„Добивът на суровини от Космоса ще започне след 50 години“. Това мнение изрази член-кореспондентът Владко Панайотов пред в. „Труд“. Той е от групата на видните учени, които оглавяват международни екипи за нови технологии по преработката на метали, рудодобива, ограничаване на вредните емисии и приложението на водородната стратегия. През февруари 2018 г. президентът Румен Радев го удостои с орден “Св. св. Кирил и Методий” – огърлие. Той е бил евродепутат (2007 – 2014), получил наградата “Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013”. Автор е на над 180 публикации, 42 изобретения, патенти и полезни модели, 7 монографии, 8 учебника и помагала. Член на няколко международни академии. 

Преди седмица в Москва се състоя Международният конгрес за преработка на минерални суровини. Едно е ясно: те се изчерпват. В същото време няма как да се създават високи технологии без суровини, а нуждата от тях расте. Едни гледат към Космоса, други към алтернативите, трети – към преработката. Нашият представител на конгреса – Владко Панайотов получи Специалната награда на конгреса.

– Г-н Панайотов, честита награда! Идвате с актуални новини от Москва, където се проведе Международният конгрес по преработка на минерални суровини. Какво се случва в глобалния свят на природните запаси, от които всички ние сме зависими?
–  Елитът на научната мисъл се събра в Москва от 16 до 21 септември, за да се огласи накъде върви светът. Суровините се изчерпват – това е безспорно. Няма как да се създават високи технологии без суровини, а нуждата от тях расте. Това особено се отнася за Европа. Има различни мнения: някои от базовите учени предложиха  усилията да се насочат към Космоса, други търсят решение на суровинния дефицит в океана, трети поддържат класическия добив от земята. От елементарните теории ние отиваме към квантовата физика. За себе си отново осъзнах, че ако ние, като държава, не се намесим решително в създаването на нови технологии и не сме активни участници в тази задаваща се технологична “революция” по отношение на добива и преработката на редки метали, съвсем скоро ще купуваме всичко много скъпо. 

– Разкажете повече за темите на изказванията, за вашия доклад, който беше оценен достойно… Какъв беше фокусът в тезата Ви?
– Това беше поредният Двадесет и девети конгрес – IMPC 2018. Представлява световен форум с над 1000 делегати от всички европейски и евразийски държави, от Русия, САЩ, Канада, Австралия, Турция, Мексико, Бразилия, Чили, Индия, Китай, Индонезия. Взеха участие учени от водещи университети, от големи добивни и преработвателни компании. Дебатите и изложбите продължиха пет дни и се проведоха в Световния търговски център на Москва. Аз лично участвах в подготовката, тъй като е много трудно да се съберат учените, експертите и визионерите за бъдещето на добивните и преработвателни технологии на едно място. Радвам се, че допринесох за провеждането на конгреса в Москва – успяхме да доведем европейските капацитети тук. Това беше и основанието на организационния комитет да ми присъди Диплом и медал на форума. А уникалния златно-платинен плакет получих за моя доклад на тема “Принципи за изграждане на нови технологии на бъдещето”. Представителите на пет държави – САЩ, Китай, Канада, Австралия, Русия – изнесоха пленарните доклади. След тях последваха десетки ключови доклади.

– Кога ще стигнем китайците?
– Една млада китайска професорка – Зан Шанг от Северокитайския университет за наука и технологии, демонстрира квантово представяне на процесите за преработка на минерални суровини. Наистина бях впечатлен! Но след моя доклад представителите на Китай, САЩ и Канада дойдоха при мене и казаха: “Искате ли да се кооперираме и да работим заедно?” Това е изключително добра оферта: всички ще спечелим – Китай има суровини, САЩ и Канада имат модерни технологии, а България има научния капацитет. Докато имаме базата, авторитета, учените от БАН, трябва да се включим в тази платформа и да предложим на новата ЕК нашия проект. Бих го нарекъл “Платформа за по-добър свят”.

– Споменахте, че предстои добиване на минерали в Космоса и в океана. Кога ще стане това?
– Американският представител каза, че действителният добив на суровини от Космоса ще стане след 50 години. Вече се знае как ще се реализира добивът, но не е намерена формулата за преработката на суровините в Космоса, защото няма как да се доставят непреработени на Земята. Руският академик Николай Бортников показа машини и технологии, с които може да се добива от дъното на океана, но еднократно. Още не е изобретена технология за непрекъснат добив. От друга страна, учените продължават да работят върху флотацията. Минералите в природата намаляват, те са крайна величина, затова трябва да се мине към рециклиране. Преди 30-40 години 2-3% от рудата са съставлявали ценният метал, сега говорим за 0,3%. Например, попитах колеги, когато преди години работих в Чили: какво ще правите, когато свърши медта в залежите ви? А те ми отговориха: имаме резервен вариант – лития. А той е неизменна част от електрическите и водородните автомобили. Ето го визионерството.

– С какво е богата България и трябва ли да се мисли смело за нови технологии?
– България е един много сериозен производител и доставчик на мед, цинк, олово и благородни метали (Горубсо, Челопеч, Асарел и т.н.). Ние трябва да продължим да търсим пазари и коопериране с водещите компании от Германия, САЩ, Канада.

