки човек много отговорно трябва да изказва подобни предвиждания. Пикът в Китай най-вероятно е достигнат. Кога ще бъде достигнат в Италия, не е ясно. Видя се, че имаше известно забавяне, но ето че сега отново данните се покачиха както за новозаразените, така и за смъртните случаи. Затова не трябва да се ангажираме с прогнози. Затова и СЗО не прави подобни предвиждания.

- Означава ли това, че предложеният от учени на БАН математичен модел за развитието на коронавируса в България няма да свърши работа?
- Не мога да коментирам този модел. Това, което Световната здравна организация се опитва да направи, е да помогне на правителството да отложи епидемията във времето, за да може здравната система да се справи. Ако няма мерки и хората се заразяват интензивно един от друг, ще се плати много висока цена.

Това означава, че ще си отидат и ще пострадат много възрастни хора. Същевременно здравната система ще рухне, защото тя няма да може да посрещне нуждите от интубиране и интензивни грижи за тези пациенти. Всъщност със смекчаването на кривата на случаите във времето имаме шанс здравната система да се справи. Към момента тя се справя и не се задъхва. Медиците ни са изключително добри и мотивирани. Те работят непрекъснато, а това се вижда от реакцията и на хората. Освен да сме им благодарни, трябва да се вгледаме и в себе си, да отчетем грешките си и да спазваме препоръките, да бъдем максимално отговорни за собственото си здраве и това на другите.

Смятам, че се проявява солидарност, а това е една добра новина – няма стигматизация един към друг, няма дискриминация. Хората си помагат, млади доброволци пазаруват на възрастните хора. Ако ние като общество се сплотим, останем солидарни, ще се справим и с това предизвикателство.