– Какви споразумения бяха подписани на конгреса?
– Набляга се на екологични изисквания. В тези документи минната индустрия ще се постарае да ползва по-малко вода, по-малко енергия. Ще се търсят технологии за максимално извличане на метал от суровините, предвидено е също коопериране между отделни страни.

– Кои учени Ви направиха най-силно впечатление?
– Със закъснение се запознах с един гениален руски учен – създателя на колонните машини – ефективни, екологични. Той е легенда – на 90 години, никога не съм мислил, че е жив, често колеги са ме разпитвали за него. И ето на този конгрес изведнъж към мене се приближава един нисичък човек, с бяла коса, с интелигентно изражение и казва: “Може ли да се запознаем – аз съм Юлий Рубинщейн?”. Бях потресен и дори неволно възкликнах: “Аз все си мислех, че сте живели през 30-те години и сте конструирали колонната машина в лагер…”. Той се засмя и ми подари най-новата си книга. Другият голям учен, който беше и президент на конгреса, беше академикът с грузински произход акад. Валентин Чантурия. Неговият доклад беше озаглавен “Иновации при преработката на естествени и техногенни минерали в Русия”. Изложението беше уникално – злато, платина, диаманти, олово, цинк, мед, никел, вода… Идеите му са абсолютно нови! Цялата зала от 1000 души го аплодираше и искаше още и още да го слуша! Именно той ми връчи златно-платинения плакет. Щастлив съм, че е оценил моите идеи и каза добрите думи. Имаше и един американски учен, проф. Джон Марсден, който направи сериозен икономически анализ: докъде сме печеливши и докъде губещи в световен мащаб с ресурсите си.

– Кои машини и технологии са новост днес?
– Видях машини, с които се добиват минерали в пустинни територии. Предложени бяха нови технологии за преработка на морската вода – в доклада на проф. Януш Ласковски (Канада). Ако не знаете двайсет на сто от световните запаси на питейна вода, се намират в езерото Байкал. Покрай него вече има огромни комбинати, които ползват тази вода, без да замърсяват природата. Според мене американските учени притежават сериозен научен потенциал и изпреварващо мислене. Ние трябва да се сравняваме с тях и да работим заедно, а не да искаме да ни дават готови решения, постигнати с огромен труд. От друга страна, Индия е една от най-богатите страни по запаси на редки метали – особено злато, платина, паладий, диаманти. Индия и Китай са тиха мощ– без да спорят и да вдигат шум, те вървят напред. Кооперирането с Индия и Китай би било много ценно за България. И ние трябва да намерим пътища това да се осъществи.

– Какво се случва с водородната стратегия?
– Европа вече си изгради инфраструктура за водородната технология, ние изоставаме. Особено в Германия, Холандия, Дания, Швеция – има хранилища, има станции. Коли и автобуси на водород се движат по техните пътища. Столична община би трябвало да се кооперира с общини, които имат вече развит водороден транспорт – например в Белгия. Трябва да се разбере, че автобусите на газ намаляват вредните емисии с 50 % спрямо дизеловите двигатели, но все пак при водородните автобуси вредните емисии са 0. Когато изгаряме водород, излиза вода… София ще парира критиките от страна на ЕС за чистотата на въздуха, ако изградим водородна инфраструктура. Ние в БАН имаме иновации. Премиерът Бойко Борисов може да бъде много полезен в това отношение – особено в контактите с Германия. Те са силата в момента. Две са важните направления – водородната стратегия и емисиите от тецовете. За следващия мандат на ЕК ще предложим нова технология за преработка на въглища с намалени вредни емисии под шапката на един коопериран колектив – САЩ, Германия и България. И няма да има никаква драма по отношение на Парижкото споразумение.

– До една седмица излиза втората част на Вашата мемоарна книга “Среща на две хилядолетия през моя поглед” (издателство “З. Стоянов”). В нея академик Антон Дончев казва:“Тази книга сякаш не е писана, а изговорена на глас”. Каква е силата, която Ви накара да продължите писателските си изяви?
– Отзивите от първата част ме изненадаха. Различни прослойки читатели са я чели и всеки е намерил нещо интересно за себе си. Хората искат да научат подробности от нормалния път на един човек. Тук няма някакви смайващи екшън истории, но има и забележителни личности, от които съм взел интервюта. Например алпинистът Дойчин Василев ми разказа с подробности как е изкачил Еверест – с огромни трудности. Друг мой герой е Алексей Симонов – писател и син на Константин Симонов, авторът на легендарната песен “Жди меня и я вернусь”. Разговарях с Алексей Симонов – той ми разказа за любовните истории на баща си, за отношенията му със Сталин. Вълнуваше ме датата 10 ноември, но исках да чуя спомените на участници по време на свалянето на Тодор Живков: интервюирал съм Георги Атанасов и Ани Спанчева, Любомир Левчев, Аксиния Джурова и Елена Джурова. Лично съм разговарял и с Тодор Живков през 1993 г. В различни периоди съм интервюирал тези живи свидетели… Интересува ме и генезисът на историческите факти, които предопределиха сферите на влияние в света: срещата в Ялта – Сталин, Чърчил и Рузвелт – те предначертаха нашата съдба за десетилетия напред. Защо и как? Това са въпроси, на които търся отговорите.